Добивът на царевица в България ще расте до 2025 г.

Реколтата от царевица в България ще се увеличи въпреки заплахата от климатичните промени. Повишаването на температурата и промяната в моделите на валежи ще се отразят в отглеждането на зърнената култура, но не се предвижда спад в добива. Това каза за Economic.bg гл. ас. Даниела Димитрова от Центъра за икономически анализи на селското стопанство (САРА).

Климатичните промени безспорно са рисков фактор по отношение на реколтата от зърнени и маслодайни култури. На този етап прогнозните оценки на САРА са за увеличение на площите с царевица до 597 хил. ха към 2025 г. Това е с 23% над реколтираните средно за 2016-2020 г.“, каза Димитрова.

Според нея тенденцията за увеличаване на добивите при всички култури ще продължи. Ограничителните мерки за използване на торове и препарати в резултат на Зелената сделка не са заложени да действат в периода до 2025 г. Оттам очакваното средно производство на пшеница за 2021-2025 г. се оценява на 6.2 млн. т, на ечемик 556 хил. т., царевица – 3.7 млн. т, на слънчоглед – 1.9 млн. т и на рапица – 420 хил. т. Това е увеличение средно с около 10% в сравнение с 2016-2020 г.

Димитрова коментира и причината за нарастващата цена на царевицата у нас. „Производството на царевица през 2020 г. отбеляза спад с 26.3% на годишна база, което се отрази в посока повишение на цената. Отделно, българските цени на зърнените култури са под влияние на световните котировки. Ръстът на световните цени дърпа нагоре и цените в страната. За съжаление, цените на едро на животновъдната продукция не нарастват реципрочно на увеличението на цените на фуражите, което е предизвикателство пред оцеляването на дребните и средни производители“, обясни Димитрова.