Брюксел открехва вратата на България към ресор „Енергетика“

Докато държавите членки в ЕС започнаха още преди изборите да се борят за ресорите на своите бъдещи комисари в Европейската комисия, в България изглежда не се прави нищо. Или поне така изглежда покрай спиралата от избори, в която е влязла страната, и политическите турбуленции, които сякаш оставят встрани подобни важни въпроси.

България закъснява

Както и през 2019 г., когато застана на поста, сега председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отново иска от всяка страна да номинира един мъж и една жена. Това решение цели да внесе баланс в равнопоставеността между половете в Комисията. Всяка държава обаче може да реши да запази действащия си комисар. Българският еврокомисар в момента е Илиана Иванова, която бе избрана на позицията след оставката на Мария Габриел, която се отказа от поста, за да бъде вицепремиер и, евентуално, премиер. Иванова управлява ресора "Иновации, изследвания, култура, образование и младеж" в остатъка от мандата на Комисията, който продължава до 31 октомври 2024 г.

В началото на август, месец преди крайния срок за номинации, стана ясно, че служебният кабинет на Димитър Главчев няма да започва процедура за номиниране на кандидат за български еврокомисар, а ще остави това на следващото правителство. Все още обаче не е ясно кога ще бъде назначено то, вероятно следващата седмица, което означава, че новите временни управляващи ще имат само две седмици да излъчат кандидат.

При едно отлагане на активно участие на България в тези преговори рискуваме ключовите, стратегическите и важните ресори да бъдат разпределени. Това не е прецедента ситуация, това се е случвало“, коментира пред Economic.bg евродепутатът от БСП Цветелина Пенкова.

Тя е категорична, че отлаганията биха ни лишили от една възможност, която в момента имаме по отношение на ресор енергетика.

Трябва да се вземат бързи и адекватни мерки, не за партийни, а за национални интереси". 

Енергиен „цар“

Последните дни се появиха твърдения, че сега страната ни има шанс да вземе един от най-важните ресори в Брюксел – енергетиката. Настоящият ръководител на този портфейл на ЕК е Кадри Симсон, бивш министър на енергетиката на Естония. Преди това постът бе в ръцете на испанеца Мигел Канете (2015 – 2019 г.), а между 2011 и 2015 г. все по-важният отрасъл в Брюксел се ръководеше от германеца Гюнтер Йотингер. 

Според Пенкова ЕК открехва вратата за България да вземе ключовия ресор, тъй като индикациите са, че в следващата Комисия той приоритетно ще се разглежда за Централна и Източна Европа, а България е „една от държавите, които са доста силно позиционирани, когато говорим за енергетика“.

По думите на Пенкова причините за това са няколко и те се изтъкват и от европейските ни партньори. На първо място е диверсифицираният енергиен микс, тъй като в България има три ключови енергийни източника – ядрена енергетика, възобновяема енергия и от конвенционални мощности – разчитаме на местни горива, каквито са лигнитните въглища. Друг фактор, според Пенкова, е „завидната диверсификация на доставчици на различни суровини, които не са налични в нашата държава и обслужват енергийния сектор“. Предимство за България е и географското ни положение. 

В следващия период основа тема в сфера „Енергетика“ ще бъде свързаността на електропреносните мрежи, изграждането на далекопроводи, които да свързват по оста север – юг. А това са свързани мрежи, които започват именно от България", обяснява Пенкова. 

Евродепутатът отбеляза още, че друг ключов критерий, който се взима предвид е, че България е сред най-големите производители на електроенергия в региона и традиционен износител. 

Тези неща се отчитат като една дългосрочна и последователна политика, налагана десетилетия назад, за да имаме такова позициониране“.

Друг основен фактор е, че страната ни има подготвени енергийни експерти, които може да предложи. 

Политика на европейско ниво 

На въпрос би ли попречило на страната ни да поведе европейската енергетика това, че България изостава в националната си енергийна политика и винаги закъснява с ключови решения и документи, Пенкова коментира: 

Когато говорим за европейски комисари, се гледа политиката на европейско ниво - прилагането на национално ниво на някои от законодателствата, не могат да бъдат обективен критерий. Ако този критерий се приложи, със сигурност, бихме намерили обструкции за всяка една държава в съответния ресорен комисар", каза евродепутатът, допълвайки, че гореизброените фактори се отчитат като по-значими и важни. 

По думите ѝ политическата нестабилност в страната ни няма как да се пренесе като критерий на европейско ниво, за да се реализират дългосрочните политики на Европа.

Засега Брюксел насочва поглед към ЦИЕ и според Пенкова към сектора няма индикации за силен интерес от някоя от съседните държави, "което също отваря доста врати пред нас".

Ако този ресор е приоритетен за ЦИЕ, ние сме държавата, която има най-голямо основание, като основна енергийна сила в региона, да заяви такъв тип желание", категорична е Пенкова.

Такова мнение изрази и Асен Христов, председател на Надзорния съвет на "Еврохолд България", собственик на електроразпределителното дружество "Електрохолд".

Докато не си поискаме даден ресор, никой няма да ни го даде. Тезата, че ще чакаме да видим какво ще ни дадат, не работи и не е сериозна. България като врата в енергийната система на Европа има фотоволтаици, има атомна централа, има всичко. И трябва да го поискаме", каза той в интервю за БНТ.

Конкуренция от Испания

Водещият кандидат на Европейския съюз да ръководи зелената политика на ЕС през следващите пет години е испанският министър на екологичния преход Тереза Рибера. Тя се спряга и за евентуален кандидат за ресор "Енергетика", но има един голям проблем – Рибера е "закоравял ядрен скептик", пише Politico. 

Това предизвиква притеснения сред проатомните членове на Европейския парламент и страните от ЕС, че висшият испански служител по въпросите на климата може да провали плановете за разширяване на изграждането на ядрена енергия в целия Блок, точно когато индустрията е на нова вълна от политически импулс.

Надпреварата за следващия енергиен ръководител на ЕС идва на фона на нова вълна от вълнение около ядрената енергетика и в критичен момент за една индустрия, която твърди, че отдавна е забравена в Брюксел.

Който и да поеме поста на енергиен комисар в ЕС, ще има властта да оформи ядрената програма на Брюксел. Това варира от лобиране в ЕС да отвори своята касичка за атомна енергия до изготвяне на стратегии, които дават мощни политически сигнали на инвеститорите.

Ползи за България

В сравнение с предишния мандат, когато голям брой опитни комисари бяха запазени, но с различен портфейл, този път повечето членове на Комисията ще бъдат напълно новодошли.

Euractive пише, че в големите страни, които са с най-голямо влияние – първоначалните шест членки на ЕС – традиционно получават най-важните ресори или тези, които те си изберат. По-малките държави членки често остават извън светлината на прожекторите, въпреки че съществуват изключения.

Според Пенкова обаче ресор "Енергетика" сега може да дойде в ръцете на България, защото, както и в предишния мандат, толкова значим ресор се дава на по-малка държава, за да няма национално влияние от големите европейски сили върху портфейлите. 

Такъв пост със сигурност ще донесе ползи не само за България, но и за региона, а и за цяла Европа.

Две ще са ключовите политики в ресор "Енергетика" – свързана мрежа и ядрена енергетика – и в двете имаме предимства, които са конкуренти и няма друга държава, която може да предложи такъв еквивалент", допълва Пенкова. 

По думите ѝ трябва да има партийно обединение дали се отчита този сектор като важен за България и региона "и отговорът е еднозначен".

В българската реалност това би бил един огромен знак към България, който би върнал доверието на българските граждани по отношение на сериозното позициониране и отношението, което нашите европейски партньори имат към нас". 

И все пак Пенкова допълва, че това, че нещо е отредено за един регион не означава, че то ще бъде дадено без да се проведат съответните преговори и да се изрази становището на България.