Бизнесът и медийното огледало

Интернет направи всичко на един клик разстояние, но информацията има нужда от професионално отношение към нея

Бизнесът и медийното огледало

Снимка: Pixabay

Автор: Татяна Явашева

Светът се променя, технологиите и цифровизацията преобразяват и медиите. Интернет направи свободен достъпа до информация, а социалните мрежи дадоха възможност всеки да се изживява като информационна агенция. Какво става с медиите? Какво става с информацията? Имаме ли нужда от икономически издания и от медии, фокусирани главно върху развитието на икономиката, бизнеса, технологиите, или всичко ще е само забавление? Ще измести ли изкуственият интелект журналистите от основната им функция на разказвачи на истории? Фалшиви новини – що за феномен е това и не е ли опит да се размие границата между истината и лъжата, между професионализма и безотговорното бърборене, в което връх взема манипулацията?

Сред важните въпроси е в какво медийно огледало иска да се оглежда бизнесът – в медии, които професионално следят развитието и процесите, или в медии лешояди, които се вълнуват главно от скандали и лоши новини, от конкурентни войни и борба за преразпределение на сферите на влияние? От какви национални медии има нужда обществото в този глобален конгломерат? Въпросите, които търсят отговор, са много. И това са въпроси, на които не само медиите, но тепърва бизнесът и обществото ще търсят и ще дават отговор.

Сп. „Икономика” е връстник и своеобразен летописец на прехода към пазарна икономика. С поглед към СЛЕДВАЩИТЕ 30 имаме увереност, че хартията ще остава носител на спокойствие, лукс и престиж. Ние също се променяме и следваме все по-високи професионални стандарти.

Представяме три гледни точки по темата за голямата медийна трансформация.

Проф. Георги Лозанов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” :

Бизнесът може да построи свят, който му харесва

Време е медиите да сменят качеството на забавлението, налагайки морал и ценности в обществото

Проф. Лозанов, в какъв процес на трансформация са медиите?

Глобалният процес е технологично продиктуван и е свързан с качествено нов тип разпространение на медийно съдържание. То вече не е медийно локализирано – в радиото, телевизията или вестника, а започва да стига до нас отвсякъде. Това промени и самия характер на съдържанието, което става все по-малко институционално защитено и всеки може да се намеси в неговото производство. Има огромен информационен бум, но информацията става все по-непроверена и некачествена, което води до т. нар. фалшиви новини. По-рано информирането беше целенасочена работа на медии с институционална тежест, а сега всеки отвсякъде информира всекиго. Това носи рискове от типа на самолечението. Производството на информация е сложно професионално занимание, което се прави по професионални стандарти, за да сме сигурни, че получаваме качествена и вярна информация. В листовката на едно лекарство само две сменени думи може да убият човека. Цялата информационна среда е заредена със сходен риск.

Какъв фактор за информираността е интернет?

Глобалната мрежа сбъдна утопията на хората да имат свободен достъп до информация. Векове наред тя е била ограничавана. Властта винаги е гледала да скрие нещо. Сега изглежда, че всяка информация ти принадлежи, дори повече, отколкото човек може да понесе. Но постепенно започват да личат информационните филтри в интернет.

Бизнесът и икономиката едва ли трябва да се оглеждат в медиите само под формата на скандали…

За отразяването на икономическата проблематика са нужни специализирани медии. Икономическата журналистика е колкото журналистика, толкова и експертиза. Тя не е масова и става все по-рядко явление в местната култура. Англоезичните медии превземат тази аудитория.

В такъв случай трябва ли да има грижа за българоезичните медии?

Нужна е особена грижа заради спецификите на българския пазар и икономиката. Българското общество има собствен дневен ред по отношение на техните проблеми.

Каква би била успешната формула за бизнес изданията в България?

Бизнес медията е важно да говори интересно, тъй като тази проблематика е заредена с вътрешна скука. Информацията може да е много съществена за хората, но прекалената сериозност в поднасянето й ги резервира. Другото важно за такава медия е да е независима и да не участва в икономически битки и конкурентни войни.

Животът на всяка медия зависи и от източниците на финансиране. Как по здравословен начин да става това?

Добре би било да става чрез коричната цена, но на малък пазар като нашия, това е все по-невъзможно. Тогава трябва да се търси подкрепата на самия бизнес, за да може той да получава бърза, надеждна и полезна информация, но не информация, през която да минава форма на влияние. Съдбата на тези медии до голяма степен зависи от морала на капитала. Трябва също да се прави разлика между спонсорство и реклама. Рекламата търси търговски ефект, тя е сделка. Социалната отговорност на бизнеса е в спонсорството. То не носи пряка печалба, а помага бизнесът с огромния си ресурс да построи свят, който му харесва. През прехода се създаде икономическа класа, която все още няма усещането за социалната отговорност на капитала. Когато капиталите ти преминат границата на личните потребности, тогава идва историческата роля на бизнеса, социалното строителство.

Вече има прогнози, че журналист и редактор са сред изчезващите професии на бъдещето. Като преподавател по журналистика, как гледате на това?

Прогнозата за тяхната смърт е силно преувеличена. Днес всеки си мисли, че може да прави журналистика. Но хората вече започнаха да усещат, че интернет не е медия, това е информационен битак, а социалните мрежи са форма на частно общуване. Според мен скоро ще настъпи обратният процес на връщане към качествената журналистика, част от която е и специализираната икономическа журналистика. Навремето, когато фотоапаратите и филмите поевтиняха и всеки започна да снима, се смяташе, че фотолюбителството ще убие професионалната фотография. Нищо такова не стана, защото хората започнаха да развиват по-голяма чувствителност и да ценят постиженията на професионалната фотография. Така тя не само не загина, а повиши стойността си. Нещо подобно предстои да се случи и с качествената журналистика.

Може ли експертите в дадена сфера да изместят журналистите?

Като отидеш на гости, понякога ти казват: „Тук всичко съм си го правил сам”. И аз отвръщам: „Да, личи си”. Когато си правиш къща, винаги е по-добре да ползваш професионалисти. Същото е, когато се информираш.

След 30 години преход какво е посланието ви към бизнеса и медиите с поглед към следващите 30?

Надявам се да сме стигнали там, към където „прехождаме”. Важно е хората да имат ценностна система. На студентите казвам, че не крада сребърни лъжички за чай, като отида на гости, не защото домакините ще ме хванат и ще ме накажат, а просто защото моят морал не ми позволява това. Нормите трябва да станат част от нашата идентичност, така че да не можем да ги прекрачим. Специализираните медии трябва да работят за това ценностно утвърждаване. Бизнесът трябва да излезе на светло.

Имаме такава рубрика в списанието…

Бизнесмените трябва да станат морални авторитети в обществото, а не на тях да се гледа като на мошеници, често не без основание. Моралните богати правят живота и на бедните по-хубав.

Вижда ли се вече краят на хартиените издания?

Вижда се краят на масовите хартиени издания. Тяхната роля се поема от телефона в ръката. Но има ниша за по-качествена журналистика, която ще разчита на хартията. Това е друг тип преживяване, което дава възможност да се замислиш. Интернет е бърз поток. Хартията ще остане в бутикови медийни сфери и ще е въпрос на лукс и на престиж. Този нов вид медии ще създават собствена аудитория в нещо като комуникативни клубове. Ще ми се медиите да сменят качеството на забавлението, налагайки ценности в обществото.

Доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси:

Списанията носят удоволствието от четенето

Сп. „Икономика” се прави много професионално и аз съм сред неговите романтични читатели

Доц. Вазов, в каква ситуация според вас са бизнес медиите в тази цялостна трансформация? Каква формула да следват?

Бизнес медиите сами определят своето поведение, избират анализите, които да правят, и дълбочината, която те да имат.

Да, но има нещо, което се нарича читателски интерес. И медиите са зависими от очакванията към тях…

Няма медия, която да не е зависимо от читателския интерес. Читателите на икономическите медии, които правят анализи, изводи и чертаят перспективи за развитието на държавата, на икономиката, на даден бизнес, са на много по-високо равнище от читателите на другите медии, които отразяват потока от информация. Сериозните икономически издания са седмични или месечни и те трябва да са добре подготвени за своите читатели. Икономическите медии, които в момента са на нашия пазар, имат значимо присъствие и аз имам високо мнение за българския медиен пазар в областта на икономиката. Сп. „Икономика” например е издание, което се прави много професионално.

След голямата икономическа криза през 2008 г. повечето икономически рубрики и предавания в българските телевизии бяха спрени. Има ли нужда от компетентни икономически медии днес?

Телевизиите правят свои икономически анализи, свързани с актуалното през деня, най-много през седмицата. От другите икономически медии очаквам доста по-сериозни анализи. И е хубаво, че на българския пазар днес има добър набор от икономически издания.

Защо са нужни такъв тип медии?

Те дават актуалната информация за българската икономика и за глобалните процеси, за отделни компании и за новите тенденции. Прави се представяне на и на малки, и на големи икономически структури в България. Всеки собственик на бизнес, за да получи тази информация, би трябвало да назначи на работа сериозен аналитичен екип. Вместо това той може да получава всички икономически издания на символична цена и да следи развитието.

Аудиторията на икономическите медии е сравнително тясна. Каква да е здравословната им формула за съществуване, щом имат толкова важна мисия?

Те може да съществуват чрез абонамент и чрез реклама. Аз например съм абонат на сп. „Икономика”. Не търся списанието заради хороскопа в него, а заради важната икономическа информация, която то ми дава.

В дигиталната ера има ли място за хартиени издания?

Разбира се. Знаем, че няма да е както преди 30 и повече години, но хартията като носител на информация винаги ще има своето значение. Рано е обаче да ги отписваме. Това е важна дискусия в целия свят. Книжният носител си е книжен носител със свои предимства. Компютърът има друго предназначение. За мен той не носи удоволствие от четенето и от анализа.

Какво да е поведението на икономическите медии в тази непрестанна промяна на навиците, а и на света като цяло? Дигитализацията стана съществен фактор в тази промяна…

О, ако знаех отговора, сигурно щях да съм много богат. Трудно дори главните редактори и собствениците на тези медии може да отговорят. Това е и форма на някакъв естествен подбор. Не съм автор на научна фантастика, за да мога да кажа какво ще стене след време.

Какво е усещането ви за това неясно бъдеще? В какъв процес на трансформация сме вкарани, макар и самите ние да предизвикваме трансформацията?

Никой не ни вкарва в трансформация,  това са естествени процеси на развитието на обществото. Няма никаква фантастика в това.

Сп. „Икономика” вече 30 години е на пазара. Какво ще му пожелаете за следващите 30?

В последните години сп. „Икономика” претърпя невероятно развитие. Не зная каква е причината, но в момента това е много добро икономическо издание. А и този двуезичен вариант предполага много повече читатели. Преди четири години бях на корицата на списанието, оттогава забелязвам силно развитие нагоре.

И накрая популярния въпрос: Ще изяде ли мишката книжката?

Някогашните големи тиражи остават в миналото. Но пък хартиените издания винаги ще имат своите романтични читатели. Аз съм сред романтичните читатели на сп. „Икономика”.

Лилия Стоянов:

Дигиталната трансформация силно променя медиите

Изкуствен интелект трудно би заменил въздействащото присъствие на журналисти като Опра Уинфри

Лилия Стоянов е главен изпълнителен директор и бизнес ангел в Transformify (https://www.transformify.org). Специалист по финтех и дигитална трансформация, професор в Zigurat Business School и експерт оценител по програма Horizon 2020 в Европейската комисия.

Г-жо Стоянов, създадохте компанията Transformify и нейното име подсказва, че сме в процес на трансформация. Каква трансформация става с медиите днес?

Дигиталните медии имат много голяма власт над мнението на хората и могат да променят тяхната визия, но невинаги трансформират живота към по-добро.

Процесът на трансформация в каква промяна вкара медиите?

Те трябва много бързо да се адаптират към дигитализацията и постоянно да търсят нови канали, по които да генерират приходи, привличайки нови потребители. Предизвикателство е да намират начини да ги задържат, тъй като по-лесно от всякога потребителите започват да следват не един акаунт, а друг. Вижте Инстаграм и Фейсбук.

Тяхната поява промени представите и пренареди пазара. Каква роля се пада на традиционните медии?

Традиционни медии са вестници, списания, онлайн издания и блогове, които съществуват отдавна. Въпросът е как те отговарят на търсенето на потребителите. Как информацията се предлага лесно, удобно и по възможност безплатно. Инстаграм и Фейсбук са напълно безплатни за потребителя.

Но не са ли социалните мрежи по-големият проводник на т. нар. фалшиви новини? Там се губи отговорността на самата медия към информацията, която се разпространява чрез нея…

Инвестирах в компания в Южна Корея и Сингапур, която е върху блокчейн. Тя използва технологии, за да проследи кой създава съдържанието, кой го купува и къде то е публикувано. Пътят на съдържанието може да се проследи, но трудно може да се каже дали то отговаря на истината. Често това е сива зона, „фалшиви новини” е относително понятие – те са фалшиви за едни и са истина за други.

Но когато информацията е написана от журналист, който застава със своето добре разпознаваемо име, това е вид гаранция…

Името на журналиста може да даде стойност само за качеството на материала.

Има журналисти, които все още спазват професионалната етика и стандарти, докато т. нар. социални медии са само преносител на информация.

Фейсбук е агрегатор, той събира и разпространява информация. Индивидуалните медии създават информация, която после стига до агрегаторите, за да достигне до повече потребители. Самата аз също съм журналист – пиша за entrepreneur.com като експерт.

Към времена на какъв вид медии вървим?

Онлайн медиите много бързо привличат потребители. Те са по-популярни от печатните медии и телевизията, която също регистрира отлив на интереса. Потребителите обичат да гледат видеа на телефоните си, предпочитат Нетфликс. Този тренд ще продължава.

Как медиите успешно да сърфират в океана на промяната?

Пътят е да се дигитализират, а на хартия да поднасят само търсено от потребителите съдържание. Чрез добре рекламирани видеа и подкасти може да привличат нови потребители. Когато имате добър трафик, рекламодателите охотно ще рекламират при вас.

Като предприемач какъв вид съдържание бихте насърчавали да се създава?

Зависи каква е потребителската група на дадена медия. Ще дам пример с entrepreneur.com – издание, насочено към предприемачи от цял свят. За него пишат хора, които споделят собствен опит, за да може други предприемачи да избегнат техните грешки и да прилагат работещ опит.

Как се издържа тази медия?

Основно от реклама. Авторите не получават хонорар. Пишейки в медия, известна по цял свят, ние популяризираме себе си като личен бранд, както и бранда на компанията, която сме основали.

Чувствате ли се обаче ангажирани финансово да допринасяте за издръжката й?

Не, ние им даваме безплатно съдържание. А как те ще набират рекламодатели, е работа не техния отдел Продажби.

Какво да е работещото взаимодействие между бизнес и медии в България?

Не познавам добре средата, но тук е малък пазар и следва да насочите вниманието си към платежоспособна ниша, за да се издържате от нея, генерирайки достатъчно висок трафик.

Има прогнози, че журналист и редактор са професии, които един ден ще изчезнат. Роботи ли ще ги заменят?

Не толкова роботи, защото съдържанието, написано от изкуствен интелект, няма същото въздействие. Според мен ще останат журналисти като Опра Уинфри, които водят популярни предавания. Създаването на такъв бранд отнема много време, а и малцина може да го постигнат. Експерти като мен заменят журналистите, защото публикуват безплатно в медиите, тъй като популяризират бранд, услуга, или в информацията има линк към техен сайт. Така тези експерти „продават” себе си и собствената си експертиза.

И тук е разликата, че журналистите обикновено нямат за цел да „продават” себе си. Но в такъв случай време ли е да закрием журналистическите факултети?

До десетина години те ще бъдат много свити. От тях ще излизат хора, които имат способността да създават силен бранд. За да направят предаване от ранга на Опра Уинфри, те имат нужда от определени познания. Ето защо ще се смени фокусът на това, което се учи. Все повече университети канят преподаватели, които нямат чисто академична кариера, а са практици и хора от бизнеса. Самата аз съм такъв преподавател. Това е нова тенденция в образованието.

Как ще изглеждат медиите след 10 години?

Те основно ще са дигитални. Частта на печатните издания ще е минимална, като в тях ще е залегнало съдържание, което потребителите да имат желание да съхранят като книга. Виждам все по-голяма фрагментация на медиите и това е добра тенденция.

Коментари: 0