Българското образование трябва да започне да създава умения

Акад. Денков, като редовен министър на образованието имате повече възможности да реализирате целите си. Кои са те и към какъв модел на образование ще се стремите?

– Имаме нужда от всеобхватно и качествено образование, което да бъде ориентирано към бъдещата реализация в живота на всяко едно дете и младеж. Разбира се, тази бъдеща реализация не включва само подготовка за определени професии и конкретни знания. Всъщност най-важните умения, които трябва да се създадат у децата, са две – да учат през целия си живот и да могат да работят с други хора, защото съвремието изисква работа в непрекъснато променящи се, динамични екипи. Това е и голямата слабост на нашето образование – то е много повече ориентирано към възпроизводство на знания, отколкото към създаване на умения, които са необходими за успешна реализация в живота.

По отношение на науката стремежът ни е изследванията да бъдат на световно ниво, защото светът на науката в момента е “едно голямо село”, в което се познаваме и конкурираме. Разбира се, научните изследвания трябва да бъдат полезни за обществото и за икономиката. Това са накратко целите. Истински трудният въпрос е как да ги постигнем.

Предложили сте ръст на учителските заплати от тази година. Постижима ли е тази цел и ще продължи ли да се покачва ежегодно трудовото възнаграждение на педагозите?

– От април т.г. средната учителска заплата ще се увеличи с около 12%. Така тя ще достигне 125% от средното възнаграждение в страната. Точният й размер ще бъде обсъден със социалните партньори и записан в наредба. Това повишение ще се обезпечи с 239 млн. лв. Поради новия размер на минималната работна заплата в страната ще се увеличат разходите и за възнагражденията на непедагогическите специалисти. Така за заплати в училищното образование ще се дадат допълнително общо 315 млн. лв.

В коалиционното споразумение е заложено заплатите на учителите да се поддържат на ниво около 125% от средното за страната. За това има съвсем обективни причини. От една страна, в образователната система се сменят поколения и има много учители, които се пенсионират - такава е възрастовата структура. Това означава, че идва ново поколение и е много важно да привлечем качествени кадри, които са готови да се развиват всекидневно.

Макар че е известно като консервативна структура, образованието всъщност е изключително динамична среда. Непрекъснато се появяват нови знания и нови технически средства, а оттам и нови методи и подходи за преподаване и изпитване. С други думи, един учител трябва да се учи през целия си живот, за да бъде в крак с времето. Ако няма добро възнаграждение, няма как да привлечем хора с такива качества.

Кога всички учители в системата на средното образование ще започнат да преподават адекватно на съвременната действителност, т.е. с практическа насоченост и истински иновации в образованието?

– Важно е усилията да се насочат точно там, където са истинските проблеми и да се намерят верните решения, защото иначе ще загубим ценна енергия и време. От анализа, който правим, се вижда, че списъкът на предметите не е толкова голям проблем. Имаме много атрактивни заглавия от типа на “Технологии и предприемачество”. Много по-важно е с какво съдържание са изпълнени съответните предмети. Фокусът ни в момента е върху анализа на учебните програми и свързаните с тях учебници, така че да се намали, доколкото е възможно, информацията, която трябва да наизустят и да възпроизвеждат учениците. Всичко това трябва да стане за сметка на даване на време, възможност и също така методична помощ на учителите да развият т.нар. компетентностен подход, т.е. да работят с учениците за развиване на техните умения. Те трябва да научат децата например да придобиват сами знания и да анализират критично информация, която могат да извличат от различни източници. Така че едното направление са учебните програми и свързаните с тях учебници.

Второто направление е необходимостта да се работи с учителите, защото тези нови подходи и методи изискват друга квалификация. С други думи, във висшите училища трябва да се актуализира подготовката на учителите. Квалификационните курсове, през които периодично преминават учителите, също трябва да бъдат насочени в тази посока – нещо, което в момента не е факт.

Третото направление, по което вече работим, са промените в нормативната уредба. Тя е написана изключително детайлно и прецизно по отношение на процеса на обучение, но се губи фокусът от резултата от това обучение. Ние искаме да опростим нормативните документи, да намалим натоварването по отношение на административните задължения с идеята, че освободените енергия и време на учителя, ако щете и психическо внимание, ще бъдат насочени към работа с децата и постигане на тези функционални умения, които в крайна сметка са целта на образователния процес.

Четвъртото направление е свързано с подготовката на кадрите – техния подбор и квалификация.

Дори само едно от тези направления да не проработи, останалите ще бъдат неефективни. Така че целият този комплекс трябва да се задвижи едновременно.

По новите учебни програми в средното образование се въведе профилирана подготовка във втори гимназиален етап. Каква беше идеята на тази реформа и не смятате ли, че това още повече обърка учениците откъм изучаван материал на почти университетско ниво?

– Структурата с двата гимназиални етапа е широко разпространена в света. В англоезичните страни тя е изключително успешна, а знаем, че те имат добра образователна система. В Германия и в други европейски държави също се използва. Така че в самата структура няма нещо особено. Защо тя е такава? Добре известно е, че младежите имат различни нагласи – някои са по-академично настроени, готови са да се развиват в посока висше образование и след това да се реализират в сфери с високо знание. За тях вторият гимназиален етап е задължителен. Те трябва да го преминат успешно, за да продължат нататък. Има обаче и други младежи, които искат по-бърза професионална реализация, без да минават през висше образование. За тях е съвсем нормално да завършат само първия гимназиален етап.

Съдържанието на учебния материал в тези етапи е друг въпрос. Тук трябва да се работи доста активно, точно за да се направи съдържанието адекватно на целите на образователния процес. Например, в нашите програми и учебници е пълно с академични термини, които никой не използва във всекидневието си. Трябва да бъде направен много ясен преглед дали те са необходими. Ако те дават възможност да се развие някакъв общ мироглед или представят общи концепции за разбиране на света, тогава те имат своето място. Но ако просто са сложени, защото академичните професори ги използват в научните си изследвания, тогава нямат място в средното образование.

Какви реформи предвиждате във висшето образование?

– Във висшето образование също се стремим към максимално високо качество на един силно конкурентен пазар. България се конкурира за кандидат-студенти с всички страни не само в Европа, но и по света, затова не е лесно да си успешен на този пазар. Искам веднага да кажа, че българското висше образование има своите добри страни, има и развитие през последните години. Не е случайно, че в някои направления чуждестранните студенти са значителен дял от общия брой студенти, както е например в медицината, в инженерните специалности и тези, свързани с морското образование. Така че не всичко е черно – имаме доста пъстра картина. Нашата цел е да помогнем за развитието и на силните, и на слабите, така че всеки да намери своето място.

За да постигнем тази цел, в настоящия момент решаващи са кадрите и мотивацията на ръководството. При материалната база има напредък, предвидени са и доста нови средства по отношение на развитието ѝ – както чрез оперативни програми, така и чрез Плана за възстановяване и устойчивост.

Ключово е да развием преподавателите и ръководствата на университетите, така че те действително да бъдат силно мотивирани да повишават качеството. В тази посока предвиждаме няколко неща. Едното е промяна на системата за акредитация на висшите училища. Другото е атестацията на преподавателите. В момента и двата механизма не работят добре, защото има твърде голяма доза субективизъм. Различните държави решават този проблем по различен начин. За мен най-бързото и сравнително ефективно решение е в двата механизма за акредитация и атестация да бъдат включени със съществена тежест повече обективни критерии, като например научна дейност и материална база. Така ще се опростят процедурите, по които се правят акредитацията и атестацията, и в същото време ще се даде по-обективна оценка на реалното състояние. Естествено, когато промените тези системи за оценка, това силно променя и мотивацията на хората, въвлечени в тях, така че да изпълнят по-добре съответните критерии. С други думи, това не само ще промени оценяването, но и мотивацията, за която казах, че е толкова важна.

Отделно, ще разширим борбата с плагиатството, защото това е голям проблем. Той съществува не само в България, но тук е в размери, които са доста притеснителни. Нашите механизми за борба с това явление все още не са достатъчно развити. Това, което ще предложим и предполагам, че ще постигнем съгласие, е да имаме двустепенна структура за проверка на плагиатството. Първото ниво да бъде в научните организации и висшите училища, а Националната комисия по академична етика, която съществува сега, ще бъде втора инстанция, ако евентуално има обжалвания на решенията на ниво организация.

Другият важен въпрос е как да се подходи към преструктурирането на висшите училища. Няма никакво съмнение, че ще има много голяма съпротива и е много важно да се прояви разбиране към притесненията на висшите училища. Част от тях са основателни, но трябва да има ясна идея как едно коопериране или сливане между висши училища в дългосрочен план ще доведе до синергия между тях. Така че цялата енергия, която трябва да се отдели, за да се реализира една такава промяна, да има резултат, който многократно превъзхожда препятствията по пътя.

За никого не е тайна, че университетите в България са много, а студентите от няколко години насам не могат да запълнят местата в различните специалности. Възможно ли е да се стигне до закриване на част от висшите училища в страната?

– В момента закриването не е належащо. Всяко висше училище има някакви силни страни. Сега по-скоро има изключителна фрагментация, най-вече в София, където има множество малки висши училища, които се конкурират на един ограничен пазар от кандидат-студенти. Трябва да се огледа дали е възможно да се кооперират или обединят някои висши училища. Това обаче не го наричам закриване, по-скоро гледаме максимално да използваме капацитета, с който разполагаме.

От друга страна, променяйки механизмите за акредитация и атестация, търсейки възможности за обединение, съвсем нормално е по-неподготвените, по-неконкурентоспособните преподаватели и специалности да отпадат. Но това е добре да става по естествен, не по административен път.

Какви са наблюденията Ви, има ли ефект от политиката на МОН за въвеждане на защитени специалности?

– Да, има известен напредък. Той е комбиниран и с намаление на приема в някои от професионалните направления, защото това естествено пренасочва част от студентите. Увеличението обаче не е голямо. Статистиката за 2021 г. показва, че то е в рамките на 10-15%, докато нуждата от висококвалифицирани кадри в някои от защитените специалности е в пъти повече. Трябва да продължат усилията в тази посока. Именно затова миналата година дадохме възможност да се сключват тристранни договори между фирми, студенти и висши училища. При тези договори държавата плаща таксите на студентите, а те се задължават да работят за период от 5 години във фирмите. Работодателите от своя страна се задължават да ги наемат и да им плащат заплати, поне равни или надхвърлящи средните за съответния сектор. Тоест държавата прави сериозна инвестиция, за да подсили фирмите с кадри.

Този модел започна плахо – имаме само осем договора за тези няколко месеца. Но аз се надявам, че този процес ще се ускори, защото проведохме разговори с големи инвеститори, включително с водещи чуждестранни компании, които искат да развиват своите бизнеси и структури в България. Тази форма ги заинтересува много силно. Както знаем, те са в състояние да предложат и високи заплати, и целеви стипендии за студентите. Така че тази възможност им дава голяма гъвкавост при намирането и задържането на кадри.

С какво изследователските университети ще подпомогнат младите преподаватели и висшето образование като цяло?

– Тези университети имат четири основни предимства. Едно от тях е очевидно – създаваме възможност, материални условия и стимули за провеждане на научни изследвания на най-високо международно ниво, което прави видими българските висши училища и учени. Това е изключително необходимо, за да могат те да участват в международни сътрудничества с други университети в Европа и по света и да привличат вниманието на международни фирми на високо ниво.

Второто предимство е, че добрите изследователски университети съвсем естествено включват студенти в научните си изследвания и така тяхното провеждане става естествена част от самото обучение. Това е пример за качествено висше образование. Най-добрите университети в света всъщност се отличават с това, че още в първите години на обучението си студентите достигат много бързо до нива, които биха били непостижими без участието им в научните изследвания.

Третата причина е, че включвайки се в научни изследвания, преподавателите повишават нивото си, те знаят какви са най-новите постижения в съответната област в света. Сами участват в тяхното създаване. Така по естествен път предават на студентите върховите постижения, които те и техните колеги създават в същия този период в световната наука. Това няма нищо общо със стандарта, който е често срещан в България – понякога лекторите да преподават остарели знания.

Четвърто, създаването на такива специалисти означава, че в страната има експертиза, която би могла да бъде от съществено значение при възникване на кризи. Пример е  сегашната здравна криза. Има специалисти, които могат да кажат компетентно кое е правилно от гледна точка на най-съвременните постижения на науката, а също и да помогнат за постигане на конкурентна икономика, защото и това е едно от приложенията на такъв тип експертиза.

Ще има ли ръст на студентските стипендии и ще продължи ли ремонтът на общежитията в Студентски град?

– С бюджета за 2022 г. средствата за студентски стипендии ще се увеличат с 10%. За това са разчетени 5,5 млн. лв. По-нататък ще търсим и други варианти. Но трябва да се има предвид, че стипендиите са разнообразни – има социални, за успех, за научни постижения. Така че има стимули, за да търсят студентите възможности за изява и реализация, която да им донесе стипендия. Увеличаваме с 50% и стипендиите на докторантите, като засилваме контрола върху реализацията на докторантурите.

Ремонтите на общежитията ще продължат. Средата за студентите трябва да бъде и приветлива, и уютна, а на много места в момента не е така. Но пък там, където общежитията бяха ремонтирани, нещата изглеждат доста добре - неотдавна откривахме такова общежитие на Националната спортна академия (НСА). Процесът ще продължи – има инвестиционна и капиталова програма към МОН, която ще продължи да се изпълнява.

Поне към момента всички ученици учат присъствено – резултат, който бе предшестван от непрекъснати спорове между МОН и МЗ. Успявате ли да се сработите със сегашния здравен министър? Имате ли различия и за какво?

– С министър Сербезова засега работим много добре. Често се чуваме по всички важни въпроси, когато Министерството на здравеопазването (МЗ) трябва да вземе решение за образователната система. Обсъждаме възможностите и търсим решения. От друга страна, съвсем нормално е да имаме различия, защото ние имаме две различни задачи. Тяхната е да опазят здравето и живота на всички, докато ние трябва да предоставим възможно най-качествено образование. Всички различия трябва да се решават в конструктивен диалог и с министър Сербезова и нейния екип този диалог съществува. За съжаление, с предния състав на МЗ го нямаше.

Какъв ще е планът за образователния процес при нов локдаун и нова вълна с доминиращ вариант Омикрон.

– Продължаваме с локалния подход, за който настоявахме още през лятото на миналата година. Опитът от предишните вълни беше, че се затваряше цялата страна, включително и общини, в които нямаше никаква нужда. Тук имаме пълно разбиране от страна на МЗ. Всяка Регионална здравна инспекция разглежда епидемичната ситуация и заедно с другите участници в областните оперативни щабове, част от които са и началниците на Регионалните управления на образованието, решава кое е оптималното за съответната област и община.

Целим максимално да опазим здравето на хората. В същото време на места, където няма опасност за здравето на учениците и учителите, обучението ще е присъствено. Разбира се, един такъв подход за управление на кризата е много по-сложен, но това е оптималният начин, по който можем да съчетаем целите на МЗ и МОН.

Тестването на ученици от учители продължава ежеседмично в училище. Смятате ли, че в определен период по-добрата алтернатива ще стане децата да правят щадящите тестове вкъщи?

– Винаги има за и против различните варианти. Аз съм убеден, че ние взехме правилното решение. Въпреки всички коментари, някои от които бяха очаквани, системата на тестване работи. Винаги има кой да се оплаче, но е важно тази система да гради доверие, че с нея създаваме безопасна среда. За момента не предвиждаме промяна в това отношение.

Единственият въпрос е дали ще успеем да преминем към двукратно тестване, защото това е още по-добрият вариант. Пак казвам, оплакванията са единични, докато ползата от тестовете се вижда много ясно - в момента, в който тръгна вълната,  се увеличи броят на положителните тестове както при учениците, така и при учителите. Трябва да сме наясно, че ако изпуснем и един болен ученик, който да остане в клас, той за 1-2 дни ще зарази почти целия клас. Тук говорим за изключително голям ефект на всеки един от положителните тестове, които регистрираме.

Ще има ли нужда от удължаване на учебната година и редуциране на материал? Как МОН ще се справи с несъпоставимото оценяване на знанията на учениците в присъствена и онлайн среда?

– За момента няма нужда да се удължава учебната година. Още повече, че това е тежък процес – би нарушил целия график, вкл. за националните изпити. Материалът не трябва да се редуцира, защото ние през цялото време сме осъществявали учебен процес. Част от него е бил присъствен, друга част - в електронна среда. Нека напомня, че досега не сме имали грипна ваканция, каквато имахме допреди няколко години съвсем редовно. Целта тук е да си остане нормалният формат на учебната година и да не се редуцира материалът, защото редуцирането на материал тази година би имало сериозни последствия върху изучаваното през следващите години.

Освен това, имаме други механизми. Основният механизъм е след вълната от Омикрон по определена методика за всяко дете да се направи анализ, с който да се определи какви са конкретните му дефицити - дали са по математика, български език и т.н. и в кой етап материалът не е усвоен. В края на годината за няколко седмици - може през лятната ваканция, включително и по време на почивките по програмата “Отново заедно”, с всяко дете ще се работи, така че да се наваксат неговите специфични пропуски. Това е подходът, заложен в момента - да се даде възможност на всеки ученик да компенсира пропуските с допълнителни занимания.

От гледна точка на изпитването, при такова разделение на обществото, ние даваме на родителите опцията да изберат дали децата им ще бъдат присъствено или вкъщи, защото не можем да ги задължим нито за едното, нито за другото. Националните изпити обаче ще се провеждат еднакво за всички. Рискът, че един ученик е бил в една или друга форма на обучение, или е имал някакви конкретни дефицити, си остава за сметка на родителя, който е взел решението. Или пък за ученика, в случаите на по-горните класове. Това е единственото, което можем да направим. Няма как да кажем, че тези, които са били вкъщи, ще ги изпитваме по-лесно. Това би било нелепо.

Смятате ли, че новата учебна година може да започне по-рано? Ако да, ще бъдат ли компенсирани децата с допълнителни ваканции или по-малко часове?

– Новият елемент, който предложих и който се обсъжда, е следващата учебна година да започне по-рано, което е много по-лесно за реализиране, вместо да се удължава сегашната учебна година. Идеята е част от дните, които ще се спечелят от по-ранното започване, да бъдат разпределени във ваканционни дни през учебната година. Например, междусрочната ваканция тази година беше предвидена за един ден, което не е никаква ваканция, каквото и да си говорим. Друга част от дните може да се използва за преговор или за упражнения. Един от големите дефицити в момента в учебните ни програми е малкото време за упражняване на голямото количество материал, който се преподава.