Асен Василев е отстъпил за максималния осигурителен доход

Идеята за обвързването на максималния осигурителен доход със средната брутна заплата ще премине през анализ и разговори със социалните партньори. Едва след това – в средата на следващата година – ще се пристъпи към увеличаването му. Това става ясно от пълното коалиционно споразумение, което мандатоносителят „Продължаваме промяната“ публикува на своята интернет страница.

Предвижда се максималният осигурителен доход да се

определи въз основа на анализ и на база историческите нива на съотношение към средната брутна работна заплата през последните пет години“.

Преди началото на преговорите с коалиционните партньори Асен Василев настояваше прагът да бъде увеличен до 3450 лв. от началото на годината, като се използва съотношение 2.3 спрямо средната брутна заплата. На това реагираха много остро от "Демократична България". Остро реагира и IT браншът, който е сред секторите с най-висока средна заплата, а много от специалистите там взимат доста над 3000 лв. На среща с ДБ фирмите бяха уверени, че до подобен скок няма да се стигне. И в крайна сметка, оказва се, мандатоносителят е направил компромис.

Сега е заложено обвързването на тавана на осигуровките да влезе в сила от втората половина на годината – с планираната от новото правителство актуализация на бюджета през лятото.

На теория, ако догодина максималният осигурителен праг бъде обвързан към средната брутна работна заплата за последните пет години с коефициента, който бе дискутиран по време на коалиционните преговори, таванът може да не се промени, или дори да се понижи. По данни на НСИ средната брутна работна заплата за страната за последните пет години е 1259 лв., като трябва да се има предвид, че за 2021 г. влизат само първите три тримесечия. В този случай умножено с коефициент 2.3, максималният праг ще е малко под 2900 лв. – под нивото от 3000 лв., което се поддържа през последните три години.

Вратичката „след анализ“ е използвана изключително много пъти в коалиционно споразумение – за всички въпроси, по които четирите партии, подписали го – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ – не постигнаха консенсус. Самата дума „анализ“ присъства в споразумението над 200 пъти.

В случая отлагането на обвързването на максималния праг и евентуалното му вдигане или в по-невероятния случай – понижаване от средата на годината, най-малкото дава на фирмите в IT сферата и банковия сектор, където са най-високите заплати, възможност да преструктурират бюджетите си не от днес за утре, както трябваше да стане, ако промяната влизаше в сила още с приемането на Бюджет 2022.

Заеми от Плана за възстановяване

Любопитен факт е, че за първи път се дава заявка България да използва и част от заемните средства по Плана за възстановяване и устойчивост. В споразумението е записано, че планът следва да бъде одобрен до края на март (бел. р. – Европейската комисия удължи с два месеца срока за даване на оценка на Плана, т.е. до 15 февруари), а до края на 2022 г. се очаква да бъдат подготвяни проекти за дълговата му част.

Припомняме, че вицепремиерът по европейските въпроси по времето на ГЕРБ Томислав Дончев бе против това, тъй като според него „икономиката може да прегрее“ с толкова голяма финансова инжекция за кратък период от време. Именно служебният вицепремиер Атанас Пеканов изрази мнение, че България трябва да използва и заемната част, но така и не я включи в изготвената от него и екипа му версия на документа. Страната ни има право на достъп до заеми от около 9 млрд. лв., което е около две трета от безвъзмездните средства. Тези заеми се предполага, че ще бъдат нисколихвени, тъй като са теглени от името на Европейската комисия, чийто рейтинг на международните пазари е висок.

Още от споразумението

По повечето останали въпроси четирите партии се споразумяха още по време на преговорите и изненади няма. С финалния вариант на документа се потвърждава, че минималната работна заплата ще стане поне 700 лв. от 2022 г., като с Бюджет 2023 се предвижда да се обвърже със средната брутна заплата.

Още с приемането на бюджета следващия месец пък се предвижда да бъдат премахнати таксите за детски градини и ясли.