България остава без 35-те мотрисни влака по ПВУ

България остава без 35-те електрически мотрисни влака, които можеше да закупи със средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Върховният административен съд (ВАС) излезе с решение във вторник, че жалбата на един от участниците в търга е основателна. Така предвид 20-те месеца, които остават до крайния срок за усвояване на средствата – август 2026 г. – е съвсем ясно, че няма производител, който да успее да достави влаковете.

Припомняме, че сега пропадащата поръчка за 35-те електрически влака е трети опит на бившия транспортен министър Георги Гвоздейков да подсигури подвижния състав. Тя е на стойност 1.1 млрд. лв. и бе стартирана преди великденските празници тази година. Министерството на транспорта преговаряше с четири компании, като заложи срок за доставка 28 месеца.

В края на месец май стана ясно, че е избран изпълнител – полската „Щадлер“ – с предложена цена 642.5 млн. лв. и срок на доставка 28 месеца. Изненадващо обаче месец по-късно компанията се отказа от тази процедура и от друга, свързана с доставката на 7-те двуетажни влака. Министерството тогава цитира Гвоздейков, който прехвърли вината на компанията, като заяви, че е поставила ултимативни изисквания. Най-вероятно обаче проблемът е бил свързан с почти невъзможния срок за производство, доставка и регистриране на влаковете.

След отказа „Щадлер“ ресорното ведомство избра полската „Песа“ да достави 35-те влака, тъй като тя бе класирана на второ място. Последва обаче жалба от класирания на трето място консорциум – „Билему“. В него участват френската „Алстом“ и българската „РПВ Инвест“, която е индиректно свързана с Васил Божков.

По същество в жалбата се твърдеше, че влаковете от другите две компании не отговарят на изискванията на възложителя и че срокът за доставка на практика е неизпълним и нереалистичен. През август Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе с решение, че тези мотиви са неоснователни.

Така поръчката стигна до Върховния административен съд. Лично служебният министър Красимира Стоянова се яви на заседанието и поиска жалбата да бъде отхвърлена.

Върховните магистрати обаче приемат мотивите на консорциума и отменят решението на Антимонополния орган. Съдът връща  преписката на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие, съобразно дадените с мотивите на решението задължителни указания. Това на практика означава, че ресорното министерство може да продължи процедурата от оценката на техническите предложения.

Предвид срока за усвояване на средствата обаче е ясно, че ведомството ще прекрати търга. В началото на декември по време на обсъждането на новия жп договор за превоз на пътници, министър Стоянова коментира, че няма производител, който да успее да осигури състава за толкова кратко време.

Кои поръчки бяха успешни

Равносметката сочи, че въпреки огромния финансов ресурс, до който страната ни имаше достъп, на практика успяхме да си осигурим само 25 мотрисни влака и 9 маневрени локомотива.

Припомняме, че 20-те мотрисни влака от „Шкода“ са на стойност 511.4 млн. лв. Те се финансират по ПВУ. Допълнителните 5 бройки по същия договор, чиято стойност е около 130 млн. лв., се финансират по ОП „Транспортна свързаност“. Също по ПВУ са финансирани и 9-те маневрени локомотива за 10.5 млн. лв.

Въпреки това има опасност, ако България не изпълни заложените реформи в ПВУ, страната ни да трябва да плаща този подвижен състав.

По план Министерството на транспорта трябваше да купи общо 62 влака (20 „пуш-пула“, 7 двуетажни и 35 мотрисни), както и 18 локомотива. По същество процедурите бяха водени от бившия министър Георги Гвоздейков и голяма част от тях катастрофираха. Цялата хронология на провалените поръчки, може да четете тук.

Припомняме, че новият подвижен състав ще може да бъде наеман от превозвача, който бъде избран да изпълни държавния договор за обществен превоз на пътници. Предвид обаче малката бройка, едва ли частните компании, които вече обявиха намерения да навлязат на пазара, ще разчитат на влаковете.