Бизнесът в България трябва да е готов за края на евтиния труд

България има нужда от качествено образование и промяна на манталитета в посока наука и иновации, за да бъдат постигнати успехи в новия свят, който тепърва започва да се оформя. За да бъде на картата след 10, 20 или 30 години, България трябва да промени формулата си и да се съсредоточи повече върху качеството и науката. Около това мнение се обединиха лекторите на тазгодишното издание Innovation Explorer Forum.

Предприемачът Елвин Гури е на мнение, че България трябва задължително да спре да лежи на това, че в момента е харесвана дестинация за бизнеса заради ниските разходи за компаниите – сравнително евтиният труд и ниските данъци, и да се примирява да бъде просто аутсорсинг точка.

„Моментът в който България вече не е толкова low-cost държава, бизнесът ще намери друго място за производство. Той ще се премести, а с него и капиталът. Въпросът е как да станем по-добри от инженерна гледна точка. Съставките за това са налице – бизнесът е способен на технически иновации и сме част от Европейския съюз, което ни дава комфорт“, коментира той.  

Ключово за реализирането на това е

колко пари влагаме в образование и обучение“.

Според Гури е от ключово значение държавата да съсредоточи усилията си върху демографската картина и образованието. Индикатор за развитието на образованието и наличието на научна активност е колко университети са попаднали в определена ранглиста, колко учени публикуват статии в световни научни издания, колко българи стават мениджъри в Европа.

Трябва да се научим не толкова да произвеждаме неща, а да създаваме дизайна им“, коментира той.

Според бившия зам.-финансов министър Любомир Дацов развитието на иновациите в България е трудно, имайки предвид, че в нито едно министерство, с изключение на финансовото, няма стратегически дирекции, които да обединят политиката със секторните стратегии.

Как можеш да правиш стратегическо планиране, ако нямаш такава организация?“, реторично попита той.

Според него проблемът със стратегията за иновациите на държавата е в стратегическото планиране и как функционират отделните министерства.

Професиите на бъдещето

Живеем в безпрецедентна трансформация на света, която е най-голямата в историята на човечеството – икономическа, социална, техническа и други. Така описа ситуацията Христина Каспарян, директор в Българската индустриална асоциация.

Мнението ѝ бе подкрепено и от Дацов, според който

след 10 – 20 години 70% от настоящите професии няма да са модерни и затова трябва сега да се мисли за хората, които ще чертаят бъдещето“.

Economic.bg е медиен партньор на Innovation Explorer Forum 2023.