Цените на имотите растат, но „балон“ още няма
Институциите и бизнесът трябва да възобновят диалога помежду си, за да се изгражда по-добра градска среда

© ECONOMIC.BG / Twenty20
За последните три години цените на имотите са скочили с около 16.5%. За „имотен балон“ обаче не може да се говори все още. Поскъпването е естествена последица от редица фактори, сред които ниските лихви по заеми, но и заради по-високите доходи на населението и желанието на много хора да разширят жилищното пространство. Около това мнение се обединиха експерти от имотния и банковия сектор по време на събитие по темата, организирано от imoti.net.
„Според официалните данни на БНБ, НСИ, Агенция по вписванията и Евростат няма „балон“ на пазара. Той е налице тогава, когато в рамките на три години цените скочат с повече от 50 на сто. От 2019 г. до момента цените са скочили с 16.5 на сто", посочи пред БНР Андон Андонов, изпълнителен директор на „ЕРА Недвижими имоти“.
В София за шест години цените на жилищата са нараснали с 63%. През първите две тримесечия на тази година обаче ръстът в столицата се ускорява до над 11%, докато средно за пет години той е бил 9%. Цените на пазара на стари жилища растат с 10% повече от цените на новите жилища.
Андонов посочва, че индексът на цените на имотите и общият доход на домакинствата се променят синхронно от 2015 г. насам.
При кредитирането пикът в броя на сделките е достигнат през 2018 г., а сега сме далеч от тези нива, смята Андонов. Всяка шеста сделка за покупка на жилище се финансира с ипотечен кредит през последните шест години. Според експерта обаче лихвените проценти не водят до увеличение на броя на сделките.
„Столицата продължава да е основен двигател на ипотечния пазар, като над 50% от отпуснатите от банката жилищни кредити са с цел финансиране на покупка на жилище“, посочи Даниела Иванова, началник отдел „Ключови партньорства“ в Пощенска банка.
На срещата присъства и зам.-министърът на регионалното развитие арх. Иван Шишков, както и предприемачи. Те се обединиха около тезата, че трябва да има диалог между бизнеса и общината, за да се стигне до по-справедливо изграждане на инфраструктурата. Така градската среда може да бъде планирана по-ефективно.
Във възможностите на общината е да реши част от проблемите на паркирането в междублоковите пространства, като намери механизъм съвместно с частния бизнес да изгради подземни паркинги. Това е възможно поради факта, че терените са общинска собственост, а освен това част от тях са отредени за подземни паркинги.