България изнася биомед и за САЩ

Колко са производителите на биомед в България и развива ли се биопчеларството у нас?

– През последните години биологичното пчеларство у нас се разви с много големи темпове. В момента 200 пчелари в Българя имат сертифицирани биологични пчели. Производителите в България са общо 600-650, те отглеждат малко под 200 000 пчелни семейства, които са част от системата за контрол и сертификация. Не всички от тях са биологични, а само около 60 000 имат сертификат. Тенденцията е към увеличаване и в момента България е държавата-членка на ЕС с най-много на брой пчелни семейства в системата за контрол и сертификация. 

Трябва да се засили гаранцията за това, че всички продукти, които излизат с логото за биологично земеделие на ЕС са качествени и отговарят на критериите. Важно е за производителите на биопродукти да имат сигурността пред потребителя, че продуктът е качествен.

Колко от биопчеларите у нас се възползват от възможностите за кредитиране по програми и застраховат ли те продукцията си?

– Пчеларският сектор е доста подпомаган, въпреки последните мнения по тази тема. Според мои сметки, само тази година подпомагането за биопчеларите ще бъде в размер на около 6 млн. евро за директни плащания, а Националната програма е с годишен бюджет над 4 млн. лева. В новия програмен период ставките на брой пчелно семейство са високи и те компенсират вложените труд и по-ниски добиви, които имат биологичните пчелари. Това обаче е и една от причините и за големия интерес към дейността.

Кредитирането в България е много голям проблем, тъй като получаването на кредит от банкова институция е трудно. Националната пчеларска програма пряко подпомага сектора, но там основно помощта е за купуване на лекарства, подменяне на кошери и закупуване на пчелни майки. Много производители използват програмата, защото процедурата е лесна. Но не всички успяват да получат финансиране по програмата, поради големия интерес. Пчеларите и пчеларството не са много интересен сектор за банките, но през 2014 г. за инвестиции до 150 000 лв. можеше да се постигне кредитиране.

Има и случаи на кражби на пчелни кошери в сектора. Те са резултат на недалновидната политика в целия сектор земеделие. Пряк катализатор на кражбите беше мярката за Млад фермер, защото там се изискваше много голямо увеличение на стопанствата. През зимния период се отчита много голяма смъртност на пчелите. При изпълнение на един проект обаче, фонд "Земеделие" следи за обема на стопанството и се получава казусът, че всяка зима измират пчелни семейства и всяка пролет се създават нови. И така се регистрира сериозен глад на пазара за пчелни семейства, което стимулира и кражбите. Но при пчеларството е малко по-специфично, защото липсват кадри и работна ръка. Няма и качествено обучение в областта и хората са абсолютно самоуки. Ползват различни литературни източници, интернет, форуми - средства без ценз и гаранция за вярна информация. Много от тях разчитат на проба-грешка, а при стартиране на едно голямо стопанство в пчеларството това не е достатъчно и води до риск.

Какво количество от българския биомед се изнася и колко остава на родния пазар?

– От сертифицирания биомед около 80% се изнася за чужбина. Основните пазари за меда като суровина са Германия, епизодични износи има и към Швеция и Швейцария, колеги предлагаха българска продукция и в Япония. По последни данни, български партиди биологичен мед има и за САЩ, но там медът се изнася като краен продукт. Биологичният мед е скъп за нашите пазари и родните потребители нямат покупателната способност да си го позволят. Най-много търсене и предлагане има предимно сред младите хора в София и по-големите градове. В сектора има и фалшификати, които се етикетират неправилно и така потребителите често се заблуждават. Самият потребител не е информиран какво да търси и как да разпознава истинския продукт. Логото за биологично земеделие на Европа не трябва да е като допълнителна лепенка.

В биологичното земеделие добивите са по-ниски от конвенционалното - около 18 кг. на пчелно семейство. Биопчеларството у нас се развива най-добре, където няма добре развито земеделие. Техническите култури създават проблеми за пчелите. Предпланинските части на Стара планина, Странджа, Родопите и Пирин са много подходящи региони.

Развива ли се градското пчеларство у нас?

– Съгласно регламентите на ЕС градски биологичен мед не може да съществува. Защото едно от изискванията за биопроизводство е да няма наблизо големи населени места, тъй като те са евентуален източник на замърсители. В момента от Сдружението за биологично пчеларство имаме проект и отглеждаме кошери на покрива на хотел „Хилтън“ в София. Тестовете от продукцията показват, че медът оттам е изключително чист, нищо че се отглежда в централна градска част. Пчелите сами пречистват меда и се развиват по-добре, отколкото в райони със силно развито конвенционално земеделие. Градският мед е много чист. В Западна Европа има марки на градски мед.

Какви са цените на екологичния продукт у нас и можем ли да ги сравним с европейските?

– Изкупната цена на едро от производителя достига 8 лв. за килограм, а за крайния потребител е 12-15 лв. на килограм. Разликата с конвенционалния мед е малко, за клиента тя е около 3 лв. Традиционният мед се продава за 10 лв. за същото количество. Всичко под тази цена не е български мед, защото има и много чужд мед, който се продава у нас. Той е на по-ниска цена, защото е с по-ниско качество или е фалшифициран. В България по-евтин конвенционален мед се внася от Китай, Аржентина, а биологичен мед се внася от Италия и Франция, но продуктите от там са качествени.

Кои са най-големите производители на биомед в света?

– Италия и Франция са едни от най-големите производителни на биологиченмед в Европа. По статистически данни в ЕС България също е в челните три места в производството на биологичен мед. Най-големият проблем на сектора е, че не успяваме да наложим името на българския мед на световния пазар. Пчеларският сектор все още не е осъзнал тази необходимост.

Какви са иновациите в пчеларския бизнес?

– Бъдещето на сектора е подвижното пчеларство. В последните години у нас се наблюдава положителна тенденция в тази насока, земеделието не може без подвижното пчеларство. Без него, няма ефективно опрашване на слънчогледи, овощни растения и др. Концентрацията на голям брой пчелни семейства в дадена област не означава висока ефективност.