Денят на шегата: Как се роди и разви през годините

Един празник с неясно минало и несигурно бъдеще

Денят на шегата: Как се роди и разви през годините

Снимка: Unsplash

1024 ~ 2 мин. четене
Economic.bg Автор: Economic.bg

Първи април е време за шеги и лудории. Или може би не, особено ако сте корпорация. Въпреки това първоаприлската шега с името Voltswagen – за някои хит, за други провал – позволи на гиганта Volkswagen да се включи неочаквано в дебата. За други лидери в корпоративния свят като Microsoft и Google във време на политическа коректност шегите изглежда нямат място.

За разлика от Хелоуин, денят на шегата има относително несигурен произход. Историите варират от празник, споменат в Кентърбърийските разкази на Чосър от 1392 г., до използването на словосъчетанието poisson d'avril (бел. р. - априлски глупак) от френския поет Елой д’Амервал през 1508 г.

Първото сигурно споменаване на празника се появява на английски едва през 1686 г., въпреки че самият ден вероятно се е празнувал години преди това.

Най-разумното обяснение за произхода е свързано с историята около приемането на григорианския календар от някои държави по-рано от други. Това довело до разминаване в датите, на които се празнувало настъпването на новата година - едните го отбелязвали на 1 януари, а другите на 25 март по досегашния стил. Според стария календар празниците приключвали на 1 април след едноседмичен пир. Историята разказва, че хората продължили да празнуват по стария календар с изключение на французите, които се смятали за по-цивилизовани и затова започнали да използват определението „poisson d'avril“ за всички останали.

Съществуват и други истории за произхода като тази за римския фестивал на пролетното равноденствие, наречен Хилария, който се състоял между 25 март и 1 април. Между честването му по време на Римската империя и възхода на деня на шегата в късния Ренесанс обаче не изглежда да има кой знае каква връзка.

С времето Денят на шегата става част от народния календар, а северноамериканците и британците го приемат с ентусиазъм, създавайки различни обичаи. „Изпълнението на глупака“ и „преследването на дива гъска“ са сред най-популярните предизвикателства, изпълнявани на първи април в края на 18. век.

Двадесети век комбинира масовата комуникация с по-големи лудории и доведе до някои забележителни шеги за първи април. През 1957 г. BBC излъчи история за растение, отглеждащо тогава все още новото ястие „спагети“. След това стотици зрители изпращат запитвания на телевизионния оператор с молба за информация къде да намерят разсад за него.

Швейцарско новинарско предаване пък разпространи история за инициатива за почистване на Алпите. Швейцарците обаче не приеха добре шегата.

През 1989 г. комедийното шоу на Сиатъл Almost Live! започна програмата си с новина, известяваща сриването на емблематичната сграда Space Needle. Новината веднага бе широко разпространена и много скоро в ефир бе разпространено официално извинение. 

Съвсем наскоро компании като Microsoft и Google изразиха позиции в ущърб на празника. Директорът по маркетинга на Microsoft Крис Капосела заяви, че

данните ни показват, че тези шеги имат ограничено положително въздействие и всъщност могат да доведат до нежелани новинарски цикли.“

Не е изненада, че въпросът за политическата коректност, който роди цяла нова култура в съвременна Америка – а и не само, застигна доскоро безобидния празник. Дали този нов тренд ще потуши напълно желанието да се шегуваме с повече изобретателност, предстои да разберем. За празник с несигурен произход и несигурно бъдеще, засега денят на шегата продължава да съществува.

Подкрепи Economic.bg