Българите ще работят 134 дни за държавата през 2024 г.

След две години, в които държавният бюджет не беше гласуван навреме и се удължаваше действието на стария, сега се връщаме към нормалния ритъм и влизаме в новата година с приета рамка на държавните финанси. Бюджетът за 2024 г. залага консолидирани приходи в размер на 75.2 млрд. лв. Приемайки, че за ден изработваме малко над 562 млн. лева – изчислено на база прогнозния размер на БВП от 206 млрд. лв. през 2024 г., то са нужни 134 дни за да попълним държавната хазна. Според календара, отчитайки че годината е високосна, своеобразният Ден на данъчна свобода ще настъпи на 13 май 2024 г.

Тази дата стъпва на консолидираните приходи в хазната, но следва да отчитаме и големия бюджетен дефицит в последните години. През 2024 г. консолидираните държавни разходи са предвидени в размер на 81.4 млрд. лв., което означава, че дефицитът в държавните финанси се очаква да достигне 6.2 млрд. лв. Тази сума се равнява на 11 допълнителни дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит и да покрием всички разходи, без да теглим нов дълг. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит в размер на 6 – 7 млрд. лв. и през 2025 и 2026 г., така че темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде особено актуална в следващите години.

Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират въпросните 81.4 млрд. лв. консолидирани разходи. Косвените данъци носят 25.4 млрд. лв., в т.ч. 18.5 млрд. лв. от ДДС, близо 6.5 млрд. лв. от акцизи и под 400 млн. лв. от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките данъци носят 12.9 млрд. лв., в т.ч. 7 млрд. лв. от облагането на доходите на физическите лица и 5.9 млрд. лв. от корпоративните данъци. Това са общо около 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17.7 млрд. лв., в т.ч. 12.8 млрд. лв. вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4.9 млрд. лв. вноски за здравно осигуряване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.

Описаните дотук приходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените данъци – близо 1.6 млрд. лв. приходи, и различните неданъчни приходи, в т.ч. 3.5 млрд. лв. приходи от такси, 1.8 млрд. лв. приходи и доходи от собственост и 2.5 млрд. лв. от продажбата на активи. Общо неданъчните приходи финансират около 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и очакваните 660 млн. лв. вноска от БНБ. Важна роля в бюджета играят помощите, като средствата от ЕС се очаква да достигнат над 7 млрд. лв. Това са средства, които в голяма си част финансират капиталови разходи в бюджета, тоест подкрепят публичните инвестиции. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от ЕС.

Припомняме, че за 2022 и 2023 г. ИПИ не успя да изчисли Деня на данъчната свобода, тъй като държавата започна и двете години без гласуван бюджет. За последно беше изчислена тази символична дата, която представя по един различен начин данъчната тежест и нивата на преразпределение през бюджета, през 2021 г. Според изчисленията на Института тогава българите трябваше да работят 140 дни, за да покрият разходите на фиска и се "освободиха" на 20 май.

Въпреки че през 2024 г. ставаме свидетели да нормализиране на бюджетната процедура – имаме приет бюджет и правила за ключови бюджетни показатели (например формулата за определяне на минималната заплата) – фискалната политика ще продължи да бъде сред водещите предизвикателства пред правителството. Време е да се постави фокус върху политиката по разходите, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматичното нарастване на разходната част без реално да се постига напредък в ключови публични сфери. Другият фокус безспорно трябва да е устойчивостта на бюджета и свиването на дефицита. 

Виж къде отиват твоите данъци и изчисли своя Ден на личната данъчна свобода на посветената страницата на ИПИ – www.kolkodavam.bg.

Източник: Институт за пазарна икономика