„Аполо“ на НАСА – началото на технологичната революция в Силициевата долина

Силициевата долина такава, каквато я познаваме днес, с визионери като Бил Гейтс и Стив Джобс в редиците си, както и цялата технологична революция, можеше и да не са факт, ако преди това не беше се разразила космическата надпревара по време на Студената война, пише CNN в свой анализ. 

Емблематичната реч на американския президент Джон Ф. Кенеди от 1962 г., призоваваща САЩ да стъпи на Луната в рамките на десетилетие, даде ход на иновациите, пише изданието. Само за седем години Америка навакса изоставането си от Съветския съюз в сферата на космическите технологии и успя да сложи флага си на лунната повърхност. 

Програмата „Аполо“ е люлката на съвременната технологична екосистема, смята Базълл Хироу, бивш разследващ журналист и автор на книгата „Мисията на един живот“. „Без „Аполо“ не мисля ,че компютърната революция би се случила толкова бързо и по същата траектория“, коментира той и изтъква, че „щеше да отнеме допълнителни 10 или 20 години“. 

Програмата на НАСА беше първата лунна инициатива от такъв характер. В името на успеха ѝ бе направено всичко необходимо, включително бе изразходвано огромно по размер финансиране. Първоначалната оценка на Кенеди бе, че кацането на Луната ще струва между 7 и 9 млрд. долара. Веднага след това администраторът на НАСА Джеймс Е. Уеб му заръча да удвои тази сума. 

Това беше ход, „който всеки рисков капиталист, финансиращ високотехнологичен стартъп, би разбрал“, пише Хирой в „Мисията на един живот“, съотнасяйки тогавашната ситуация към днешните реалности. Най-честата греша на предприемачите е схващането им, че могат да стартират компаниите си евтино, посочва той. 

През 60-те години Конгресът стоеше финансово за програмата „Аполо“, пишейки тлъсти чекове година след година. Законодателите дори позволиха на НАСА да предложи супер високи заплати, така че да може да наеме най-добрите и талантливи експерти. 

Същевременно НАСА нямаше как да запази бюрократичната си структура. През 1963 г. в организацията влиза Джордж Мюлер. Той оставя престижната си кариера в изследователската група Bell Labs, за да оглави програмата за човешки космически полети на НАСА. Впоследствие той бива описан като лидер с „напредничава мисъл“, който „въвежда забележителна серия от промени в управлението“. 

Той например създава структура на „плоска организация“, така че да се демократизира комуникацията и вземането на решения и да се даде необходимия статут на инженерите. Установява се ред, при който началници се доверяват на експертизата на подчинените си. 

Днес кошерът от стартъпи и технологични гиганти в Калифорния – от Facebook до Google, все още се кълнат в същата техника на управление. „Нашата цел е да вдъхновяваме хората повече, отколкото да ги управляваме“, отбелязва например Netflix в своя манифест за култура на работното място. „Ние се доверяваме на нашите екипи да правят това, което смятат, че е най-доброто за Netflix – като им предоставяме много свобода, влас и информация в подкрепа на техните решения“, пише още там. 

Ръководителите в „Аполо“ също нямат проблем да привлекат млади визионери, които да поемат безпрецедентни задачи – също, както Силициевата долина се прекланя пред младите умове, мислещи извън кутията. 

Работата на Контролния център в Хюстън, Тексас, например беше операция без по-ранен аналог и никой не знаеше как да я изпълни. Така нейният мениджър Кристофър Крафт прецени за удачно да наеме на работа куп амбициозни 20-годишни млади професионалисти. Средната възраст на служителите в центъра по време на мисията Аполо 11 е била 26 години, отбелязва Хироу. 

Изчислителната мощност на съвременния мобилен телефон може и да надминава тази на космическия апарат Аполо, пише физикът Мичио Каку в книга през 2011 г. 

Дигиталната революция, последвала „Аполо“, не беше случайна. Бил Гейтс с Microsoft и Стив Джобс с Apple изградиха компютърна технология, която НАСА пося по време на епохата на „Аполо“, смята Хироу.

Доказателство за това е, че някои от днешните технологичните титани многократно кредитират НАСА и „Аполо“ като източници на вдъхновение. Други дори имат космически амбиции като тези от 60-те.  

Илон Мъск направи богатство с PayPal и сега управлява Tesla и SpaceX. Именно космическата му компания е отражение на голямата му цел – изпращането на хора на Марс с ракета за многократно ползване. 

Джеф Безос, основателят на Amazon и най-богат човек на света в момента, също гледа към космоса посредством своята компания Blue Origin. Той мечтае за кацане на Луната и многократно е коментирал, че човечеството трябва да изнесе дейността си в откритото пространство, за да спаси себе си и Земята.