Берат: Прозорците на албанската душевност

Отначало, когато пристигнах в Берат, малък исторически град, сгушен в албанската планинска вътрешност, не съм се замислял за родния си Ловеч. Когато си тръгнах два дни по-късно, се чудех дали двата града са загубени братя, които по някакъв начин са били разделени при раждането си.

Трябва да призная, че въпреки че обичам родния си град, Берат е още по-очарователен - истинско архитектурно бижу за тези, които решат да се отбият до там. Обаче, не е най-лесната дестинация за достигане. Особено идвайки от известния морски курорт Саранда в дълбокия юг на страната, това си е направо малко приключение, което включва дълго пътуване с много завои в претъпкан микробус, но и доста гледки. В един момент просто ви се казва да слезете и да се качите на друг микробус, който чака край пътя. Предполагам, че шофьорите си имат договорки, но мога да твърдя, че фините детайли на албанската пътническа транспортна система си останаха известна мистерия за мен.

Но нека се върнем към сравнението с Ловеч. Ако българският град се гордее с река Осъм, то Берат също си има своя криволичещ Осум като отговор. Когато прочетох името на реката на туристическата карта, изведнъж се почувствах сякаш съм у дома си. И тогава изведнъж очите ми се отвориха. Например, тези къщи в османски (по-нашему възрожденски) стил – ами те са като тези в стария квартал Вароша на Ловеч. Разликата тук е, че са построени стъпаловидно от двете страни на реката, създавайки слоеве и слоеве от бели фасади с прозорци – като колани с очи които опасват хълма.

Всъщност ефектът на тези слоеве е спечелил на Берат и прозвището - „Градът с хиляди прозорци“. Ще оставя на вас да преброите дали наистина са толкова много. Най-добрият начин да се насладите на тази прекрасна гледка е да преминете стария каменен мост до Горица - по-малкия от двата стари квартала покрай реката. След като прекосите и се обърнете, това, което ще видите, е Мангалем - по-големия и по-впечатляващ квартал. Ако вдигнете поглед още нагоре, ще видите стените на средновековна крепост, увенчаваща цялата аранжировка. Един вид - черешката на тортата.

Трудно е да се пренебрегне тази смесица от създадена от архитектурна и природна красота. Толкова трудно, че дори ЮНЕСКО са обявили Берат за един от обектите на световното културно наследство през 2008 г.

Лесно можете да се изгубите по тесните криволичещи улички и да посетите музеи и църкви, но най-добрата атракция в Мангалем всъщност е малко скрита. Аз попаднах на нея, когато търсех място за вечеря с приятелката си. Въпросният ресторант всъщност не е нищо повече от 4 маси, поставени във вътрешния двор на една от тези стари къщи и дори докато пиша това, чувствам нежелание да го нарека ресторант. Преживяването там най-добре би било описано като да сте поканени в дома на стар приятел албанец, който никога не сте знаели, че сте имали.

Илия, собственик, домакин и сервитьор едновременно, ви посреща с чашка ракия на портата, пита за името ви и оттам нататък ви кара да се чувствате, сякаш сте центъра на неговия свят. Ако имате късмета да седнете на някоя от четирите налични маси, той ще ви разкаже истории за къщата и семейството му, докато ви показва какво можете да поръчате от няколкото местни ястия, които съпругата и синът му са заети да приготвят в кухнята, скрита някъде в къщата.

Дори почувствах мъничко ревност, когато той показваше същото внимание и на останалите туристи, избрали да похапнат там. Илия ще ви разказва, но и ще се поинтересува от вашата история, и то на забавен английски или доста добър италиански. Поне тези са езиците, които чух да говори. Няма да ви казвам името на ресторанта - нека това бъде малко търсене на съкровище за вас, ако някога попаднете в Берат. Но намерите ли го - ще си струва. Гарантирано!

След като се изкачите и до средновековните стени на Берат (предупреждение - стръмно е, ако се ходи пеша) и преминете под внушителната порта, ще бъдете приятно изненадани. Ще откриете, че там ви очаква всъщност още един старинен квартал. Да, и Ловеч има своята средновековна крепост Хисаря, горд паметник на славни времена, но в наши дни, както и повечето крепости, тя е само празен спомен от тях. Тук обаче е различно. В наше време крепостта, ограден със стени, е най-високият жилищен квартал на Берат, известен като Калая - от турската дума „кале“.

Усмихнах се на себе си, мислейки, че не е честно как Берат има не една старинна махала, а цели три - това място не престава да изненадва. Горе можете да разгледате улиците, стените, гледките и църквите във византийски стил, най-впечатляващата сред които е превърната в Музея на иконите Онуфри (по името на известен художник от 16 век). В Калая имахме и още една среща с албанското гостоприемство, след като приветлива баба ни покани в двора си на кафе. Отначало се стреснахме, когато тя заключи портата, след като влязохме, но бързо се оказа, че е просто да ни впечатли да си купим от домашните й конфитюри.

Когато се прибрах у дома, ми беше любопитно да видя кои са градовете побратими на Ловеч и - ето на - от 2009 г. Берат е в този списък. Побратимяването на градовете е приятна модерна културна политика, което често има само символична стойност, но в този случай почувствах истинско задоволство, че двамата отдавна разделени братя най-накрая са се събрали отново.

Текстът е част от бр. 103 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.