Икономиката е в наркотична зависимост

Цифровите валути може да са спасението – въпросът е дали ще надделее дигиталното, или криптоеврото

Икономиката е в наркотична зависимост

Снимка: Twenty20

1956 ~ 4 мин. четене
Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова

Финансовата система се е развратила, функционира напълно откъснато от реалността и създава порочни дисбаланси. Икономиката пък е вкарана в омагьосания кръг на дългов допинг и изглежда е изпаднала в наркотична зависимост от бурното печатане на пари и изкуствени инжекции. Междувременно на хоризонта все по-ясно се материализира образът на дигиталните валути. Според авангардните оптимисти решението на дълбоките проблеми е в децентрализираните финанси и криптопарите, докато по-умерените виждат бъдещето в посока на цифрови активи, но все пак регулирани от централните банки.

Едно е сигурно – трансформацията в областта на финансите вече е започнала и тече с пълна сила. Основателят на компанията за блокчейн разработки INDUSTRIA.tech Петко Карамочев определи стартиралите процеси като „раздвижване на тектонски плочи“.

Това, което криптото прави, е да събуди звяра в централните банки. Това вече се вижда в САЩ и особено в Китай. Мисля, че скоро ще има сериозни регулаторни новини“, каза той по време на форума „Бъдещето на парите“.

Наркозависимостта от пороците на старата система

Според финансовия експерт Бисер Манолов централизираните финанси създават тежки антагонизми, а проблемите от това се чувстват по джобовете на хората в момента заради високата инфлация. Връзката между централните банки и правителствата Манолов определя като „токсична симбиоза“, която сега ескалира във „финансово развращаване на харчовете“.

Мнението му споделя и Димитър Калдамуков, съдружник в кантората KDBM Law. Той дава пример с балоните на финансовите пазари и в имотния сектор, които се надуха на фона на невиждана за съвремието глобална здравна криза, дала тежко отражение върху социално-икономическия живот.

Това означава, че финансовата система е тотално откачена от реалната икономика“

Бисер Манолов дава пример с размера на глобалния БВП, който в момента е около 100 трлн. долара, докато този на глобалната задлъжнялост (корпоративна, държавна и на домакинствата) възлиза на около 300 трлн. долара. „Това означава, че в момента светът прави с три единици дълг една единица БВП. Това е един, бих казал, нерешим дисбаланс.“

„Нашето общество е изцяло зависимо. Това е един дългов допинг“, коментира Димитър Калдамуков във връзка с ускореното печатане на пари навсякъде. Той е категоричен, че икономиката не може да се гради на база европейски фондове.

Това е наистина икономиката на наркомана. Ако ние не градим икономика, която да създава реална стойност, а просто чакаме някой друг да финансира с инжекции и ние да се радваме, че ще прелеем стойност от едно място в друго, това не е икономика.“

Проблемът зад всичко това Бисер Манолов вижда в централизираните валути, които според него създават непреодолими в момента дисбаланси. „Централизираните финанси са изключително несправедливи, което води до много тежки монополи – от ранга на Google, Amazon и Facebook. Последствията са повече от катастрофални, това е мачкане на средния и малкия бизнес“, коментира Бисер Манолов. Той изтъква и неравното разпределение на богатството, като 85% от него в световен мащаб стои в ръцете на 10% от хората.

Бъдещето на финансите

Една от провокативните, но и силно критикуеми, теории в момента е, че децентрализираните финанси са бъдещето на финансовата система. В подкрепа на тази прогноза Бисер Манолов цитира нарастването им от 600 пъти през последната година. „Със степен на свенливост централните банки започват да признават това нещо, виждайки че то е живо и с потенциал“, казва той.

Именно дигиталните решения демократизират финансите, а ярко доказателство за това бе сагата около GameStop и бунтът на малките инвеститори в Reddit по-рано тази година. Според Калдамуков хората днес избират да инвестират в акции на Apple или в биткойн, следвайки една добре позната открай време логика, че: 

На пазара остават добрите пари, които изтласкват лошите.“

Междувременно около 2 млрд. души по света, например, имат право, но не ползват традиционни банкови услуги, включително заради трудни разрешителни механизми. Повечето обаче имат смартфони, чрез които могат да използват финтех и блокчейн услуги, за да бъдат пълноправни участници в обществото, с възможност да получават и изпращат пари навсякъде.

Според експертите цифровата трансформация е неизбежна. Спорът е около това дали еврото да бъде дигитално или крипто, централизирано или децентрализирано. Бисер Манолов обяснява, че криптопарите позволяват чрез блокчейн системата човек да си открие сметка и да получава и изпраща пари, без да е зависим от банкови и държавни регулации.

Всички участваме на равноправен принцип, никой не е привилегирован.“

Дигиталните пари, издадени от централните банки, си остават фиатни и биват гарантирани от държавата. Те обаче също са програмируеми, което означава, че в момент като този, когато правителствата решат да „напечатат“ повече, те все пак могат да заложат по цифров път как и за какво да се харчат. Например, отпускат се средства в помощ на по-бедните семейства, но им се дава срок от месец или два те да бъдат изхарчени и то за конкретни неща, като храна или битови сметки. Така те се завъртат в определена част на икономиката, без риск да се използват за несвойствени дейности.

В крайна сметка става дума за доверие – дали то да бъде гласувано на правителствата или на децентрализирана група хора, отбелязва Димитър Калдамуков, визирайки разликата между централизираните и децентрализираните цифрови финанси.

Според Петко Карамочев централните банки ще се върнат в мача, тъй като те са част от суверенитета на една държава. А и е по-добре чрез тях да има „контролирани ядрени взрив под похлупак“ вместо хаотично завъртане на пари в икономиките. Той обаче акцентира върху друга тенденция.

Валутните зони

Валутната надпревара винаги е била актуална и досега неизменно доминирана от долара. Според експертите признак за промяна може да има едва когато петролът започне да се търгува с пари, различни от американските. Междувременно Китай напира да увеличи геополитическото си значение и полага всички усилия да направи юана значим глобално. Един от начините е чрез цифровизацията му – от близо година там е пуснат в обращение дигиталният юан.

Според Петко Карамочев хората подценяват Китай, докато страната се е изстреляла далеч напред. Доларът, паундът и еврото в момента са догонващи по отношение на дигитализацията си. А България рискува да остане дълбока провинция, допълва Димитър Калдамуков, визирайки липсата на регулаторна рамка в областта на токенизацията например, както и на проактивност от страна на държавата.

Който най-бързо движи парите, той ще бъде най-успешният. България трябва да се събуди“, обобщи Петко Карамочев.

Подкрепи Economic.bg