Растежът не е достатъчен, за да задвижи пазара на труда

Икономическата конюнктура предполага забавяне в ръста на доходите през 2014 г.

Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика:

Снимка: личен архив

176 ~ 6 мин. четене
Автор: Стилиян Гребеничарски

През последното тримесечие на 2013г. имаше ръст на БВП, но въпреки това безработицата продължи да се увеличава. На този фон, очаквате ли свиване на безработицата в краткосрочен план?

Ръстът на българската икономика през последните две тримесечия е в унисон с този на европейската. На годишна база, през последното тримесечие повишението е около 1%. Това не е достатъчно бърз растеж за икономика като България, в която пазара на труда страда от много сериозни структурни проблеми, за да успее по-бързо да издърпа заетостта и по този начин да намалее безработицата. Бих казал, че поне до третото тримесечие на 2014 г. не можем да очакваме някакви сериозни флуктуации по отношение пазара на труда. Разбира се, радваща тенденция е това, че все повече хора се опитват да си намерят работа. Икономически активните лица са се повишили, а обезкуражените продължават да намаляват. Има признаци на съживяване, но с този темп на нарастване на БВП, с намаляването на инвестиционната активност през последната година, пазарът на труда ще е колеблив поне още 2-3 тримесечия.

Дали икономиката не се е приспособила към тези високи нива на безработица и те да се приемат за нормални?

До голяма степен може да се каже, че това е така, доколкото става въпрос за характеристиките на безработицата в България. Тя може да бъде определена в момента като структурна, тъй като има много хора, които не могат да си намерят работа с квалификацията, която имат, а в същото време съществува търсене за кадри, които не са налични на пазара на труда. Може да се твърди, че това е „новото нормално“, но това не означава, че много от работниците, които в момента нямат нужната квалификация, няма да си намерят работа, когато икономиката някой ден отново тръгне. Тогава тя ще създаде работни места и за по-нископлатени кадри. Не е задължително възстановяването на пазара на труда да премине през намиране на работа първо за трайно безработните, а това може да стане индиректно. С други думи, те ще бъдат върнати към трудовия пазар като следствие от цялостното подобрение на икономическата конюнктура и други сектори косвено ще създадат работни места в такива с по-ниско заплащане. Струва ми се, че това е по-вероятно, защото тук нямаме нито традиции, нито успехи в преквалификацията, а и пазарът на труда не е достатъчно гъвкав.

Същевременно с ръста на безработицата нараства и средната работна заплата. Има ли противоречие в това?

Не бих казал. Дълго време се наблюдаваше намаляване броя на заетите и в същото време покачване на средната работна заплата. Разбира се, в началото на кризата, а и сега, макар не толкова значим като в периода 2009-2011 г., това е статистически ефект. Много голяма част от освободените хора са били заети в преработвателната промишленост, в строителството, т.е. това са хора, които по принцип имат по-ниски доходи. Също така, през лятото се забелязва известен спад на средните доходи в икономиката поради това, че голяма част от сезонната заетост е ангажирана в сферата на туризма, където доходите са едни от най-ниските.

Интересна е динамика в ръста на доходите по сектори. От 2010 г. се наблюдаваше тенденция доходите в частния сектор да нарастват много по-бързо от тези в обществения. От първото тримесечие на 2010г. до края на 2012 г. доходите в частния сектор нарастват най-малко с 9% на годишна база, тримесечие спрямо тримесечие, докато в обществения сектор ръстът е в порядъка на 4-6%. Това се дължи донякъде и на политиката на предходното правителство, известно време да задържи увеличаването на някои заплати в рамките на публичния сектор. Сега,обаче, през цялата 2013 г. се забелязва обратната тенденция - ръстът на доходите в частния сектор се забави рязко и за първи път от 2009 г. насам имаме по-бързо нарастване на заплатите в обществения сектор. През четвъртото тримесечие на 2013 г. има 6% повишение на доходите в обществения сектор и едва 2% в частния.

Устойчив ли е този ръст на доходите?

Вероятно ръстът на доходите в момента е по-устойчив от този през 2011-2012 г., когато беше и по-голям. Трябва да се има предвид, че комбинацията от висока безработица, все още колебаеща се заетост и ниска инфлация налага едно по-внимателно покачване на разходите за труд. Повече хора се конкурират за едно работно място, инфлацията не беше проблем за инвеститорите, т.е. има много фактори, които оказват дефлационен ефект върху нивото на възнагражденията. Това е и причината, поради която заплатите в частния сектор нарастват по-бавно. Брутният вътрешен продукт не расте с достатъчни темпове, няма достатъчно инвестиции, има висока безработица – неща, които правят хората по-предпазливи за запазване на работното си място и дават възможност на работодателите по-плавно да увеличават заплатите. Поради тези фактори, очаквам забавяне в ръста на доходите през 2014 г., особено на тези в частния сектор.

През последното тримесечие на 2013г. се забелязва изпреварващ ръст на годишна база на трудовите възнаграждения в регионите от Северна, спрямо тези в Южна България. Възможно ли е това да се превърне в тенденция и различията в доходите по региони да намалеят?

Не мисля, че това може да стане, предвид икономическата конюнктура най-вече в Северна централна и Северозападна България. През последните 2-3 тримесечия там се регистрира по-висок ръст на заетостта, но ефектът на кризата беше много по-голям и по-скоро се наблюдава елемент на наваксване на по-голямото изоставане от последните години. Това е следствие и от покачването на минималната работна заплата, тъй като то има много по-сериозно отражение върху доходите на хората в по-бедните части на страната, отколкото върху средната заплата в столицата. Става дума за закъсняло настигане в ръста на доходите, а не за действително „затваряне на ножицата“ във възнагражденията. Средната заплата в София е все още почти 2 пъти по-висока от тази в повечето области в тези два района.

Какъв ефект могат да имат заделените за общините 290 млн. лв. по държавната инвестиционна програма?

Това немалка сума, която би могла да има някакъв ефект, особено върху по-малки общини, ако тя бъде изхарчена по начин, който да гарантира създаването на заетост, била тя и временна. В същото време, не може да се търси трайна връзка, защото резултатът е подобен на този от средствата, усвоени по европейски програми за регионално развитие. Това е ресурс, който влиза веднъж на местно ниво, завърта се и въпросът е какво ще остане след това като повишен капацитет на местната икономика да генерира заетост и да привлича инвестиции. Проблемът е, че остават много въпросителни по повод на това как бяха разпределени парите и как бяха оценени проектите. Малко неясни бяха прерогативите на централната власт за какво трябва да отидат тези пари и наистина се вижда, че те отиват за много различни неща. Ефективността от проектите ще трябва да се изчислява post factum и то, ако те се окажат реални, а не фиктивни и средствата по тях не бъдат източени.

Мит ли е децентрализацията на общините, при положение, че толкова много от тях зависят финансово от централния бюджет?

Това е история, различна за всяка една от общините. Ние вече втора поредна година разглеждаме набор от общини - как са структурирани техните финанси, какви са източниците им на приходи. Това, което се вижда ясно е, че има общини (крайморските и големите градове), които са напълно способни сами да се финансират и нямат особена нужда от държавни трансфери. В същото време има много други общини, които зависят от това, което ще бъде отпуснато от централната власт. Въпреки, че през последните години се направиха някои опити в посока децентрализация и повече правомощия, не мисля, че те са достатъчни за да дадат на общините възможност да се чувстват активни участници в процеса по формиране на местни политики. По-скоро става дума за предоставяне на способи за събиране на необходимите приходи. За да имат самите общини интерес да развиват своята икономика и да намерят инвеститори, те трябва да получат някакъв тип стимул от крайния резултат. Затова често се обсъжда прехвърлянето на част от събраните данъци към съответната община - данъци върху труда например. На този етап тяхната децентрализация се ограничава в това да определят нива на местните данъци и такси, които общо взето няма как да променят кой знае колко способностите на една община да финансира проекти и да направлява икономическите процеси на нейна територия.

Подкрепи Economic.bg