Българският бизнес избира чужди работници пред инвестиции в персонала
Само за първите три месеца на 2025 г. в страната са влезли повече работници от чужбина, отколкото през цялата 2024 г.

© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Българският бизнес предпочита да инвестира в работници от трети страни вместо в съществуващите си такива. Това довежда до ситуация, в която България е сред държавите в Европейския съюз (ЕС), в които работодателите инвестират най-малко в наличния си персонал.
Това стана ясно по време на дискусия на тема "Недостиг на кадри и икономически растеж – има ли решения?", която се проведе във вторник в Пловдив.
Оказва се, че последните данни за 2023 г. показват, че в България едва 2% от хората между 25-64 години са преминали някаква форма на обучение и образование, докато в ЕС делът обикновено е 11%. В държави с активни и динамични пазари на труда - като Дания и Швеция – този процент е между 30 и 40 на сто, или почти всеки втори човек преминава през някаква форма на обучение.
При нас самите работодатели нямат толкова развита култура да инвестират в съществуващите си кадри", коментира Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), цитиран от БТА.
Той засегна и темата за чуждестранните работници, в т.ч. турци, сирийци и украинци.
Интересен е въпросът те доколко са подготвени за пазара на труда, доколко имат подходящи умения, доколко могат да се адаптират тук, но досега по-скоро опитът е положителен. Тези, които са искали да се интегрират в пазара на труда, са успели", каза още Николов.
България като трамплин към други страни
Редица проучвания редовно показват, че опасение номер №1 за родния бизнес е намирането на квалифицирана работна ръка. В някои сектори недостигът е толкова сериозен, че се налага наемане на хора от трети страни.
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов изтъкна във вторник, че до края на годината броят на тези служители в България може да надхвърли 50 000 души.
По думите му само за първите три месеца на 2025 г. в страната са влезли повече работници от чужбина, отколкото през цялата 2024 г.
Остава обаче важният въпрос колко от тях реално остават дългосрочно в България.
Дали всички остават тук, или използват България като трамплин за други страни, все още не е напълно изяснено, но е създадена работна група, която да установи какви са проблемите“, каза Гуцанов.