Регулация на бързите кредити ще прати част от компаниите в сивия сектор

Г-н Йотов, обмисля се сериозно идеята за регулация на бързите кредити до 400 лв. Това добра идея ли е?

Смятам, че и при сегашната законова база, при нарушения засегнатото лице може да се оплаче на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Второ, клиентът може да се оплаче и при силово събиране на вземания, което е по-скоро криминална дейност. Може да се каже, че тези дружества, които са коректни, няма да бъдат засегнати от нововъведенията. Не трябва да забравяме, че все пак тези институции са създадени за бърз достъп на средства и от тази гледна точка, ако прекалено ги натоварваме с регулации, ще заприличат по-скоро на банки.

Какви са реално правомощията на БНБ в момента?

БНБ няма правомощия да извършва пряк контрол върху тези дружества. По-скоро те подлежат на уведомителен режим, при който като се регистрират, те трябва да уведомят БНБ, че ще извършват такава дейност.

В какво тогава се изразява функцията на БНБ спрямо тези дружества?

Няма друга функция. Тези дружества погрешно спекулират с това, че едва ли не са получили лиценз от БНБ, а те реално не подлежат на лицензиране, а само на уведомителен режим. БНБ няма законови лостове да извършва контрол, както например прави с банките. Другото е, че тези дружества трябва да подават финансови отчети на тримесечие до БНБ, което е само със статистическа цел, за да се видят финансовите показатели. Това обаче не е свързано с контрол по никакъв начин.

Управляващите мислят да въведат лицензионен режим, за да подлежат тези фирми на контрол от БНБ. Това добра идея ли е?

Ако има лицензионен режим, този пазар ще се поеме в голяма част от играчи, които действат изцяло в сивия сектор. Има голямо търсене с оглед на високата безработица, ниските доходи и финансовата криза, но щом има такова търсене, ще има предлагне. Така че, ако има лицензионен режим, най-коректните играчи ще останат на пазара, а останалите ще минат в сивия сектор.

Мисли се и за въвеждане на таван на лихвата върху отпусканите кредити и по-специално максимум 2-2.5 пъти по-голяма лихва от средният банков лихвен процент от 8.9%.

Това най-вероятно ще увеличи другите такси. Ще бъдат въведени и други ограничения за клиентите. Все пак е трудно да се прецени колко е разумно допустимата лихва, предвид различните нива на рискове на банки и небанкови финансови институции, които дават кредити срещу име и адрес. Може да се мине и без да има таван на лихвите, ако се спазва закона по останалите параграфи. Тук става дума и за годишна лихва, но ако се замислим бързите кредити се отпускат за по-кратки срокове и затова годишната лихва е толкова висока. Трябва да отчетем, че те се стремят да отпуснат малки кредити на много хора. Ако се въведе подобно предложение, част от кредитите ще спрат да отпускат толкова лесно заеми, защото няма да си струва и рискът.

Какво е Вашето предложение, за да се подобри секторът? Как може да се предпази клиентът от скрита информация, която първоначално не им е била представена?

Не е лоша идея да има формални изисквания по отношения на договорите за информираност и прозрачност или общи условия, с които всички фирми да се съобразяват. Съответно може да се каже какви такси да има, но извън това регулаторите трябва да си свършат работата. Има груби нарушения от страна на небанковите финансови институции, като например слагането на логото на БНБ лиценз на сайта. Отчасти го отдавам дори на неразбирането на ролята на БНБ от част от мениджмънта. От тази гледна точка тези неща могат да се изчистят и е сравнително елементарно. Но за да се случи в момента в България подобно нещо, трябва някой да подаде сигнал и трябва да има регулатор, който активно да се намесва за подобни неща. Има обаче объркване от страна на голяма част от хората в България, които не са наясно с функциите на БНБ спрямо тези дружества.

Какъв би бил този регулатор и от кого би се управлявал?

Има страни в Европа, които регулират подобни практики. Те често принадлежат към Комисията за финансов надзор (КФН), която се занимава с небанковия сектор. Това би довело до по-активен контрол върху дейността на дружествата но не от гледна точка  на регулираното за капитал, а от гледна точка на спазването на формалните изисквания. Така че подобни регулатори трябва да са под шапката на КФН,а не под тази на БНБ.