Състоянието на българските фирми се влошава

22% от компаниите смятат, че вероятно ще фалират до 2 години

68 ~ 2 мин. четене
Георги Желязков Автор: Георги Желязков

Просрочените задължения на българските фирми са намалели до 22.6% през тази година, докато през 2012 г. закъснелите плащания са били 31.6% от общите задължения. Това показва редовното годишно проучване на международната колекторска компания  "EOС Груп" и института "Ипсос" сред над 2000 фирми в 12 европейски държави.

Според председателя на Асоциацията на колекторските компании Райна Миткова-Тодорова обаче въобще не става дума за положителна тенденция. Пред "Дарик" тя обясни, че значителното намаление на просрочените задължения се дължи на удължените срокове на разплащане, записани в договорите. "Периодът, преди който едно задължение се счита за просрочено, се увеличава, а това е обратна тенденция на случващото се в повечето европейски страни", смята тя.

За трудностите пред българските фирми говорят по-голямата част от данните в изследването. Според проучването 22% от компаниите смятат, че вероятно ще фалират до 2 години. Повече от половината от фирмите са категорични, че те самите бавят плащания, защото не могат да съберат собствените си вземания. Междуфирмената задлъжнялост е около 200% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Компаниите у нас започват да събират дълговете си от свои партньори година или две след настъпването на просрочието, което обаче им позволява да съберат най-много около 5% от парите си. За сравнение, в Европа най-късно шест месеца след просрочието започват дейности по събирането му, а успехът е до 50% от сумата.

"Въпреки че нашето проучване очертава една положителна тенденция, тоест делът на просрочените задължения намалява, все пак трябва да отчетем, че сроковете на плащане се удължават. Това само по себе си води до сериозни проблеми за компаниите, те трябва да осигурят някакъв финансов ресурс, така че да покрият този период, в който са произвели стоката, услугата. Все пак трябва да получат парите си", обясни Райна Миткова-Тодорова.

"Най-честите дългове на хората са към мобилните оператори и към компаниите за вода и парно, а най-стриктно плащаме вноската по кредита и сметката за ток", обясни тя.

Подкрепи Economic.bg