АПИ остана без пари за разплащане със строители

Агенция „Пътна инфраструктура“ няма възможност да се разплати със строители по инфраструктурни обекти. Въпреки че Агенцията е подала сумите към Министерство на финансите, през последните 3 месеца няма постановление на Министерския съвет, с което реално парите да стигнат до изпълнителите. Това се разбра от изказване на регионалния министър Виолета Коритарова, която участва в петъчния парламентарен контрол.

Тя обаче не даде обяснения каква е причината за ситуацията и каква е стойността на забавените плащания.

Изказването на Коритарова се случи след зададен ѝ въпрос от Росица Кирова (ГЕРБ) по повод скоростния път Видин – Ботевград. Кирова поиска да разбере кой е отговорен за проектирането на участъка Ботевград – Мездра, на който се появиха свлачища.

По думите ѝ „ситуацията с т.нар. свлачища е само една от причините за изтичане на милиони от държавния бюджет.“

Също така заговори за огромно забавяне при строежа на друг участък от скоростния път – между Видин и Монтана. Конкретно поиска да разбере защо фирмите, които изпълняват дейности по трасето не плащат на своите доставчици на материали и други контрагенти.

Оказва се, че АПИ е преустановила плащанията на актувани, извършени работи“, заяви Кирова.

Регионалният министър коментира, че дейностите по участъците са актувани и имат одобрени сертификати от АПИ. Работата е приета с одобрените средства за вложените труд и материали.

АПИ, според Закона за държавния бюджет, е подала сумите към Министерство на финансите за разплащане. За съжаление, последните 3 месеца няма постановление на Министерския съвет, за да може АПИ да се разплати със средствата“, заяви тя.

Тогава Кирова контрира, че в бюджета за 2024 г. са заложени 400 млн. лв. за скоростния път и би трябвало тези средства да са на разположение. „Ще попитам министъра на финансите, защото не е коректно това към регион на България, изоставен от властта.“

Коритарова ѝ отговори, че именно заради заложените средства в бюджета през летните месеци строителите са извършвали дейности. Тя още веднъж заяви, че АПИ е подала към МФ всички документи в срокове, но въпреки това не може да се разплати.

Това се отрази не само на този обект“, заяви още Коритарова, като обаче не конкретизира кои други инфраструктурни обекти са със забавени плащания.

Свлачищата по Мездра – Лютидол

Кирова не получи точен отговор и кой трябва да упражнява контрол върху проектирането, така че строителството да е качествено и да не се случва ситуацията с неочакваните свлачища в отсечката между Мездра и Лютидол.

Припомняме, че част от новоизградения път се срути през септември. Оказа се, че на обекта има регистрирано преди половин година свлачища, но въпреки това строителството е продължило без проблем. Само преди месец пък от АПИ съобщиха, че всъщност свлачищата са цели 7 и ще забавят пускането на отсечката поне до средата на следващата година.

Именно заради укрепването на въпросните свлачища АПИ пусна поръчка и избра изпълнител по нея с договор за 63 млн. лв. Така километър от 13.5-километровата отсечка стигна близо 30 млн. лв. без ДДС. С оглед на новооткритите свлачища обаче тази сума може да бъде и надскочена.

Коритарова коментира, че с препроектирането на пътните възли на две нива в участъка е била недооценена геологията на региона. Според министъра именно те са провокирали срутването на земни маси.

Проектите са променени в края на 2023 г. и в началото на 2024 г. По думите на министъра промените са одобрени от експертен съвет към АПИ „и ние ги наследяваме и работим по тях.“

Строителите поеха ангажимент да приключат дейностите и да имаме пуснато трасе до април 2025 г.“

Забавяне при магистралата Русе - Велико Търново

Мартин Димитров (ПП-ДБ) пък попита министъра какъв е напредъкът по строителството на магистралата Русе – Велико Търново и дали има осигурени средства за 2025 г. в бюджета за нея. Попита и каква част от заложените 300 млн. лв. за тази година са разходени.

Коритарова не коментира по същество колко са разходените пари за 2024 г., но заяви, че изпълнителят на обхода на гр. Бяла е поискал удължение срока за инженеринга, тъй като е необходимо изменение на ПУП за изграждането на нови инженерни мрежи. При тях в хода на строителството е установено разминаване с реалното им местоположение.

Припомняме, че магистралата по проект е заложена да бъде с дължина от над 132 километра, като е разделена на три лота. Първият е Русе – Бяла, вторият е обхода на град Бяла, а третият е между Бяла и Велико Търново.

Изпълнителят на обхода на град Бяла е поискал удължение на срока за техническа документация с 202 дни, като така общият срок на инженеринга се променя на 2012 календарни дни от 1810. Това на практика означава забавяне с половин година, имайки предвид че първоначалният срок бе около 5 години. Освен това целият лот се разбива на три етапа:

• Етап 1 – включва изпълнението на започналото парче от 7.9 километра, влиза отсечка от 61-ви до 69-ти километър. Срок за СМР от 1300 календарни дни;
• Етап 2 – директно трасе с дължина от 27.5 километра, влиза отсечка от 40-ти до 61-ви километър, както и от 69-ти до 76-ти километър. Тук срокът е също 1300 календарни дни;
• Етап 3 – изпълнението на инженерни мрежи по целия лот с обща дължина от 35.4 километра. Срокът е 787 календарни дни.

Удължение на сроковете са поискани и от изпълнителя на участъка Русе-Бяла. По този лот строителство не е започнало, а тече проектиране. Причината за удължаването на сроковете е свързано с невъзможност изпълнителят да получи коректна информация от „Напоителни системи“ за точното местоположение на ВиК съоръжения. Проблемът е, че съоръженията по трасето са изграждани през 60-те и 70-те години на миналия век, липсват и номера на имотите, в които са разположени.

По тази причина изпълнителят има сключени две допълнителни споразумения с АПИ за удължаване на срока на проектирането и срока за съгласуване на проектите. С тях обаче се удължава и общия срок на инженеринга. Последното допълнително споразумение сочи, че той се удължава с общо 164 календарни дни, достигайки 2 284 дни. Първоначалният срок по договор бе 2 120, или 5 години и 8. Това на практика означава, че изпълнението ще завърши с 5 месеца по-късно.

Припомняме, че обществената поръчка  за тези два лота бе стартирана още през 2020 г., но изпълнители бяха избрани едва през 2022 г. Общата индикативна стойност на поръчката бе над 987.2 млн. лв. без ДДС, но при отварянето на ценовите оферти на фирмите стана ясно, че те значително я надхвърлят. Въпреки че двата избрани консорциума подадоха най-ниски ценови оферти, инженерингът на аутобана надскочи 1.5 млрд. лв., т.е. километър струва около 20 млн. лв.

Изпълнител на участъка Русе – Бяла е ДЗЗД „Хемус-16320“, с партньори в обединението: „Инфра Експерт“ АД, „Автомагистрали – Черно море“ АД, „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД и „Трансконсулт-22“ ЕООД. Дължината на участъка е 40 км, като срокът за строителството му е над 5 години и 8 месеца.

Изпълнител на обхода на Бяла е ДЗЗД „АМ Русе Търново“, с партньори в обединението: „Европейски пътища“ АД, „Грома Холд“ ЕООД, „Водно строителство – Благоевград“ АД, „Автомагистрали Хемус“ АД и „Пътпроект 2000“ ООД. Дължината на участъка е 35.4 км., като срокът за изпълнение е около 5 години.

Припомняме, че в началото на миналата година властта плати 175 млн. лв. аванс, за да започне проектирането. Същинското строителство започна с малък участък при обхода на Бяла.