Бюджетният излишък надхвърли 730 млн. лв. през юли

В рамките на два месеца бюджетът на държавата премина от дефицит на голям излишък. Това показват предварителните данни за изпълнението на Консолидираната фискална програма към края на юли. През когато още управляваше правителството на Бойко Борисов „дупката“ в бюджета беше 140.6 млн. лв., докато този месец има превишение на приходите над разходите със 731 млн. лв.

Вчера финансовият министър Асен Василев коментира, че основна част от по-добрата събираемост се дължи на промяната на стратегията на НАП. „Спряхме да проверяваме фризьорките и започнахме да проверяваме големите фирми които получават по 1 млрд. лв. поръчки и те започнаха да си плащат данъците“, каза Василев в „Панорама“. Тоя отново обяви, че очаква до края на годината събираемостта да надхвърли плана с 2 млрд. лв.

Това, което направихме е много просто. Фирмите, които са получили най-много поръчки, фирмите, които са дали най-много поръчки, и фирмите, които имат най-много пари кеш в касата. Подредихме ги от най-голямата към най-малката и започнахме в този ред да ги проверяваме. И изведнъж нещата започнаха да си идват на мястото.“

Освен по-добрата събираемост, от МФ посочват, че друга причина за отчетения излишък е трансакцията по възстановяване на средства по държавния бюджет от сметката за чужди средства на МРРБ. Това по същество представлява възстановен разход и се отразява в намаление на разходите по държавния бюджет на касова основа.

Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 29.3 млрд. лв., като спрямо същия период на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 4 млрд. лева. Данъчните и неданъчните приходи нарастват с 4.3 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0.3 млрд. лева.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 28.5 млрд. лв., което е 54.4% от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 23.5 млрд. лева. Значителният ръст на разходите към юли 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към юли 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 740 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юли. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от м. юли 2021 г.

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка, включително разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други.

Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. В частта на капиталовите разходи също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, който се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към юли 2021 г. от централния бюджет, възлиза на 863.5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.