Цената на слънчогледа скочи с над 50%

Цената на тон слънчоглед през август достигна близо 1020 лева, докато миналата година по това време се е търгувал за 667 лева, показват данните на земеделското министерство. Като причина за този скок анализаторите изтъкват по-слабата реколта тази година, засегната от сушата. А това води след себе си и поскъпване на олиото като продукт на слънчогледа.

„Цената зависи основно от вноса и износа. На макро равнище имаме понижаване на вноса за второто тримесечие с 0.7%. В момента има недостиг на слънчоглед. Заради сушата тази година реколтата е слаба и това допълнително увеличава цената“, коментира за Economic.bg икономистът Агоп Каспарян.

По думите му в момента цената на олиото също има леко повишение. „Предвид покачването на слънчогледовата цена, най-вероятно ще има допълнително увеличение и при олиото“, прогнозира Каспарян. В момента 1 л. в пластмасова бутилка се продава на стоковите борси и тържища средно за 3.36 лв.

Леко повишение на цените има и на другите зърнени култури. Поскъпване на годишна база се наблюдава при пшеницата и ечемика – в рамките на 8 – 17.5%, а по–значително – при рапицата, царевицата и слънчогледа – с между 37.6% и 53.8%.

Според данни на НСИ в момента имаме около 2% инфлация на месечна база. Това реално допринася за покачването на цените в икономиката. Това конюнктурно засяга и продуктите, които са от основната потребителска кошница: хляб, олио, маслодайни култури, от които се добиват различни видове масла и семена“, разясни икономистът.

Каспарян коментира и данните на Националния статистически институт (НСИ) за брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2021 г. Нарастването е с 9.6% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.4% спрямо първото тримесечие на 2021 г. според сезонно изгладените данни.

„Сензацията в кавички тук е 9.6% ръст, който са за жалост и за периода април-юни 2020 г. Тогава беше най-големият локдаун и се случиха най-големите икономически затваряния. Чисто икономически летвата беше много снижена.

Това е причината в момента да се виждат такива големи растежи, които са за предходната година“, обясни икономистът.

Според него трябва да се вземат мерки, свързани с Плана за възстановяване и развитие, както и за актуализация на бюджета. „Ние виждаме, че най-голям дял във БВП заема крайното потребление, което е 80% от брутния вътрешен продукт. В стойностно изражение възлиза на почти 20 млрд. лв. Ние задължително трябва да запазим крайното потребление и покупателната способност на населението. Наложително е да се помогне на бизнеса и на пенсионерите в предстоящия локдаун,“ сподели Каспарян.

Според данните на НСИ общият разход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2021 г. е 1 666 лв. и се увеличава с 20.3% спрямо същото тримесечие на 2020 г. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (30.8%), следвани от разходите за жилище (16.9%), данъци и социални осигуровки (14.2%) и разходите за транспорт и съобщения (11.4%). Спрямо второто тримесечие на 2021 г. относителният дял на разходите за: храна и безалкохолни напитки намалява с 1.9 процентни пункта, данъци и социални осигуровки - с 0.9 процентни пункта, алкохолни напитки и цигари – с 0.5 процентни пункта, жилище – с 0.4.