Държавни ценни книжа ще се търгуват и на БФБ

От началото на 2017 година на Българската фондова борса ще се търгуват и държавни ценни книжа. Това съобщи изпълнителният директор и заместник-председател на Съвета на директорите на БФБ-София Васил Големански по време на първия ден от седмото издание на форума "Шумът на парите". Сп. „Икономика” и Economic.bg са медийни партньори на събитието. Ценните книжа ще се търгуват на борсата, едва след като бъдат одобрени правилата, по които ще се случва това.

Големански разкри подробности за начина, по който функционира новата регионална платформа за търговия SEE Link, която обединява капиталовите пазари на страните от Югоизточна Европа. Тя позволява пренасяне на ордери от една борса към друга, като достъпът се осигурява от локални посредници. Така се спазват всички нормативни изисквания, които действат в отделните страни на региона. Първите участници в платформата, която стартира преди 2 месеца, са България, Хърватия и Македония, предаде репортер на Economic.bg.

„Българският пазар и този на балканските държави са малки, но като едно цяло могат да привлекат интереса на големи инвеститори от цял свят”, обясни Големански. Затова, по думите му, една от целите на новата платформа е борсите в балканските страни да работят заедно за развитието на Балканите и привличането на инвестиции в тези страни.

"Всеки един от пазарите на Балканите е малък и в последно време виждаме как това състояние все повече се задълбочава. Ако страните от Балканския регион се обединят, те ще бъдат по-интересни за големите инвеститори, категоричен е изпълнителният директор на фондовата борса. Финансовото обезпечение позволява на всички потребители да използват платформата напълно безплатно", каза още изпълнителният директор на БФБ - София. 

От гледна точна на инвестиционните посредници пък регионалната платформа представлява по-различен подход към обединяването или глобализирането на малките пазари в региона, обясни Николай Ялъмов, който е председател на борда на директорите на Капман Холдинг. Според него SEE Link е различен като подход, защото включва обединението на всичките участници на малките пазари. 

Към момента имаме напълно функционираща система за търговия - MTF. Все още тя не е активна, защото освен лицензирането, тепърва е необходимо този нов продукт да бъде синхронизиран с местното законодателство. 

"С получаването на лиценз се осъществи една 7-годишна мечта на екипа на дружеството да създадем платформа, на която да се търгуват деривати", посочи Ялъмов и допълни, че една от причините за тежкия срив преди 7 години е била именно липсата на алтернативни инструменти. Той разясни, че капиталът трябва да отиде все някъде и когато има повече продукти, в които да се инвестира, не можем да очакваме толкова рязко нарастване на единичните продукти като цена и съответно след това да настъпи тежък спад. "Българският капиталов пазар страда от този феномен", според Ялъмов. След огромния интерес, както от чужбина така и от местен капитал, балонът рязко се спука. Преди 7 г. спадът на индекса SOFIX беше със 78%, което предизвика шок сред инвеститорите. По думите му той все още се отразява на капиталовия пазар у нас. 

Изпълнителният директор на Македонската фондова борса Иван Щериев подчерта, че между българския и македонския пазар съществува голям потенциал, който в момента не се използва. Според него малките пазари могат да бъдат силни, но за целта трябва да обединят усилията си. Освен това те трябва да се грижат за общите дела с цел създаване на по-добра ликвидност, а това означава повече пари за местната икономика. Щериев обясни, че е умерен оптимист и очаква реални резултати в средносрочен план. "Сега е важно бизнес общността да се научи да използва тази новоизградена инфраструктура", смята още той. 

„Макроикономическите показатели за 2015 г. и началото на 2016 г. показват много драматичен ръст в икономиката”, коментира изпълнителният директор на Белградската фондова борса Синиша Крнета. Според него тази тенденция ще се запази и ще се отрази положително на капиталовите пазари.

Той припомни, че през изминалите 10 години фондовите борси в Европейския съюз са реализирали средно 20% загуби. Тогава най-добре се е справила Варшавската борса, която реализира печалби от 30%. "Същевременно в Азиатско-тихоокеанския регион виждаме обратната тенденция – всички пазари там са реализирали 200% печалба. Тези страни имат свои стратегии за развитието на капиталовите пазари с акцент върху връзката между капиталовия пазар и реалната икономика", обясни Крнета.

Докато в Европа всичко се свежда до търгуване и платформи за търговия, което не дава очаквания резултат. Затова е важно да се изгради връзката между капиталовия пазар и реалната икономика на Балканите. 

"Основният въпрос е дали ще имаме възможност да използваме новата платформа Seelink, за да създадем тази връзка, защото финансовата култура в региона е ниска, а свързването на реалната икономика с капиталовия пазар почти не съществува", призна още изпълнителният директор на Белградската фондова борса. По думите му SEE Link трябва да бъде стимул в това отношение. 

"От 7 години се опитвам да обясня, че капиталовият пазар и фондовата борса трябва да обслужват икономиката, да я канализират и да я подпомагат да расте. Целта на капиталовия пазар е да подкрепя икономиката, малките и средните предприятия, а не за да реализира спекулативни печалби", обобщи Крнета.