Да бъдеш или да не бъдеш... фрийлансър

Свободната практика създава бизнес възможности, но изисква реални инвестиции и отговорни отношения

Да бъдеш или да не бъдеш... фрийлансър

Снимка: Pixabay

Автор: Мая Цанева

С продължаване на пандемичната обстановка все повече компании намаляват заетостта на пълен работен ден и увеличават по-гъвкавите варианти за работа – включително временна заетост и наемане на хора на свободна практика.

В България средният и малък бизнес работи все по-активно с фрийлансъри – заради интензивното търсене и предлагане в отлайн групи или платформи, разрастването на пазара на обучения и ресурси, на юридическо и счетоводно, маркетингово обслужване на фрийланс практика. В две от най-големите Фейсбук групи у нас правят бизнес между 12 000 и 87 000 потребители - работодатели, хора, които съвместяват трудов договор и допълнителна заетост, специалисти само на свободна практика. По данни на НСИ от първото тримесечие на 2020 г. т.нар. "самостоятелно заети лица" са 215 хиляди, най-вече в услугите. А това определение не включва всички свободни професии. Освен традиционните адвокати, занаятчии, творци, в този пазар се вляха ИТ специалисти, хора от сферата на обученията и подбора на персонал, продажбите, от новите творчески професии.

За тях свободната практика е възможност за по-скъпи часови ставки като алтернатива на съкращенията или намаляването на заплатите. Или първа крачка към собствен бизнес. Ниско платените поръчки и сивият сектор често изкривяват ценово пазара, но свободният пазар устойчиво се регулира чрез лостовете на доброто име и успешния маркетинг, високото качество, адекватното ценообразуване и управление на отношенията. Свободната практика създава възможности, но изисква отговорност и реални инвестиции.

"Преди 11 години фрийланс работата не беше толкова позната. Сега е модерно да си на свободна практика. Клиентите също са по-запознати с плюсовете и минусите на работата с фрийлансър. Колкото повече и по-добри професионалисти са на свободна практика, толкова по-лесно ще е за всички останали. Винаги има хора, които подбиват цените и предоставят услуги с ниско качество. Това се отразява на отношенията фрийлансър - клиент и е пагубно за фрийлансърите като цяло“, казва Иванка Могилска. Тя обучава и консултира самонаети в платформата „Свободна практика“. Работи като копирайтър от 2004 г., фрийлансър е от 2009 г. Сама се е учила да ценообразува, да преговаря с клиенти, да организира и разпределя времето си. 11 години по-късно „почти всеки иска да е копирайтър“, но сред фрийлансърите вече има много студенти и ученици, жени в майчинство, зрели професионалисти, които търсят нова реализация в различни области.

В платформата на Иванка адвокатът Мирослав Моравски дава юридически консултации. Той е убеден, че свободната практика предлага много повече алтернативи за изход от кризата, отколкото традиционните трудови отношения. Най-честият въпрос към него е: "Не искат да ми платят - какво да правя?". После идват авторскоправните и вещноправни въпроси.

Той съветва всеки фрийлансър и клиент на такива услуги да работи само и единствено с договори. „Една консултация с юрист не коства кой знае колко, а е от голямо значение за защитата и правилното позициониране на фрийлансъра. Съветвам хората да ползват консултация преди да сключат договор и преди да приемат поръчка. Ще бъде много по-евтино и по-безболезнено да се подсигурят в отношенията си“.

Иванка допълва, че все по-често възниква въпросът за отношенията между двама фрийлансъри, когато единият е подизпълнител на другия, което се оформя правно, но изисква и умения за работа в екип. Но и работодателят трябва да знае какво да търси, когато иска да работи със специалист на свободна практика. „Искайте портфолио и задавайте въпроси. Търсете човек, който иска да разбере какво ви е нужно, да прецени може ли да ви е полезен и чак тогава да ви даде оферта. Следете как общува с вас. Работете с хора, които си знаят цената и предлагат знания, умения и отношение в замяна. Давайте пробни задачи срещу заплащане. Ще ви спестят време, нерви и пари в последствие. Проучете пазара, преди да направите окончателен избор,“ съветва тя.

И изборът на фрийлансър в арт средите преминава през подобен процес. Силвия Трифонова, създател на платформата Her Startup, казва, че художниците търсят клиенти онлайн по същия начин като останалите, но по-трудно взимат инициативата сами. При последното обучение на платформата относно изграждане на онлайн магазин в Etsy, съвместно с Невена Милева, тя забелязва, че творците имат нужда да се научат да се маркетират и оценяват правилно, да остават стабилни във времето.

„Новите умения са свързани с овладяването и внедряването на технологиите в работата и в комуникацията с клиентите и партньорите“, допълва и Мирослав. Фрийланс практиката може и да изглежда „на мода“, но доброто име и умението да се създават контакти винаги „продават“. Изработката на портфолио и уебсайт подпомага брандинга, но според него свободната практика не получава достатъчно подкрепа за разгръщане като успешен бизнес модел.

„Има сравнително нелоша основа за работа при юридическите лица, търговци или нестопански организации, но физическите лица, които са самостоятелни специалисти, изпитват затруднения. Като правни субекти често в администрациите съществуват два избора - или си на трудов договор, или си безработен; данъчно не могат да ползват облекчения като търговци, например, и често чувам: „по-добре да си отвориш фирма“.

Счетоводителката Пламена Андонова е на различно мнение. „Фрийлансът в България e подходяща възможност за стартиране на бизнес инициатива в начален етап. Предвидените данъчно признати разходи осигуряват данъчен комфорт на самоосигуряващото се лице. Финансите и счетоводството са максимално опростени, така че да може да се справяш сам със счетоводството си след първоначална консултация. Все по-широкото навлизане на технологиите в държавната администрация е в подкрепа на свободната практика. Обикновено предлагам да обсъдим въпроса „на свободна практика или с фирма” при приходи от около 3000 лв. на месечна база“, пояснява тя.

Мирослав завършва с усмивка: „В България има много работа за всички“. „По-интересното е колко хора остават на свободна практика, след като се сблъскат с първоначалната цена, която трябва да платят, за да могат да работят колкото, когато и откъдето поискат, и  по проекти, които са им интересни и забавни,“ слага точка Иванка.

Коментари: 0