RATE | Новите „банки“ настъпват за портфейла на българите

Допреди няколко години да платиш с Revolut на касата на берлинска пекарна беше знак за принадлежност към определена субкултура – тази на tech-savvy номади и дигитални ентусиасти. Днес в България вече 1.3 милиона души ползват Revolut. Това е почти всеки четвърти работещ в страната.

Числото е изненадващо, ако го поставим в контекст: традиционна банка с такава клиентска база би влизала в топ 3 на българския пазар. Revolut го постигна без клон, без касиер и без опашка на гише.

Моделът, по който необанките завладяха пазара, е всъщност прост: нулеви такси за превалутиране, незабавни транзакции, интуитивен дизайн и внимание към потребителското изживяване. Там, където традиционните банки виждаха „достатъчно добра“ услуга, която няма причина да бъде подобрявана съществено, Revolut прозря огромна пазарна възможност, която все още никой не бе овладял.

Но британският финтех вече не е самотен играч. А на терена само преди броени седмици влезе и съвсем различен конкурент в лицето на Viber Pay. Платежната услуга на популярната чат платформа стартира в България този февруари – не с банков лиценз в ръката или профила на финтех компания, а с нещо много по-трудно за постигане – навик.

Суперприложението, което идва с готова аудитория

Докато традиционните банкови и финтех приложения все още рамкират плащането като отделна, често изолирана „задача“, новите играчи на пазара агресивно го превръщат в неразделна част от социалния поток. В този сблъсък на стратегии Viber Pay залага на концепцията за „социални финанси“. Използвайки своето дълбоко проникване в България, компанията пренася транзакциите там, където вече се случва разговорът – без досадно превключване между екрани или споделяне на банкови детайли.

Viber Pay, който избра България за свой приоритетен пазар, атакува най-ценния ресурс: времето. При 94% пазарно проникване, стратегията им е радикално проста – защо да излизате от чата, за да влезете в банката? Когато двама приятели обсъждат сметката за вечеря, плащането е просто следващото съобщение, което ще си разменят.

Няма превключване на приложения, няма банкови данни за споделяне и няма прекъсване на потока. Това е фундаментално различен поведенчески тригер. Финансовото действие става контекстуално, незабавно и интуитивно“, обясняват пред Economic.bg от Rakuten Viber философията зад своята услуга.

Резултатът: България е пазарът с най-бърз растеж на Viber Pay от всичките девет страни, в които е лансиран продуктът. От компания посочват, че първоначалният процент на активиране е надхвърлил вътрешните им референтни стойности в сравнение с по-ранните пазари. Показателно е, че типичният потребител на Viber Pay не е непременно Gen Z. Едно от изненадващите открития е силното приемане сред потребители на 40 и повече години – именно тези, които традиционно се смятат за консервативни в платежното поведение. Интерфейсът, проектиран по логиката на чата, прескача бариерата на привидно сложните финтех приложения.

Viber Pay е платежна услуга, наслоена върху комуникационна платформа: силата ѝ е в навика, в това, че плащането се случва там, където вече тече комуникацията. Revolut тръгва от противоположния край – от директното конкуриране с банките, от регулираната среда, от продуктите, които традиционно се асоциират с финансова институция.

Говорим за два различни продукта – платформа за незабавни съобщения и дигитален портфейл срещу дигитална банка“, коментира за Economic.bg Виктор Стопа, ръководител „Растеж“ за Западна Европа и ЦИЕ в Revolut.

Тази разлика се усеща най-ясно в дълбочината на портфолиото. Там, където Viber Pay предлага превод и виртуална карта, Revolut е изградил среда, в която потребителят може да държи мултивалутни сметки, да инвестира в над 9000 актива, да открие сметка на детето си, да купи туристическа застраховка. Нискорисковите парично-пазарни фондове (Flexible Cash Funds) са може би най-показателният пример: това е инструмент, който Viber Pay по дефиниция не може да предложи, защото изисква регулаторна рамка, характерна за финансова, а не за комуникационна платформа.

Конкуренцията се свежда до едно: кой ще въплъти навика за ежедневното микроплащане. Числата очертават два различни потребителски профила. Средният български клиент на Revolut движи около 460 евро на месец през платформата и то не само онлайн – 40% от покупките са в физически магазини, което говори за зряла, всекидневна употреба далеч отвъд случайния превод.  Viber Pay засега оперира в различен диапазон – типичното P2P плащане на зрели пазари като Гърция е между 15 и 45 евро, ситуативно и социално по природа: разделена сметка, групов подарък, семеен превод. Показателното обаче е траекторията – с нарастване на доверието потребителите започват да използват Viber IBAN за редовни постъпления, а средните стойности растат, посочват от компанията.

Нашата цел е да се превърнем в основния дигитален портфейл за ежедневието. Не се позиционираме като заместител на дългосрочните банкови продукти. Вместо това целим да бъдем най-предпочитаното решение за ежедневни транзакции – от преводи между потребители до онлайн пазаруване и плащане на сметки“, казват Rakuten Viber.

Империята отвръща на удара

Традиционните банки обаче не са пасивни наблюдатели. Под повърхността на техните приложения работи националният „оркестратор“ БОРИКА, който изгради цифровата магистрала, наречена blink. И ако финтех компаниите печелят с дизайн, банките отвърнаха с мащаб и скорост, които вече диктуват „новото нормално“.

Числата тук не са просто отчет, а доказателство за тектонично разместване. Само за последната година броят на незабавните преводи в България е скочил с внушителните 69%, а обемът им – с 87%. Това означава, че българинът не само опипва почвата, но вече масово мигрира към мигновените разплащания. А средната стойност на превода конкретно по мобилен номер през blink вече говори за излизане от полето на микроплащанията.

Средната стойност на превода blink по мобилен номер достига 154 евро, или годишен ръст от 14% – ключов показател, че вече не става дума само за разплащане на сметки в ресторант, а за по-сериозни P2P транзакции – плащане на наем, по-големи споделени разходи и др. Данните ни показват, че потребителите не просто експериментират с услугата blink по мобилен номер (blink P2P), а я използват все по-често и с нарастващо доверие“, коментират от БОРИКА.

Статистиката е красноречива – 2025 г. е годината, в която незабавните преводи спряха да бъдат иновация и станаха очакван стандарт. Само чрез услугата blink P2P (преводи по мобилен номер) са направени 2.7 милиона превода за 2025 г. – ръст от 98% спрямо предходната година. Обемът им достига 424 млн. евро, с ръст от 125%.

Тези числа не демонстрират просто растеж – те са признак за трансформация в поведението. Активните потребители на blink P2P са се удвоили за последните 18 месеца и надхвърлят 1.3 милиона души, по данни на БОРИКА. За сравнение, именно толкова клиенти има Revolut в България. Битката е изравнена, поне по брой потребители.

Разпознаваемостта на blink като бранд е достигнала 45% (от 9% само преди три години), по данни от национално представително проучване на „Алфа Рисърч“ за БОРИКА от януари 2026 г. Това е четворен ръст за по-малко от три години – резултат, рядко постиган от национални схеми в Централна и Източна Европа.

Полетата на битка: Кой какво печели

P2P преводи – тук е най-горещото поле. Revolut и blink P2P се конкурират директно за едни и същи потребители с много сходни стойности на преводите. Viber Pay влиза в тази игра с различна логика: не „отиди в паричното приложение“, а „парите идват при теб, в разговора“. Трите модела атакуват един и същи пазар от различни ъгли.

Депозити и кредити – тук традиционните банки все още държат стабилно предимство. Регулаторната рамка, доверието в системата за гарантиране на депозитите и дългогодишните отношения с клиентите са защитна стена. Но и тя не е непробиваема – необанките вече предлагат лихвоносни сметки, а Revolut декларира амбиции за разширяване на ипотечното кредитиране, каквото за сега е налично само в Литва. В България тази граница тепърва ще бъде тествана. 

Инфраструктура – банкоматите, POS терминалите, NFC плащанията. Тук традиционните банки имат физическо предимство, което дигиталните играчи не могат лесно да копират.

Но виртуалните Visa карти, Apple Pay и Google Pay постепенно правят физическата карта незадължителна. Viber Pay следва стратегия „mobile first“: виртуалната Visa карта скоро ще се интегрира с Google Pay и Apple Pay, като от компанията споделят, че наблюдават пазара и потребителите си за евентуалната нужда от физическа карта.

Промяната в поведението: от „основна банка“ към „портфейл от услуги“

Тук е може би най-дълбоката трансформация – не технологична, а поведенческа. Типичният активен потребител е разпределил финансите си. Той има сметка в традиционна банка (заплата, ипотека, директни дебити), Revolut за пътувания и валута, blink P2P в банковото мобилно приложение за плащания към приятели, а вече и Viber Pay за ситуативни микроплащания в чата.

Концепцията „основна банка“ постепенно се разтваря в концепцията „портфейл от услуги“. Хората не избират между Revolut и Банка X – те ползват и двете за различни цели. Това е добре за потребителите, тъй като конкуренцията на пазара и стремежът за привличане на клиенти принуждава компаниите и банковите институции да бъдат по-гъвкави с таксите и условията.

Еврозоната: катализатор за ускорение

За Revolut еврозоната отваря конкретен, но все още нерешен въпрос: местния IBAN. Към момента български потребители разполагат с литовски IBAN, което на практика е пречка работодатели и държавни институции да превеждат заплати и пенсии директно към Revolut.

Макар преминаването към евро да улеснява добавянето на местен IBAN към стандартното ни пазарно портфолио, все още е необходим местен клон, за да бъде местният IBAN активен и да поддържа напълно всички свързани с него платежни функции. Макар други пазари в крайна сметка да последват този пример, към момента не можем да предоставим подробности относно пътната карта“, обяснява Едуард Маккий, ръководител „Операции и продукти“ в Revolut Bank UAB.

Ефектът върху платежния пазар от влизането на България в еврозоната тепърва ще се разгръща, но посоката е ясна. Членството задейства пълното приложение на Регламент (ЕС) 2024/886, включително задължителното предлагане на незабавни преводи от всички банки.

Преходът към евро стимулира хората да преосмислят платежните си навици, включително да изпробват нови инструменти. blink е очевиден бенефициент на това ново платежно поведение. Очакваме данните ни за 2026 г. да покажат допълнително ускорение на незабавните преводи“, споделят от БОРИКА.

Прогнозата на платежния оператор за 2026 г. е, че blink преводите ще надхвърлят 4 милиона, а общата им стойност ще възлиза на над 600 млн. евро. Или с други думи – очаква се почти удвояване само за година.

Влизането в еврозоната отваря и нов хоризонт за blink. България планира да се присъедини към EuroPA – алианс на националните платежни системи в Европа, към който вече са се наредили Испания (с Bizum), Португалия (с MB WAY), Полша (с BLIK) и Скандинавия (с Vipps). Идеята е проста: да можеш да изпратиш пари на приятел в Гърция по мобилния му номер, без да търсиш IBAN. Когато това се реализира, blink вече няма да е просто национален инструмент, а портал към общоевропейска незабавна платежна мрежа.

Присъединяването на blink/ НКПС към EuroPA е стратегически логичната следваща стъпка.“

Накъде отива пазарът?

Понякога най-важните промени на пазара не идват от стартъпите, а от законодателите. И следващата вълна от трансформации в европейските финанси е именно регулаторна.

На хоризонта стоят две директиви, чийто ефект ще бъде усетен дълбоко и от банките, и от финтех компаниите. Първата е PSD3/PSR – актуализираната рамка за платежни услуги, която допълнително отваря вратата за небанкови играчи и намалява бариерите пред т.нар. отворено банкиране. Втората е FIDA (Financial Data Access) – и тя е потенциално по-революционна. FIDA ще задължи институциите да предоставят достъп не само до банкови данни, но и до информация от пенсионни фондове, застраховки и инвестиционни портфейли.

Казано по-просто: за първи път потребителят ще може да даде разрешение на едно приложение да вижда цялата картина на финансовото му здраве – не само сметките, но и пенсията, и застраховките, и инвестициите. За компанията, която успее да агрегира и осмисли тези данни, това е изключително мощен инструмент – персонализирани съвети, автоматизирано управление на спестявания, предупреждения в реално време.

Въпросът не е дали тази трансформация ще се случи. Въпросът е кой ще я оглави – гъвкавите необанки или добре капитализираните традиционни играчи с готова клиентска база.

Бъдещето на българския финансов пазар не се свежда до избора банки или финтех.

Бъдещето определено принадлежи на екосистемните връзки между пазарните участници“, смятат от БОРИКА.

Традиционните банки контролират регулирания кредит, ипотечното финансиране, корпоративните услуги и физическата инфраструктура. Необанките контролират потребителското изживяване, скоростта на иновация и вниманието на по-младите сегменти. Платформи като Viber контролират навика – ежедневния контекст, в който хората прекарват часовете си.

Нито един от тези играчи не може да спечели сам. Но коалициите и интеграциите между тях ще определят кой ще дефинира „нормалното“ банкиране след пет години.

За потребителя картината е добра: конкуренцията принуждава всички участници да стават по-добри, по-евтини и по-бързи. Преводите се ускоряват. Интерфейсите се опростяват.

Истинската революция обаче не е в телефона. Тя е в очакванията. Когато веднъж си изпратил пари за секунди и безплатно, всяко чакане вече е нетърпимо. Тази промяна в очакванията е необратима – и тя е по-мощна от всяка регулация или технология.