Демографските процеси в общините се нормализират, но с повече миграция

След като миналата седмица разгледахме демографските процеси на национално ниво и техните икономически последици, днес се спираме на основните фактори за динамиката на населението в 265-те общини на страната.

Естественият прираст е положителен в едва 6 общини, като нито една от тях не отчита значително повишение на населението в резултат на това – най-висок е индикаторът в Твърдица, където разликата между раждаемост и смъртност е 49 души. Очаквано най-голям спад се наблюдава в големите градове – столицата намалява с 2539 души в резултат на естествените процеси, Русе – с 1319, Варна – с 1167. Най-масовият случай е спад за годината с до 100 жители – такава е динамиката в 125 общини.

Над 1‰ е положителният естествен прираст само в две общини – Твърдица и Кайнарджа –  едната в района на Сливен, другата – край Силистра. Сред общините с по-голямо население няколко постепенно се приближават към баланс на естествения си прираст, като коефициентът е -1,91‰ в Несебър, -1,97‰ в столицата, -2,7‰ в Пловдив. Броят на общините, където отрицателният естествен прираст нахвърля 30‰ (или 3%) през 2024 е намалял до 8, което отразява най-вече нормализирането на смъртността след пандемията. В 161 общини – над половината – обаче населението намалява с над 1% на година в резултат на естествените процеси.  Има няколко струпвания на общини, в които спадът е особено бърз – в северозапада, на запад от София, на север край Русе. Обратно, относително бавен е спадът край Сливен.

За разлика предишните години, и особено през 2023 г., когато миграцията беше положителна в почти всички общини в страната, през 2024 г. миграционният баланс е отрицателен в 120 общини, а положителен  – в 134. Най-голям е механичният прираст в столицата, като броят на заселилите се надхвърля този на изселилите се с 11,5 хил. души, следвана от Варна (5,2 хил. души) и Пловдив (4,9 хил. души), а челната петица се допълва от Несебър (3,5 хил. души) и Харманли (1,8 хил. души). Най-високият отрицателен механичен прираст е в няколко областни центъра – Добрич (-204 души), Сливен (-200 души), Монтана (-142 души).

Най-бързо в резултат на миграцията расте община Несебър, като населението ѝ се е увеличило с 11% в рамките на 2024 г. Сходна е динамиката при Харманли (8%) и Стамболово (7%). Прави впечатление, че със значителен положителен механичен прираст са най-вече общини с водеща роля на туризма в местната икономика; от тях имаше сериозен отлив в годините на пандемията, но с възстановяването на пазара на труда и жителите им се завръщат. Най-бързо намаляват населението си в резултат на миграцията няколко малки и икономически слабо развити общини – Макреш (-5%), Трекляно (-4%), Неделино (-2%). Районите с най-висока положителна миграция са традиционно този на Кърджали и Шумен, но и цялото черноморско крайбрежие.

Изминалата година до голяма степен бележи нормализация в демографските процеси. Естественият прираст почти навсякъде доближава в характерните за края на миналото десетилетие стойности. В много части на страната миграцията остава ключов фактор за задържане на спада на населението, въпреки че извън водещите икономически центрове и някои изолирани клъстери въздействието ѝ не е толкова отчетливо, колкото през 2023 г.

Източник: Институт за пазарна икономика