Да (не) назначиш главен прокурор

През изминалата седмица президентът на Република България отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и върна предложението на Висшия съдебен съвет, чийто Пленум избра последния на 24-ти октомври. Имайки предвид неограничените правомощия на главния прокурор, неговият избор и назначение са едно от най-важните събития за тази година, не само по отношение на съдебната власт, но и за обществото като цяло.

По-долу накратко ще разгледаме какво означава този отказ, до какво води и какви избори все още стоят пред президента.

Какво направи

Президентът върна предложението за назначаване мотивирано, въпреки че задължение за излагане на мотиви не съществува. По същество и категорично той посочи основните проблеми, свързани със състоялия се избор на нов главен прокурор:

• наличието само на един номиниран кандидат като делeгитимиращ елемент на избора и неосъзнатост на демократичните механизми („не само я (процедурата) лиши от състезателност, но отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор“, „белег на демократичната държава е наличието на алтернативи при заемането на висши държавни длъжности“);
• имплицитна подкрепа от страна на изпълнителната власт, която „в лицето на министъра на правосъдието отказа да номинира втори кандидат“;
• подмяната на автентичния глас на гражданското общество: „в разрез със закона превес над мнението [на] обществените организации взе масираната, служебна, институционална подкрепа“;

Така той припозна, солидаризира се с и легитимира обществените безпокойства и съмнения за безспорността на направения от ВСС избор и им отговори в рамките на правомощията си. Освен към гражданите, президентът насочва посланието и може би призива си към „членовете на ВСС, които избират главния прокурор“,  т.е. тези, от които тепърва ще зависи дали само формално ще прегласуват кандидата или ще започнат процедурата по избор от самото ѝ начало.

Какво не направи

Връщането на предложението без предприемане на други действия всъщност не променя резултата от процедурата, единствено я забавя (Цацаров, Магдалинчев, Машева ясно дадоха да се разбере, че ще има прегласуване на същия кандидат). Той обаче можеше да е различен, ако президентът се бе възползвал от конституционното си правомощие да сезира Конституционния съд (КС) с цел тълкуване на разпоредбата на чл.129, ал. 2 от Конституцията.

Това е необходимо, тъй като е налице неяснота относно стъпките, които Пленумът на ВСС следва да предприеме след отказ от подписване на указ за назначаване на някой от „тримата големи“. Практиката по приложението на тази процедура е противоречива. Когато Петър Стоянов върна предложението за назначаване на Бойко Рашков, ВСС рестартира процедурата за избор, която завърши с назначаването на друг за главен прокурор – Никола Филчев. Когато ВСС избра Георги Чолаков, Румен Радев отказа да подпише указ за назначаване, но след връщането на предложението, ВСС само прегласува кандидата без да инициира нова процедура. В този контекст искане за задължително тълкуване на разпоредбата от КС е особено необходимо.

Какво може да направи

Стриктното тълкуване на чл.129, ал. 2 от Конституцията води до извода, че президентът следва автоматично да назначи Иван Гешев, ако той бъде прегласуван от ВСС и повторно предложен на президента. Така президентът изглежда, че ще е изпуснал историческия момент за реални действия, свързани с конкретната процедура, тъй като се лишава от основния си коз – сезирането на КС и евентуално започване на нова по-плуралистична процедура. Имайки предвид обаче, че президентът върна предложението за назначаване въз основа именно на това, че процедурата е опорочена, формално прегласуване на същия кандидат от ВСС (без рестартиране на цялата процедура по избор) му дава втори шанс за сезиране на КС. Това не следва да се третира като отказ от подписване на указ за назначаване, а ще е изчакване на произнасянето на съда.

Освен това, пред президента остава отворена вратата да сезира КС и след назначаването или да изпълни правомощието си по чл. 154, ал. 1 от Конституцията да инициира изменение и допълнение на Конституцията във връзка с устройството и функциите на прокуратурата. А както е видно от социологическо проучване, проведено по поръчка на Българския институт за правни инициативи, желание за конституционни промени е назряло и сред магистратската общност. Това може да постави началото на прогресивни процеси в прокуратурата, водещи до демократизиране на нейната структура и функции в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, Европейската комисия и върховенството на правото.

Предстоящите действия на президента ще са лакмусът, който ще разкрие автентичните му цели – искрена загриженост за гражданите, справедливостта и утвърждаването на правовата държава или удобен повод за изграждане на положителен образ и трупане на политически дивиденти.