България стана още по-уязвима на хибридни и кибератаки

Г-н Шаламанов, наблюдавайки хода на войната през последните седмици, как оценявате риска от ескалацията ѝ извън пределите на Украйна? Какви са реалните опасности към днешна дата?

Това, което забелязваме, е, че поради явните неуспехи на Русия на бойното поле президентът Путин опитва да ескалира напрежението и конфронтацията чрез политически стъпки, като заграбване на територии и решения на ръководните органи в Русия, които са абсолютно нелегитимни в международен план. Това в някаква степен въвлича и международната общност, от една страна, със заявяването, че такива действия не може да бъдат толерирани и че не може да има признаване на заграбените територии. От друга страна, със засилване на помощта за Украйна. От трета, президентът Путин се опитва поне за руското общество да представи тази неуспешна за него война като освобождение на територии, които де юре са руски. Естествено това е свързано с много сериозна дезинформация и пропаганда – както вътре в Русия, така и на Запад.

Но като не се постига основната цел да се раздели Западът и да се прекъсне нарастващата подкрепа за Украйна, следващата стъпка на ескалацията е наистина откритата заплаха за използване на ядрено оръжие, за която неведнъж той подчерта, че не е блъф и че не е насочено просто към Украйна, а към колективния Запад.

Каква в действителност е степента на опасност според Вас?

Степента на опасност е висока поради това, че Русия няма възможностите да реши поставените задачи с регулярната армия с конвенционални средства. От друга страна, с всеки изминат ден украинската армия напредва и ще напредва, като това създава висока степен на непредсказуемост на решенията, които може да вземе Путин. Затова виждаме, че за разлика от началото на войната, по отношение на ядреното оръжие САЩ и НАТО са категорични, че всеки опит за използване на такова ще доведе до отговор, който ще бъде унищожителен за Русия. В тази спирала на ескалация ние трябва да сме готови Путин да пристъпи към използване на ядрено оръжие и нашият отговор да бъде наистина смразяващ за Русия.

В този ред на мисли какви защитни мерки трябва да предприемат властите?

Първо, трябва да се направи всичко необходимо за защита на населението от ядрена и друг тип промишлена авария в резултат на бойните действия. Естествено, да бъде преодоляна вълната от дезинформация и пропаганда от Русия, която разделя нашите общества. И на всички да бъде пределно ясно, че ние не може да отстъпим от нашите базови ценности, които са същността на свободния свят, а те в голяма степен определят и нашата подкрепа за Украйна да възстанови териториалната си цялост и суверенитет. Така че, ако ние запазим единство и демонстрираме способност и готовност да отвърнем на Путин по начин, който е неприемлив за него, има много голяма вероятност да бъде разубеден. Със съглашателство, с отстъпление, с предателство към Украйна в никой случай няма да намалим риска от нарастващи агресивни действия на Путин, но практически ще разрушим света, в който живеем.

Как оценявате действията на България в контекста на отбраната и защитата?

Оценявам ги като колебливи и непоследователни, просто защото може да ги сравним с действията на страни като Румъния, Полша, Словакия, Балтийските републики, ако щете – дори Хърватска, Северна Македония и Гърция. На този фон се вижда, че България няма последователна политика в подкрепа на Украйна, включително по отношение на изпращането на оръжия. На второ място, ние знаем от годишните доклади, че нашата отбрана не е в състоянието, в което желаем да бъде. Има недостиг на военнослужещи, техниката е стара и практически негодна да се ползва в контекста на колективната отбрана заради нейната несъвместимост и трудност да се поддържа, тъй като изисква части на руската и беларуската страна. И също виждаме, че в сравнение с всички други страни при нас най-бавно се активира и формира батальонната бойна група, да не кажа, че тя е недостатъчна, ако искаме да имаме силна предна отбрана, която по някакъв начин замества дефицитите ни.

Това се вижда много ясно в системата за противовъздушна отбрана и тук много ясно искам да подчертая, че става дума за противовъздушна отбрана, а не за въздушно патрулиране, тъй като Миг-29, нашите зенитни комплекси, нашите радари не позволяват организиране на ефективна противовъздушна отбрана. Това, че използваме съветска техника, създава практически непреодолими проблем по използването на западна техника на наша територия, която ще влезе в конфликт с нашите системи.

Трябва ли да се увеличат парите за отбрана и за какво трябва да се използват?

Парите за отбрана трябва да се увеличат, но това е само най-видимата част. Трябва да има приета от парламента програма за превъоръжаване, която отчита всички механизми, включително задействания модел на заем-наем, т.е. подмяна на съветската техника със западна в процеса на предоставяне на съветската техника на Украйна. Тази програма трябва ясно да посочи приоритетите, с които сме се ангажирали – механизираната бригада, системите за командване, управление, противовъздушна отбрана, брегова охрана, както и да даде възможност за трансфер на българската отбранителна индустрия и за развитие на иновации. Само тогава парите за отбрана няма да са наливани в една система, която е отдалечена от хората, а ще са пари за технологично развитие, за създаване на работни места, за отваряне на нови пазари за българската отбранителна индустрия. И ще са пари, които в крайна сметка мобилизират младите българи да посветят поне няколко години на отбраната на родината си.

Младите хора в момента не виждат атрактивност във военната професия. Смятам, че ако има модерна техника, многонационални сили, ако работата в сферата на отбраната ще доведе до възможности за развитие в отбранителната индустрия и други високотехнологични сектори, това ще позволи повече хора да отделят 5 – 10 години в защита на страната и придобиване на способности, които ще им помогнат в цивилния живот.

Трябва ли, според Вас, Украйна да бъде приета по ускорена процедура в НАТО, както поиска Володимир Зеленски?

Украйна през 2008 г. практически бе уверена от страните членки, че е въпрос на време да бъде приета в Северноатлантическия алианс. Определено времето тече много бързо и приемането в НАТО е приоритетно решение. Аз мисля, че в интерес на България е Украйна да бъде член на НАТО.

Контратезата е, че това ще ескалира още повече войната и ще въвлече всички останали страни членки в нея.

Вероятно това може да подейства отрезвяващо на г-н Путин, за да разбере, че след като руската армия не може да се справи с украинската, още по-малко вероятно е да се справи с въоръжените обединени сили на НАТО и това да доведе до разумно решение да се върне в границите на Русия и да бъде един достоен и уважаван член на международната общност.

През последните години дезинформацията се пропи дълбоко в българското общество. Бихте ли обяснили как хибридната война подкопава устойчивостта на страната? И как може да ѝ се противодейства, предвид че образованието и медийната грамотност изискват време?

Хибридната война е много сложна, тъй като е съчетание от въздействия в различни области – енергетика, икономика, информационни системи, медии, политически партии. Споменахте образованието, където ние сме доста незащитени, като се има предвид какво се преподава на учениците и студентите. Така че обрат в хибридната война не може да се постигне бързо. През 2014 г. Съветът по сигурност прие Стратегия 2020, в която хибридната война беше посочена като сериозен риск и заплаха за нашата сигурност. Изминаха осем години, в които не бяха взети необходимите мерки и в сферата на медиите, и в сферата на енергетиката, и в сферата на киберсигурността, и в сферата на капацитета на специалните служби да противодействат на разузнавателни и подривни действия на българска територия. Вместо това, което правеха другите страни, България задълбочаваше своите уязвимости и сега ние имаме много по-голяма повърхност за хибридни атаки, с много повече уязвимости и много по-малко капацитет.

Какво трябва да се предприеме?

Отговорът е очевиден. Трябва бързо за започнем да затваряме една по една тези уязвимости и още по-бързо да започнем да изграждаме капацитет, като там където не ни достига, да използваме помощ от съюзниците. Това е в кратко- и средносрочен план. А в дългосрочен – да укрепим своята демокрация, включително начина, по който правим избори. Радикално да променим образованието и да готвим хора, които са ангажирани със свободния свят, разбират заплахата от тоталитарни режими и са активни граждани. Както в киберсигурността, най-уязвимата част са хората, чрез които се прониква в една система и се създават големите проблеми.

Според Вас решението да бъдат спирани и заглушавани медии, в случая руски, правилно ли е?

Това е въпрос, който се дискутира и на ниво ЕС. Правилно е източниците на дезинформация и пропаганда да бъдат отстранявани от медийната среда, защото това няма нищо общо с плурализма, това е пряка атака, когнитивна атака върху индивидуалното и колективно съзнание на гражданите. Разбира се, това трябва да става с всички механизми на демократичен контрол, така че то да не се превърне в цензура или в обратното на това, което целим.

Кога можем да говорим за кибервойна – какво представлява тя и доколко зачестилите все по-мащабни и усъвършенствани кибератаки могат да се разглеждат като част от такава?

В литературата войната се свързва с трите основни домейна – суша, море и въздух. Когато става въпрос за киберпространството и космоса, по-скоро говорим за операции, които са свързани с постигането на цели, нарушаващи нашите интереси. Проблемът с кибервойната е, че в крайна сметка през нея могат да се постигат кинетични ефекти по суша, въздух и море. Така че, когато киберпространството се използва за пряко въздействие върху нашата инфраструктура, тогава това е наистина част от война, в другото време е операция. За война може да говорим, когато е активиран Член пети. Но не бива да се злоупотребява с думата война – преди да бъде задействана системата за отбрана, все още не е война.

Готова ли е България да се защитава, още повече имайки предвид скорошната атака срещу пощите или мащабното изтичане на данни от НАП?

Никоя страна не е 100% готова. Въпросът е да се предприемат мерки на база научени уроци и опита на други страни. Ние просто трябва да изградим обективна оценка за нивото на нашата киберустойчивост и нашата киберсигурност и да имаме съответната система от баланси и проверки, така че да нараства зрелостта и гражданите да се чувстват уверени. Към момента такава всеобхватна система не е изградена, но реалната работа на Съвета по киберсигурност, оценка на текущата стратегия за киберсигурност, която е валидна до 2025 г. и подготовката на нова, са точно стъпките, чрез които може да повишим това ниво.

За съжаление, от примерите, които посочихте, се вижда, че сме доста уязвими, тъй като системата е раздробена, некоординирана и както повечето в България – недофинансирана. И липсват достатъчно хора. С една дума, ние трябва да оценим къде се намираме обективно и да имаме ясен план, който включва достатъчно пари и достатъчно качествени хора, които да го реализират.

Виждате да са взети поуки?

Поуки се взимат, но спорадично. Нямаме добре изградена система за извличане на поуки и тяхното приложение. Мога да дам пример с НАТО – там съществува цяло командване по трансформацията с център в Лисабон за извличане на поуки и прилагането им в практиката. Такава формална система нямаме. Има я в повечето страни, защото никой не може да знае всичко – важното е да можем да се учим и бързо да прилагаме наученото, като не повтаряме една и съща грешка.

Създаването на Министерството на електронното управление крачка в правилната посока ли е, така че да се окомплектова и мобилизира ресурса?

То е крачка в правилната посока, но говорим за екосистема. Едно министерство няма да реши всички проблеми, въпросът е да има правилен модел на взаимодействие с другите министерства, с индустрията, с обществото. Ще ви дам един пример. През 2000 г. направихме Агенция „Гражданска защита“, 5 – 6 години по-късно тя беше трансформирана в министерство, след което, през 2010 г., министерството беше свито до звено в Пожарна и аварийна безопасност. Ето това е много лош пример, който не искам да го видя в сферата на е-управлението и киберсигурността. Стигнали сме до ниво да има министерство. Въпросът е сега да вървим напред, разширявайки обхвата и дълбочината на мерките, които взимаме, а не всяка година да закриваме, да преобразуваме – без визия, без цялостна концепция и посветеност на тази визия. А тя включва политическа подкрепа, пари и хора.