Посредниците ще свият разходите си при новия правилник на ЦД

- Г-н Големански, в средата на юли тази година беше представен новият правилник на Централен депозитар АД (ЦД). Как той подобри работата на депозитара?

По този правилник работим повече от година. Документът мина съгласуване с браншовите организации – Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД) и Асоциацията на банките в България (АББ). Беше приет от Съвета на директорите на ЦД и след това го внесохме за одобрение в Комисията за финансов надзор (КФН), която го одобри на 10 юли 2013 г.

Правилникът има срок, в който трябва да влезе. В него има значителни промени относно начина на функциониране на депозитара и в технологията на извършване на определени операции. Наясно сме, че ще е нужно време, в което нашите членове – инвестиционни посредници и банки, да отговорят на изискванията. Всеки от членовете ни разполага с различни възможности и затова не можем да се ангажираме с конкретен срок, в който новият правилник ще влезе в сила. Изискването е всички да са подготвени.

Затова въпросът за влизането на правилника в сила остана отворен. Той ще се одобри от СД на депозитара, когато всички са готови.

От юли досега работим с браншовите организации по подготовката и съгласуването на допълнителни документи, които се изискват от Нардеба 8 на КФН за Централния депозитар и новия правилник. Това са редица административни документи между нас, членовете и емитентите – договори, правила и изнтрукции, тарифа и т.н. Искахме да чуем мнението на всички. Получихме много конструктивни бележки.

В момента върви и подготовката на новата система на ЦД за влизане в реална експлоатация. Всичко, което се промени в правилника по време на дискусиите трябваше да се отрази и в системата. През октомври тя ще е отворена за тестване. Планираме през ноември, след приключване на този процес, да направим анализ на готовността на всички наши членове и промените да влязат в сила.

Всички служители в ЦД, заедно с нашите членове  усилено работим за по-бързото пускане в експлоатация на новата система и правила. Това е очаквано от капиталовия пазар и е в интерес на всички.

Но има една важна цел, която вече е постигната – това е намирането на формулата за ефективен диалог на ЦД с участниците на капиталовия пазар. 

- Кои са най-важните промени?

Новият правилник и новата система на ЦД изцяло променят инфраструктурата в посока внедряване на най-добрите практики и стандарти в пост трейдинг услугите, въвеждането на стандартна комуникация с ЦД и възможност на директна обработка на инструкциите (STP), гарантиране на сетълмента и успешното приключване на сделките с финансови инструменти. Създават се възможности за много нови услуги от страна на ЦД, както и от страна на членовете на депозитара към техните клиенти.

Ако трябва да съм малко по-конкретен – основните промени са няколко. На първо място има ясно диференциране на функциите на ЦД. Първата е воденето на национален регистър на безналични ценни книжа, а втората е осигуряването на клиринга и сетълмента на сделките с финансови инструменти.

Съгласно българското законодателство регистъра на безналични ценни книжа се води само на ниво краен клиент, с изключение на чуждестранни попечители. Тази особеност прави доста трудно въвеждането на добре познатата и разпространена концепция с използването на омнибус (събирателни) сметки – т.нар. номини концепция.

За да избегнем локалната особеност предприехме този подход. Разделянето на регистъра от клиринг и сетъмент системата позволи да отговорим на изискванията на местното законодателство като  същевременно се позволи прилагането на добрите практики за приключване на сделки с ценни книжа. Това позволява технологията за пост трейдинг услуги да е синхронизирана с добрите световни практики.

За основа използвахме модела на системата, която работи в ЦД на Финландия (Euroclear Finland).

Връзката между двете системи – регистър и клиринг сетълмент се осъществява от нова роля – оператор на регистъра. Функцията може да се използва от всички инвестиционните посредници.

Много важна особеност е даването на възможност важните роли и услуги  да се аутсорсват между инвестиционните посредници, които са членове на ЦД – т.е. един посредник да може да обслужва няколко други играчи на пазара. Така могат да се намалят разходите на посредниците.

Създават се и няколко нови вида членство. Сегашното е само директно, а с новия правилник ще има и индиректно. За целта се предвиждат неклирингово и клирингово членство. При клиринговото членовете, могат да обслужват други инвестиционни посредници – неклирингови членове. В България има около 100 посредника, а активните са 20-25. Това означава, че тези с по-малко активност и по-малко сделки ще могат да използват услугите на по-активните и така да намалят разходите си. 

- По-добра ли ще е синхронизацията с Българска фондова борса (БФБ) след влизане в сила на новия правилник?

Синхронизацията с БФБ винаги е била на добро ниво. Сега обаче ще се даде възможност за много нови услуги. Дава се и възможност за нови видове сделки – къси продажби и маржин покупки, което е предпоставката за изграждането на деривативен пазар – когато пазарът ни узрее за това. Техническата структура я има. От тук нататък е въпрос на бизнес решение кога ще се случи това.

Новият правилник цели и подобряване на управлението на обезпеченията по сделки с ценни книжа или по други поводи. ЦД изгражда изцяло нов регистър за видовете обезпечения и въвежда високо стандартизирани услуги за управлението на тези обезпечения от страна на нашите членове. Например, в новата система вписването на договор за финансови обезпечения може да стане автоматизирано със съответните съобщения от страна на нашите членове. По този начин отново се синхронизираме с добрите практики. 

- По-рано през годината пуснахте нова интернет платформа за електронни услуги. С какво се отличава тя?

Заради продължилия по-дълго процес по изготвянето на правилника и съгласуването му с инвестиционната общност, решихме новата система, която не изисква промени в правилника, да бъде активирана по-рано. Това позволи на членовете ни да използват услугите, които тя дава.

Тя касае воденето на регистъра и корпоративните действия от ЦД. 

- Възползват ли се емитентите от нея?

Да, използват я все по-често. По-малко емитенти вече изискват акционерни книги по стандартния път – на хартиен носител. Това е добра тенденция и улеснение за тях. Внедряването на самата система отново е стъпка към прилагането на добрите световни практики и у нас.

Системата беше пусната след като бе анносирана на събитие, с участието на емитентите през февруари. Поканихме двама чужди лектори, които  разясниха добрите международни стандарти за провеждане на общи събрания от публични дружества и обслужване на корпоративните действия.

В резултат на въведените практики и стандарти при обслужването на корпоративните действия от новата система на ЦД България е една от страните, давани за пример при въвеждането на добрите практики и стандарти при корпоративните действия.

Важното тук е, че на европейско ниво се знае, че в България са въведени добрите практики, което е послание към чуждите инвеститори, че нещата у нас вървят напред. Считаме, че това е необходима стъпка към привличането на чуждите инвеститори на капиталовия ни пазар. 

- Какво да очакваме от Централен депозитар до края на годината?

Основно сме се ангажирали с въвеждането на новата система. Обмисляме и вариант за паралелна работа на двете системи – стара и нова, за определен период от време, с цел да минимизираме рискове от внедряването на новата.

Работим и по проект за подобряване на интернет страницата на ЦД, за която получаваме доста критики. Това е също много необходимо тъй като през нея се получават електронните услуги от новата система на ЦД.

Работим и по подобряване на вътрешната IT инфраструктура, с което целим намаляване на разходите.

Подготвяме и проекти, чиято крайна цел е оптимизиране на документооборота с нашите членове и други институции и автоматизиране на издаваните за тях справки.

Участваме активно и при обсъждането на проекти имащи отношение към синхронизиране на нашето законодателство с европейското.

Интервюто можете да прочетете и в новия брой 30 на списание "Икономика", който вече е по вестникарските будки.