Актуален ли е проектът на бюджет: Между реалността и ПР-а

Трети ден поред проектът на българския държавен бюджет е в центъра на дебатите в парламента. Или поне на хартия. Окончателното гласуване на фискалната рамка на страната започна в сряда сутрин, но по време на обсъждането ѝ се заформиха много спорове – от съдебната реформа през инхаус поръчките и раздаването на пари „през джипката“ до на чий стол бил седнал финансовият министър Асен Василев.

Множество процедурни хватки забавят приемането на проектобюджета, като след нападението над Украйна от Русия опозицията многократно твърди от парламентарната трибуна, че този бюджет вече не е актуален.

Не разбирам защо Народното събрание заседава почти денонощно в последните дни, за да приеме бюджет, който не е актуален предвид обстановката в Украйна“, коментира бившия енергиен министър и депутат на ГЕРБ Делян Добрев.

Според него рамката не е адекватна и като недостатък посочи компенсации за цените на тока от 1 април нататък.

В четвъртък пък премиерът Кирил Петков обвини опозицията, че използва ситуацията, за да си прави ПР вместо да се приеме финансовата рамка.

Актуален ли е всъщност проектът на Асен Василев?

Самият финансов министър Асен Василев коментира в последните дни, че бюджетът не е правен за условия на война, както и че при инвазия в Украйна очаква шокова инфлация. Въпреки военните действия на територията на Украйна обаче все още не е ясно каква е целта на нападението и руския президент Владимир Путин, който стои зад него. Вариантите са военните действия да бъдат сравнително кратки – до около две седмици – или по-дълги. Във всеки случай обаче на този етап неизвестните са твърде много, за да може да твърдим, че България вече е засегната от конфликта.

Това, което се случва в Украйна, крие много неизвестни. Твърдение, че бюджетът вече не е актуален, е пресилено и е спекулация на този етап. Не може на базата на един ден да се правят такива заключения“, коментира финансистът Любомир Дацов пред Economic.bg.

Двата сценария за бъдещето на военните действия в Украйна са коренно различни, като в първия България няма да усети „съществено отражение“ – както икономическо, така и социално, както и никакви значителни ценови изменения, според Дацов. При другия вариант конфликтът ще се разшири, ще продължи по-дълго, санкциите ще се задълбочат, но това ще бъде съвсем различен сценарий от настоящия.

„Интересно е, ако се приеме, че този бюджет не отговаря на нещата, какъв бюджет би трябвало да има – какво точно на този етап да му преструктурираме?“, попита реторично Дацов.

Относно газовите доставки, според него, нито Европа, нито Русия имат интерес те да спрат. Цената на петрола пък се върна на нивата от миналата седмица.

Според Дацов са нужни 2 – 3 седмици, за да усети Русия наложените санкции от Запада. Прогнозата му е, че в следващите дни по-скоро ще се ожесточава реториката, отколкото самия военен аспект.

Икономическо отражение

Според Дацов търговията на България с Русия и Украйна не е определяща за българската икономика и евентуалното ѝ нарушение не би довело до значително въздействие за България.

Ако има някакво въздействие, то ще бъде минимално. Не бива по никакъв начин да плашим хората, защото няма причина за това на този етап“, посочи още финансистът.

Според данни на Националния статистически институт износът общо за изминалата 2021 г. към двете страни е от порядъка на по 800 млн. лв., което ги нарежда съответно на шесто и седмо място по износ за страни извън Европейския съюз.

Според Българската стопанска камара (БСК) износът на България може да пострада в сегмента на основно торове, фармацевтични изделия и електротехнически изделия, които се изнасят за Украйна.

Някои нишови продукти в износа ни вероятно ще пострадат – фармация, електрически изделия за дома (напр. бойлери, които заемат 6-7-о място в износа ни за Украйна), повечето инвестиционни стоки, шоколадови изделия, парфюмерия и козметика, видео игри“, става ясно от позицията на БСК.

В сценария на по-дълъг военен конфликт отражение на кризата в Украйна може да има и в туризма.

Ако Черно море стане военна зона, много хора ще се притесняват да идват. Не че ще е опасно, но като чуят Черно море и знаят това, ще се притеснят. Но говорим за удар по туризма, само ако става въпрос за дълготрайна война“, обясни Дацов.

Подобен коментар отправи от парламентарната трибуна и министъра на туризма Христо Проданов.

В ситуация, в която в Черно море кръстосват военни кораби, ние няма как да очакваме туристи“, коментира той.