Следят с SMS-и камионите с дърва

Разрешителните за сеч на дървесина в страната да станат публични, а камионите да бъдат проследявани чрез SMS-и. Върху тези мерки срещу незаконната сеч работи служебният заместник-министър на земеделието Георги Костов. В интервю за Дарик доц. Георги Костов поясни, че така ще се отговори на обществените съмнения срещу всеки видян камион с дърва. До дни ще заработят три-четири мобилни групи инспектори, чиито функции ще бъдат възстановени след премахването им от структурата на министерството.

"Да се спре сечта изобщо или да се спре износът - това са крайни решения, които винаги са грешни, защото дърводобивът е единственият бизнес и поминък в някои райони на България", коментира Георги Костов по повод призивите за мораториум върху сечта.

„Поехме ангажимент към браншовите и неправителствените организации електронната система с разрешителните за сеч да бъде публична. Ще бъде качена на сайта на Изпълнителната агенция по горите и всеки ще може да види кога е издадено разрешение, от кого е издадено, на кого е издадено, какво ще се сече, в кое землище", обясни Костов.

По думите му държавата е разписала достатъчно контролни органи: „Въпросът е те да си свършат работата. Не е работа само на Изпълнителната агенция по горите да прави контрол на терен. Държавните горски стопанства са тези, които трябва да реализират контрола върху това как се използва ресурсът, който всички ние сме им предоставили те да стопанисват".

Георги Костов обясни, че ако годишно в България се секат около 8 милиона кубически метра дървесина, количеството на незаконно отсечената е под 1 милион. Това означава, че не всеки един камион е незаконна дървесина, а един на 9-10 камиона.

„Предприемат се много мерки. Живеем в информационния 21-ви век. Идеята, за която ще ни трябва малко време, защото трябва да се обезпечи финансово, но се работи по нея, всеки камион, който излиза от гората с дървесина, да бъде в публичното пространство, както SMS-ите в „Зелена" и „Синя" зона се изпращат при паркиране, и те да пътуват с такъв SMS и да може да бъде проследен за къде пътува, с какво количество дървесина".

Служебното правителство си е поставило задача да подготви увеличаването на т.нар. „защитни гори" с около 4-5 процента от площта на държавните гори. Това се онези горски площи, които осигуряват водата и предпазват от порои и наводнения в дъждовни години като тази, обясни зам.-министърът на земеделието.

Доц. Георги Костов се надява до шест-осем месеца да бъде готова наредбата, която ще даде възможност в горите да се връщат макар и малка част от приходите на планинския туризъм, както и средства от използваната в страната вода. Той обаче подчерта, че това не означава непременно повишаване на цената на водата за потребителите. Т.нар. екосистемни услуги са записани в Закона за горите, но наредба за тях така и не е приета.

„Приходите, които идват в горите, са единствено от дървесина. Всички тези неща, за които говорим - хубавата гледка, за водата, нищо от това не се връща в горите. Това се наричат екосистемни услуги. В закона за горите, който беше приет 2011 година, има разписано задължение това да се случи. Тези екосистемни услуги да бъдат остойностени. Аз давам следния пример на моите студенти. Ако хотелите на Боровец ги пренесем сред доматите в Пазарджик, кой ще отиде?! Те са там заради планината и заради гората в тази планина. Нещо от тези ползватели трябва да се върне в горите, защото на Боровец поддържаме най-скъпата лесовъдска система, за да я има там тази хубава гора.

Върху тази наредба обаче, не се работеше около две години и половина. Едва сега започва работа. Ще дам още един пример. 4 млрд. кубически метра от 5 млрд., които използваме прясна вода в България, ежегодно идва от горски територии. Ако тези горски територии не са в подходящо състояние, тази вода няма да е нито като количество, нито като качество същата.

Имаме изчисления, на база на остойностяване на екосистемата услуга „осигуряване на чиста питейна вода", по един международен проект, който показва, че във всеки кубически метър вода трябва да се върнат две стотинки към гората. Това означава, че ако едно семейство употребява ежемесечно 10 кубически метра, 20 стотинки трябва да върнем към гората. Тези 4 млрд. по 2 стотинки са 80 милиона лева годишно, които ако се използват за подобряване на вододайните функции на гората, ще има повече вода и по-качествени гори", обясни доц. Георги Костов.

Въпреки дъждовните летни месеци тази година Костов напомни, че есенните месеци в страната са сухи и е имало случаи на горски пожари през октомври и ноември. Той призова да не се пали огън в гората, а гражданите да сигнализират веднага при забелязан пожар в горска площ.