Чао, Председателство!

Като оставим настрана официалните церемонии и концертите по закриването на Председателсвото у нас, обобщението на тези 6 месеца през очите на министър Лиляна Павлова е, че България е изпълнила своята мисия. 

"Българското председателство ще бъде запомнено с това, че наложи една тема, която нито беше популярна, нито беше актуална, даже беше болезнена. Преди една година Балканите не бяха на дневен ред. Те получиха не само политическата подкрепа, която преди нямаха, но и единството на 28-е, а единодушието в Европа не се получава лесно", категорична е Павлова. 

Освен темата за Западните Балкани, която присъстваше в почти всяко ключово събитие, България продължи да развива още от важните за Европа теми. Отново според българския министър на Председателството имаме постигнат напредък в сфери като дигитална Европа, енергиен и банков съюз и миграция. Тя сподели още, че от 105 наследени от Естония досиета България е затворила 78. България е била домакин на 284 събития, 12 неформални съвета и пет събития във формат Парламентарно измерение.

Срещите на европейските лидери у нас предизвикаха най-голям интерес и в медиите и в гражданите. В скорошно проучване на „Алфа Рисърч“ близо 24% от българите са научили повече за евролидерите по време на Председателството. 88% пък одобряват работата на България начело на Европа през първата половина на годината.

Безспорно най-важни от началото на годината бяха посещенията на германския лидер Ангела Меркел, на европейските лидери – Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер, както и на турския президент Реджеп Ердоган. Меркел пристигна в България на 20 януари за среща с премиера Борисов в резиденция „Бояна“, а основната причина, която ни посочиха бе представяне на приоритети на Председателството за следващите 6 месеца. 

Разбира се, не подминахме подкрепата на германския канцлер за тогава все още несъстоялата се среща между европейските лидери и турския президент, за темата за Западните Балкани, както и сътрудничество в проектите на Българското председателство. Темата Шенген също бе включена в разговора, като Меркел смята, че България е на прав път и постепенно ще започне да въвежда шенгенските правила.

Разбира се, не можем да пропуснем и събитието на Председателството – а именно срещата на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск, турския президент Реджеп Ердоган и българския премиер Бойко Борисов. Тя се проведе на 26 март във Варна и от нея разбрахме, че Турция остава партньор на Европейския съюз и продължава да се бори за пълноправно членство в организацията. Противно на това бе мнението на австрийския канцлер Себастиан Курц, изказано в навечерието на срещата, който призова за спиране на преговорите между ЕС и Турция, тъй Анкара не спазва условията за присъединяване.

Най-очакваното събитие за годината бе срещата на върха между лидерите на ЕС и страните от Западните Балкани. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер благодариха за високото ниво на организация на събитието и обявиха, че има нужда от подобни срещи – точно заради това през 2020 г. среща на върха ще има и в Хърватия. 

По основната тема – Западните Балкани и диалогът за присъединяване към ЕС, френският президент Еманюел Макрон попари надеждите на страните от региона. Според него с присъединяването на страните в последните 15 години съюзът отслабва. „Не мисля, че ще направим услуга на кандидатите или на себе си, имайки механизъм, който вече няма правила и се движи към повече разширяване“, посочи Макрон. По негови думи първо трябва да бъдат проведени всички реформи, които да позволяват по-добро функциониране на ЕС.

На същото мнение бе и германският канцлер Ангела Меркел. Според нея 2025 г. не е толкова реалистична дата за разширяване на ЕС. След края на срещата тя обясни, че трябва да се говори за това какво е постигнато от кандидатите членки.

На фона на тези изказвания обаче Македония и Албания успяха да получат дата за започване на преговорите за присъединяване към ЕС, което доскоро изглеждаше невъзможно. Освен това Сърбия и Черна гора получиха подкрепа за отваряне на нови преговорни глави. 

Срещата на върха в София събра и лидерите на Македония и Гърция, като надеждите на Зоран Заев бяха до края на Председателството ни да има резултат по спора за името на Македония. Е, такъв има, а нашата администрация със сигурност се гордее с помощта, оказана през последните месеци. 

Един от основните изводи, които можем да направим е, че България успява да изпълни договорените ангажименти. Балансирахме лидерството в Съвета като отстоявахме освен нашите позиции и тези на мнозинството. А думите на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер на финала на нашето Председателство бяха „Работихме заедно като братя!“