След случая в Несебър сигналите продължават да валят
Предложенията за промени в закона няма да постигнат нищо добро, смята председателят на Управителния съвет на природозащитната федерация "Зелени Балкани"
- Г-н Белев, как гледате на предложенията на министерствата за промени в законодателството след скандала в Несебър, за който сигнализирахте Вие?
Част от предложенията са добри, част от тях са лоши. Като цяло те няма да доведат до постигане на основните си цели - да се приложи реално закона и това, което е било променено незаконно и продадено, да се върне. Просто тези мерки не са достатъчни. Още повече, когато предложенията започнат да се отлагат във времето със срокове извън капацитета на днешния парламент и Министерския съвет, вярата ми в тях става все по-малка.
- Ваши колеги разкритикуваха конкретно едно от предложенията на регионалното министерство, което предвижда забрана за строителните работи в дюни от зона "Б"...
Всички дюни са зона "А". И всички те трябва да са държавна собственост, както е разписано в закона. Няма основание дюните да стават нито общинска собственост, нито да излизат извън зона "А" и да бъдат вписвани в зона "Б".
- А, защо според Вас подобна формулировка попада в предложението на министерството?
Това, което и аз, и моите колеги установихме при разговорите тези дни е, че има пълно разминаване между разбиранията на текстовете в закона от страната на неправителствените организации и от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За да се изчистят тези разминаваният, предложихме да бъдат поканени независими юристи, които да кажат какво е тълкуванието на закона.
- Ако предложенията за законодателни промени се приемат в този им вид, какъв ще бъде техният ефект. Какво ще постигнат?
По-скоро нищо. Положителни последици по темата опазване на защитените зони в България няма да има.
- В такъв случай, чувствате ли, че сигнала, който подадохте и последвалите срещи, заседания, обществения отзвук остават без резултат?
Не, не смятам, че това е така. Само преди шест месеца, със Закона за горите преминахме през същите тези събития. И сега не съм учуден, че служителите от министерствата не ни разбират. Ако те ни разбираха, този спор просто нямаше да го има. Ако те разбираха проблема, нямаше да го има проблемът.
- Нужните промени се отлагат с някаква умисъл или просто експертите в министерствата не разбират материята?
След като в момента всички обсъждаме случилото се в Несебър, значи със сигурност те не разбират материята. Ако не беше така, досега те трябваше да са променили правилата и законодателството, за да не се стига до тези случаи.
Законът за устройството на територията, Законът за устройството на Черноморското крайбрежие беше променен през миналата година и сега отново се готви промяна. През 2012 г. специално ЗУТ беше коригиран четири пъти.
Пак казвам, ако в министерството разбираха проблема, той вече нямаше да съществува. Това е въпрос на компетентност. Това е тенденция, продължила през годините, още откакто е започнало създаването на Закона за устройството на територията. Постепенно тръгнаха ограниченията за гражданите и с всяка една корекция на закона, тези ограничения ставаха все по-големи и по-големи. Така се стигна до предпоследната промяна, тази от октомври, която позволи да се стабилизират актове, които са издадени в нарушения на законите или дори са нищожни. Те се стабилизират само и само, за да се затвърди ограбването на българите, което се случваше 23 години.
- Със сигурност и сега продължавате да следите развитието на случая с Несебър. Според вашата информацията, докъде са стигнали всички проверки?
Аз участвам в комисията, която проверява случая. За Несебър има множеството нарушения, извършвани на всякакви нива.
-Посочете някое.
Границата между зона "А" и зона "Б" в Несебър се определя от архитекта, който изработва подробния устройствен план - Калин Тихолов. След това кметът (Николай Димитров, бел.ред.), който е втори мандат и одобрява подробния устройствен план, заявява, че не е нито зона "А", нито зона "Б". Това се случва с одобряването на устройствения план през 2007 г.
След това зам.-министърът на регионалното развитие дава становище как членове на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие не действат. Ето такива неща се виждат в преписките.
Решенията на длъжностни лица в Несебър позволяват проблемът да получи това развитие.
Да, това са неща, които се случват заради нежеланието да се изчете закона и да се приложат неговите разпоредби.
- След като според вас кметът на Несебър и архитектът носят пряка отговорност, смятате ли, че правилните хора понесоха отговорността за този скандал?
Аз не виждам някой да е поел отговорност до момента.
- Шефът на Агенцията по горите беше уволнен, заплашен е и директорът на РИОСВ-Бургас.
За шефа на агенцията по горите и министър Мирослав Найденов каза, че не го уволнява за този случай, а заради общата оценка на работата му.
В настоящия момент, според мен няма наказан за Несебър.
-Големият брой съмнителни разпореждания и нарушения, не говорят ли за това, че кметовете и главните архитекти по места имат прекалено голяма власт при вземането на решения?
Абсолютно това е така. Когато става въпрос за такива разрешения, архитектите имат повече права и от премиера. Те са по-защитени в своите административни актове от министър-председателя.
След случая в Несебър, който вие разгласихте, сигурно продължавате да получавате сигнали за подобни нарушения и на други места?
Пощата ми е пълна. Повечето сигнали се отнасят за незаконно застрояване, неправомерни екологични оценки, защитени застроени зони...едни и същи неща се повтарят навсякъде. Сигнали има от цялата страна, което мен ме ужасява.
Сега проверявам една постройка в Ропотамо - идентичен случай като този в Несебър. Има сигнал и за Приморско.
Защо всички тези сигнали се изпращат до вас, а не до съответните служби?
Явно е защо. Хората не вярват в държавните органи.
Има разпоредби, но държавата не успява да ги контролира. Затова ние настояваме, след като държавата не може да изпълни контролните си функции, за които ние като данъкоплатци плащаме, да освободи гражданите от ограниченията, които имат, за да могат да защитават те правата си. Явно е, че държавата не може, не иска или е мотивирана по друг начин, да не го прави.