България и Гърция ще ускорят развитието на жп коридора Солун - Русе

Българският транспортен министър Христо Алексиев и гръцкият му колега Константинос Караманлис обсъдиха ускоряването на проекта за жп коридор „Солун – Кавала – Александруполис – Бургас – Варна – Русе“. Двамата министри са били част от среща на европейско ниво, проведена в Прага.

Всъщност направлението е част от по-големия проект за мултимодален коридор за товарни превози, свързващ Егейско и Черно море. През 2017 г. България и Гърция подписаха меморандум за разбирателство. През 2018 г. пък стана ясно, че българо-гръцка проектна компания ще работи за развитието на връзката, но през годините проектът потъна в забрава. Едва през тази година стана ясно, че двете страни имат желание да възобновят работата по жп коридора.

Двустранна работна група ще проведе „скорошна среща“ за развитието на интермодалния проект, съобщават от ресорното ведомство. Коридорът ще подобри транспортната, икономическа и енергийна свързаност не само между България и Гърция, но и в целия регион. Той ще свързва Егейско с Черно море и Дунав. Освен това направлението ще осигурява свързаност с плаващия терминал за втечнен газ в Александруполис, в който България има 20% участие. Съоръжението се намира в близост до важния енергиен възел Комотини.

ЖП мрежата на Европа

По време на срещата в Прага европейските министрите са обсъдили и развитието на високоскоростните жп линии, международната свързаност и предизвикателствата пред европейския железопътен транспорт. Според Алексиев липса осигурено финансиране за разширяване на Трансевропейската транспортна мрежа.

Очакванията ни са до края на 2030 г. да бъдат модернизирани близо 835 км жп линии от основната жп мрежа, което представлява едва 47.7% от цялата ѝ линейна дължина на територията на България. Необходимите инвестиции само за основната мрежа, без поддръжката ѝ, са над 15 млрд. лв. Този ресурс далеч надхвърля финансирането за железопътна инфраструктура от европейските фондове за периода до 2027 г. и на практика е непосилен за националния бюджет“, коментира министърът, цитиран от пресцентъра на ведомството.

По отношение на въздействието на енергийната криза в железопътния транспорт, Алексиев представи националните мерки, които са предприети. Те обхващат компенсиране от страна на държавата на жп превозвачите, чрез търговците на електроенергия, както и намаляване на технологичните разходи и на инфраструктурните такси с 50%.

Коридор номер 8

България настоява трасето по Коридор 8 да стане част от основната Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T). Алексиев коментира, че направлението София – Скопие – Дурас – Тирана трябва да бъде определено като част от европейския коридор „Западни Балкани“.

По думите му, изграждането на стратегическа връзка между инфраструктурната ос Север – Юг, което е подкрепено от инициативата „Три морета“, и Коридор 8, е от важно значение за региона между Черно и Адриатическо море.

Припомняме, че това е позиция, която страната ни многократно заема и заедно със Северна Македония и Албания работи за довършването на проектите по коридора. В него влизат жп, пътни и интермодални проекти. Все още обаче България не напредва в строителството на автомагистрала „Черно море“ и трасето между Гюешево и Дупница, които са част от Коридор 8.