Небостъргачите нямат почва в София

Г-н Диков, беше приет нов план за интегрирано развитие на София. Какво представлява той? Как ще се промени София?

Приета е една фаза от плана за интегрирано развитие на София, която се казва "Определяне на зони за въздействие". Тепърва предстои още една година работа по него. Този план не е за развитие в класическия смисъл на думата. Това е план, с който трябва да определим набор от проекти, които могат да кандидатстват за следващия планов период за европейско финансиране. В комплект те ще имат много по-голям ефект върху развитието на София, отколкото ако бъдат разглеждани като отделни проекти. Това е така нареченият синергичен ефект.

От ЕК задължиха всички 36 големи града в България да разработят такива планове, като едновременно с това осигуриха и пари за финансирането им. Аз смятам, че в София ние ще си свършим работата и ще определим набор от качествени проекти, които биха имали шанс за европейско финансиране.

Искам да подчертая, че съм оптимист по отношение на следващия планов период за финансирането на български проекти с европейски средства. Първо, защото се понаучихме да работим качествени проекти и второ, защото доверието в това, което правим, вече е добро. Като класически пример мога да дам метрото. Третото нещо, заради което съм оптимист за следващия планов период е, че ще има стимули за дисциплинираните страни и санкции за тези, които не спазват правилата. Мисля, че следва да получим полагащата ни се част от европейското финансиране, която да отговаря на нашето старание за опазване на финансова дисциплина. То ни струва доста лишения в изминалите години.

В какъв размер ще е това финансиране?

Все още никой не знае. Водят се преговори на държавно и междудържавно ниво. Аз не очаквам договореностите да бъдат различни от това, което беше за предишния планов период. Смятам обаче,  че ние трябва настойчиво да преговаряме за опцията да получаваме допълнителен ресурс заради стриктното изпълнение на европейските правила. Не бива да пренебрегваме факта, че само три страни в Европа спазват Маастрихтските критерии - Финландия и Естония  и ние. Това е постижение, което ние като държава следва да подчертаваме при преговорите за еврофондовете през следващия планов период.

Какво представлява този план, за който говорите и кои части или квартали на София ще засегне?

Екипът нямаше кой знае каква  възможност да разгърне творчески възможности, тъй като има определени критерии от управляващия орган, който е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Те пък са определени от Европейската комисия. Ние превъртяхме зоните през тези критерии и много ясно се очертаха тези, които се приеха от Общинския съвет. Тук си позволихме една волност, за която получихме съгласието на управляващия орган - зоните да не са три, както е определено в изискванията, а да бъдат по две. Така ще има и една допълнителна зона, защото, съгласете се, не можем да сравним София с Търговище, който също има право да има три зони.

В плана са включени и четири линейни обекта, които са много важни за консолидацията на отделните части на София. Това са двете скоростни тангенти Източна и Западна, бул. "Тодор Каблешков" и третият диаметър на софийското метро, който ще тръгва от Враждебна и ще стига до "Овча купел".

Предложихте собствениците на панелни блокове в София да получат безвъзмездно от общината право да надстроят с един етаж блоковете си. Ако тази идея бъде приета, кой ще решава къде може да се надстроява? Няма ли да настъпи хаос?

Собствениците не могат да получат правото за надстрояване, защото те имат само правото на строеж за собствените си жилища, които са върху общинска земя. За да може те да използват ресурса, трябва да получат собствеността върху земята.

Преди шест месеца внесох наредба в Общинския съвет, която все още отлежава, за предоставяне за стопанисване на прилежащите площи към блоковете. В тази редактирана наредба съм включил и опцията собствениците на жилища да получат и земята, определена с подробните устройствени планове по давност при добро стопанисване. Тогава те биха могли да търгуват с това право на строеж.

Идеята ми е чрез това право на строеж да се акумулират средства, които да доведат до намаляване на финансовото участие на собствениците до 10-15% в санирането. Останалите 30-35% биха могли да се получат от продажбата на това право на строеж и 50% от европейските програми. Тогава всички собственици биха били много сериозно заинтересовани да бъдат ангажирани в санирането и да го осъществят.

Как ще става надстрояването?

Над последния етаж в панелните блокове има така наречения студен покрив. Това е едно кухо пространство с височина 1.2 метра, което е неизползваемо. Идеята е да се демонтира последната плоча и да се изгради един използваем етаж. Това ще повиши височината на сградата с не повече от метър и половина. Това не може да стане на всяка сграда. Трябва да отговаря на градоустройствени показатели, отстояние на сгради и други, трябва да има и интерес.

Това е една възможности и ние трябва да опитаме да помогнем на собствениците да я използват.

Може ли да се задължат всички да санират в един цвят, а не както сега, всеки да санира в какъвто цвят на него му харесва?

За такъв вид частично саниране тип "зебра" пред мен има две алтернативи. Едната е да го забраня по някакъв начин и да санкционирам хората. Но какво значи да забраня хората да искат да живеят енергоефективно? Това е последното, което би ми хрумнало да направя. В същото време това, което се получава, дразни. Не можем да принудим всички собственици да инвестират, след като някои от тях не искат, а други и да искат - не могат. Предпочитам да направя компромис, за да може да се даде шанс на хората, които искат да пестят енергия и с риска да се получи този архитектурен кич, отколкото да бъдем до край праведни и да караме хората да плащат  грешни пари, за разхитена енергия.

Затова се опитвам да положа усилия в осигуряването на проекти, на организация и на пари за санирането, за да може да се стимулират хората изцяло да санират всичко. Това е решението.

А ще премахнете ли климатиците от фасадите?

Въпросът се оказа много сложен. Правя опити да влезе изискване за урегулиране на въпроса с климатиците в Закона за устройството на териториите. Със сигурност ще почнем да работим, вероятно догодина, като трябва да се започне от публичните сгради и от тези, паметници на културата.

Няма да тормозим гражданите. Първо трябва да подредим тези, които правят законите. Те трябва да дадат пример.

Кога ще бъде довършена останалата част от "Витошка"? Турският инвеститор на метрото вече ремонтира безвъзмездно малка част от улицата, каквато беше уговорката с общината. Колко ще струва ремонтът и има ли пари за него.

Подготвили сме проекти и до края на годината трябва да проведем търг за избор на изпълнител, за да може догодина да я строим. Мисля че ще е готово другото лято. "Витошка" вече събира много хора, дори в реконструираната част, където няма нито едно заведение.

Парите са общински. Те все още не са подсигурени. Тепърва трябва да влязат в бюджета за 2013 г. По мои сметки ще струва около 2.5-3 млн. лв., зависи от резултатите от търга. Освен това, за разлика от реконструирания участък, където ние нямахме особено думата в избора на материали, сега смятаме да поставим по-високи изисквания към качеството на материалите и към начина, по който се изработва, така че цената може да бъде и малко повече. Двете части ще бъдат в една композиция.

Предвиждате ли и други улици да станат пешеходни зони- примерно ул. "Граф Игнатиев"?

Няма как да махнем трамвая по "Граф Игнатиев" за разлика от "Витошка", където той се дублираше с метрото. "Граф Игнатиев"  е чисто търговска улица, там хората преминават. Докато бъдещето на "Витошка", както казах преди 5-6 години, е в заведенията. Тогава собствениците на магазини там не вярваха, протестираха, искаха да се отвори за автомобили. Сега виждате колко много станаха заведенията и те ще станат още повече, защото това е градската дневна на София.

До края на годината ще обявим конкурс за възлагане на проектирането на градските пространства в центъра. Тук влиза ул. "Граф Игнатиев", площад "Славейков", градинката пред църквата "Св. Седмочисленици", градската градина, зоната около "Александър Невски", Перловската река.

Изцяло пешеходни ще са "Витошка" и "Пиротска", която също трябва да бъде ремонтирана. Ако не можем догодина, ще го направим следващата година.

А какво ще се случи с паметника пред НДК "1300 години България"?

Според мен този паметник може да се реновира. Чакаме проф. Валентин Станчев, който сега разработва идеи и тогава ще питаме хората. Аз съм против събарянето на паметници. Ще направя всичко възможно да убедя хората, че този паметник е добър. Ако не можем да ги убедим и ако хората категорично смятат, че е лош, ще го махнем.

Майтапих се преди време, че това ни е приликата с македонците. Те лекуват комплекси със строителството на паметници, ние лекуваме комплекси със събарянето им.

До края на следващата година трябва да реновираме и цялото пространство около НДК.

Казахте, че шатрата на Централна гара, която повече е известна като "гащите на Софиянски", ще бъде премахната. Събрахте ли документите за ремонта й? Колко фирми са подали заявления?

В министерството на транспорта тече конкурс за избор на изпълнител за реновиране на сградата на гарата. А ние правим подготовка да махнем шатрата и да се опитаме да реновираме Ротондата. Това няма да е никак лесно, защото там половината от търговските обекти са частни и ние нямаме контрол върху тях. Надявам се да го оправим през следващите 2-3 г.

Има ли проект за реконструкцията на Женски пазар и кога ще започне ремонта?

Да, има проект. И за него също до края на годината трябва да обявим търг за изпълнител, за да можем да го изградим догодина. Там най-накрая борбата ни почти приключи. Преговаряме проекта да бъда финансиран по програма JESSICA.

Имаше предложение в парка "Заимов" веднъж в седмицата да има фермерски пазар. Възможно ли е това да стане и къде може да има подобен пазар?

Точно в парка "Заимов" не съм съвсем убеден, че може да има такъв пазар. Привърженик съм на дневните пазари. Този фермерски пазар може да бъде на Женския пазар, след като го ремонтираме.

Имаше много идеи за строителство на небостъргачи в София, какво се случи с тях?

Винаги съм казвал, че небостъргачите нямат почва в София. Небостъргачът значи две неща. Първо цената на земята да е безумно висока и второ да има инвеститори, които са склонни да плащат два пъти повече за текущи разходи на сградата. Има ли ги тези две условия в София? Аз мисля че ги няма. Тук инвеститорите търсят по-евтино. Офисните площи стигнаха до 6-7 евро на квадрат. Какъв небостъргач?

Построяването на небостъргач е икономика, а не престиж. Икономиката у нас не дава предпоставки да се строят на такива сгради.

Кога столицата ще има увеселителен парк? Крайният срок за подаване на оферти за концесията на Западен парк беше 17 септември. Колко оферти бяха подадени? Кога ще бъде обявена фирмата, спечелила концесията?

В обявения първоначално срок беше купен един пакет документи и фирмата закъсня с 2-3 минути с внасянето и те не са били приети. След което се събра комисията и решихме да бъде удължен срока с още 2 месеца до 12 ноември. През това време има възможност и други  желаещи да закупят тръжни документи. Освен това взехме решение за по-голяма популяризация на този търг - ако трябва да се канят още кандидати. Ще видим след два месеца какво ще се случи.

Имаше идея столичният КАТ в "Дървеница" и областният КАТ в "Слатина" да се обединят в една сграда. Обсъжда ли се тази тема в общината и къде може да се премести КАТ? Какво ще стане със сградата на КАТ, ако тя бъде преместена?

Тази идея е отдавна и аз я подкрепям, защото мисля, че и двата центъра на КАТ са на неподходящи места. Има един терен на Цариградско шосе. Роботи се по него. Мисля че до месец ще трябва да се реши окончателно.

Сградата в Дървеница е едно хале, което може да стане всичко - изложбен комплекс, арт център.

Колко разрешителни за строеж се издават сега и има голям спад в сравнение с миналата година?

Не мога да кажа точна цифра, но определено намаляха. Но в същото време не са спрели. Продължава да се проектира, да се изваждат строителни разрешения.

За тази година колко са инвестициите?

Всеки месец по сметката на общината се превеждат между 500 хил. лв. и 1 млн. лв. Което значи че между 50 хил. и 100 хил. квадратни метра строителни разрешения се издават всеки месец.

На какъв етап са проектите за подземни паркинги в София, но не само буферните паркинги на ключовите метростанции, а и останалите проекти?

Няколко пъти правих опити за тази прословути паркинги. Според мен не се случва, защото нямаше схема по която да се направят. Сега, когато има Закон за публично-частно партньорство, има някакъв шанс да станат. Основният проблем е, че българинът няма желание да плаща за паркиране и то е видимо. Той смята, че това му е неотменимо право. Това обаче са публични площи, за които някой дава пари, за да ги поддържа, чисти, асфалтира. Няма нормален град в света, който да не таксува паркирането.

В предишния общински съвет бях пуснал 17 доклада. Сега подготвям нова порция, след като влезе в сила от 1 януари 2013 г. Закона за публично-частното партньорство, ще внеса наново няколко доклада. Ще ви кажа, като ги внеса.

Готви ли се строителство на паркинги чрез публично-частно партньорство?

Да, друг начин няма. Общината няма ресурс да ги изгражда.

Какви други проекти предстои да бъдат осъществени чрез публично-частно партньорство?

Готвим концесия на градските тоалетни, имаме проекти за квартални спортни обекти, културни обекти, увеселителни центрове, колелета под наем и доста други.