Подкаст | Черно море е показна „лаборатория“ за ефектите от глобалното затопляне
Няма български плаж, който да не е замърсен над стандартите, казва бившият екологичен министър Юлиян Попов
© ECONOMIC.BG / БТА
2024 г. най-вероятно ще бъде най-топлата в историята, показват данните от европейската програма „Коперник“ за наблюдение на климатичните промени. Тъй като в природата нищо не е изолиран процес, тези изменения ще засегнат и българските ширини, по-конкретно Черно море, което поради малкия си обем, е място, в което процесите се случват по-бързо.
Заради малкия си и затворен обем Черно море е глобална лаборатория за това какво би се случило със Световния океан след 20 – 40 години, защото в него процесите се случват по-рано“, обясни Юлиян Попов, член на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и бивш министър на околната среда и водите, в новия епизод на подкаста на Economic.bg “Едно Наум“.
По думите му сега Черно море се затопля по-бързо, като според различни проучвания температурата на повърхностните води на нашето море се е покачила с между 2.8 и 3.2°C, което Попов определи като „твърде много“.
Бившият екоминистър разказа историята за формирането на Черно море, което някога е било сладководно езеро, но когато се установява връзка със Световния океан посредством Босфора и Дарданелите, бързо нахлува морска вода и „морето се разделя на две – жив горен слой и долен, наситен с отровен газ, а това го прави „мъртво тяло“.
Между двата слоя има един междинен студен слой, който държи наситената със сероводород вода долу, разделяйки я от „живия“ слой. Заради климатичните промени и затоплянето междинният слой започва да изтънява и да се къса на места“, предупреди Попов.
В същото време „мъртвият“ слой е като музей за всички кораби, които някога са плавали през тези води.
Този район е средище на цивилизации и култури и има кораби, потънали през столетията. Според някои Черно море е най-богатото морско археологическо находище в света – причината е точно този сероводород, защото няма кислород, заради който да има гниене“, поясни Попов.
По време на разговора той неколкократно наблегна на важността да се пазят не само тези води, но и крайбрежието, наситено с дюни, като това може да донесе повече икономически ползи, отколкото масовото застрояване. "Повече от половината дюни сме ги унищожили – ако хотелските комплекси бяха построени зад дюните, те щяха да бъдат част от изключително привлекателна природна среда, която щеше да доведе за България и за бизнеса по-голям и качествен приход", смята Попов.
Имаме ценни крайбрежни води, това са т. нар. „преходни“ езера, които у нас са известни с невероятното разнообразие на птичи цвят – пеликани и фламинго почти в центъра на Бургас, Варненското езеро също е изключително ценно, но е тотално унищожено от индустрията – от нея повече ли печелим, отколкото бихме спечелили, ако индустриалните пътища на стоките не минаваха през езерото?“, попита Попов.
„Няма български плаж, който да не е замърсен над стандартите, сложени в европейски план, включително плажовете, които не са част от силно населени туристически комплекси“, каза още събеседникът, добавяйки, че всеки трябва да си дава сметка за следите от своето поведение.
Какво още е уникалното в природата на Черно море, какви са рисковете от покачването на температурите и замърсяването от хората и какво може да направи обикновеният човек, за да предотврати възможни негативни последици, чуйте в новия епизод на подкаста на Economic.bg "Едно Наум".