България иска еврофинансиране за първия си ледоразбивач за р. Дунав

Осем транспортни проекта на стойност приблизително 391 млн. евро са подадени от българска страна по първата покана за набиране на предложения по Механизъм за свързана Европа 2021-2027 г. Сред тях е и покупката на ледоразбивач за р. Дунав. Срокът за одобрението им от Европейската комисия е до средата на 2022 г., съобщават от транспортното министерство.

НК „Железопътна инфраструктура“ кандидатства с проект за модернизация на жп отсечката Медковец – Срацимир, която е част от направлението Видин – София. Проектът предвижда преминаване на жп линията по ново трасе, с което общата му дължина ще бъде намалена с 14 км, а скоростта за движение на влаковете – увеличена до 120 км/ч за товарни и 160 км/ч за пътнически. Индикативният бюджет на проекта е 292 млн. евро.

ДП „Пристанищна инфраструктура“ кандидатства с 4 проекта – за закупуване на ледоразбивач за р. Дунав, за рехабилитация на вълнолом в пристанище Бургас, за проучване на възможностите за електрификация на речните пристанища и за определяне на потенциални точки за изграждане на платформи за комбиниран превоз в пристанище Русе.

Припомняме, че една от заложените цели в коалиционното споразумение е р. Дунав да се превърне в целогодишен транспортен коридор. Именно с покупката на специализиран кораб-ледоразбивач, се очаква достъпът до речните пристанища да се подобри. До момента България не разполага с подобен тип машина. Мултифункционалният кораб ще помогне за премахване на заледяванията в пристанищата през зимата и за измерване на дълбочините в тях през останалата част от годината.

От ДППИ посочват, че вълноломът на пристанище Бургас е в експлоатация вече 110 години и е с нарушена конструкция. С активното развитие на Морска гара - Бургас, функциите на вълнолома се увеличават и освен осигуряване на спокойни води в пристанището, съоръжението има за цел да предоставя безопасен пешеходен достъп за хората.

Три проекта са подадени от компании в частния сектор. Дейностите включват изграждане на паркинг зони за тежкотоварни превозни средства в Елин Пелин, Русе и Видин; развитие на мултимодална логистична платформа София-Запад и създаване на ново корабно място на пристанищен терминал Бургас-Запад със железопътна връзка и системи за зареждане на корабите с електричество.