Доц. Ина Анева и тайните на лечебните растения

Мисията на жените в науката е да внесат в работата много любов, ентусиазъм, импулс и вдъхновение. Науката има нужда от това женско начало, от тази любов, която дава форма на идеите и ги осмисля, казва доц. Ина Анева. Тя бе избрана за стипендиантка по програмата „За жените в науката“ за 2021 г., отпускана всяка година от L’Oréal и ЮНЕСКО. Печели я с проект, фокусиран върху проучване на лечебните свойства на растения като мурсалския чай в битката с невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон.

Ина Анева е доцент в секция „Приложна ботаника“ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и е научен секретар на БАН. В сравнително кратката си научна кариера от 10 години взема активно участие в изпълнението на 37 научни проекта, на 8 от които е ръководител. Научните ѝ резултати са отразени в над 100 публикации в реномирани списания. Носител е на 3 международни и 5 национални награди, една от които е Голямата награда „Питагор“ за млад учен, която МОН присъжда.

Какво я отвежда в науката? Ето нейният разказ, свързан с избора на професията, с научните й интереси, с теренните проучвания и постиженията:

Още от дете за мен природата винаги е била обект на интерес и желание за по-близък контакт с нея, за опознаване и докосване до тайните ѝ. В детството идеите ми за мечтаната професия се смениха няколко пъти, но в основата на всички стоеше условието работата ми да носи ползи за живота на хората. Бакалавърската си степен завърших в СУ „Свети Климент Охридски“ със специалност „Молекулярна биология”. Лабораторните проучвания, в които имаше опити с животни, ме отказаха да продължа в тази посока. Насочих се към проучване на растенията. Отново в Софийския университет завърших магистратура „Ботаника” (Висши растения). Темата на дипломната работа беше свързана с флористична характеристика на Влахина планина (на запад от Благоевград), при което имах възможността да науча много растения. Започнах работа в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН през 2012 г.

Проучвам растителния свят

с акцент към лечебните видове растения, на които нашата страна е много богата. За сравнително малката си площ броят на установените видове висши растения е около 4100. Всеки вид има уникален фитохимичен състав и потенциал да бъде лечебен.

Първата стъпка в моята работа е разпознаването на растенията – в природата има много морфологично близки видове, които се различават по своя състав, и преди да започнем каквито и да било проучвания, е важно да сме сигурни, че правилно сме определили вида. Работата ми изисква познаване на естествените находища на видовете, определяне на състоянието на техните популации, проучването на биологичните особености, характеризиране на екологичните фактори, маркиране на застрашаващите фактори и изготвяне на препоръки за ограничаване на действието им. Много често, за да достигнем до находището на някой вид, трябва да направим голям планински преход и пренощуването на палатка се оказва единствената възможност за успешното изпълнение на планираните задачи. Всеки ден е различен и вълнуващ, изпълнен с нови предизвикателства.

Друга част от работата ми включва

лабораторни изследвания

върху състава на биологично активни вещества в растителни екстракти, както и проучвания върху фармакологичните активности, които проявяват техните екстракти. Повечето ми проучвания са върху видове, които се срещат по високите части на планините. Най-много теренна работа съм провела в Славянка, Пирин, Рила, Родопите. През 2012 и 2013 г. работих по картиране и определяне на природозащитното състояние на висши растения и природни местообитания по проект Натура 2000 в Славянка и Пирин, което ме вдъхнови да подам проект в международен конкурс на тема: „Опазване и устойчиво ползване на лечебните растения в Биосферните резервати в планините Пирин и Славянка, Югозападна България“. В началото на 2016 г. се оказах една от шестимата победители (сред кандидати от над 120 държави) на срещата на Международния координационен съвет по програмата „Човекът и биосферата“ на UNESCO в град Лима, Перу.

Работата ми включва анализ на

биологичното разнообразие

в България на различни нива (видово, хабитатно, ландшафтно), с акцент върху предизвикателствата, произтичащи от глобалните климатични промени. Най-общо казано, научните ми постижения може да бъдат разгледани в две основни направления: 1) Опазване на растителното и флористичното разнообразие и разкриване на възможностите за устойчиво използване на лечебните видове растения и 2) Фитохимични анализи върху състава на лечебни видове растения и установяване на фармакологичните активности, които проявяват техните екстракти. В работата си до момента имам наблюдения и резултати за метаболитния състав на лечебни видове растения на родовете Thymus (мащерка), Sideritis (планински чай), Fumaria (росопас), Inula (оман), Rhodiola (златен корен), Clinopodium (котешка стъпка), Heracleum (девисил), Angelica (пищялка), Salvia (градински чай), Asphodeline (асфоделине), Agrimonia (камшик), Alchemilla (шапиче), Hypecoum (хипекоум), Nectaroscordum (самардала), Micromeria (микромерия), Artemisia (пелин), Satureja (чубрица), Hyssopus (исоп), Allium (див лук), Origanum (риган), Corydalis (лисичина), Viola (теменуга).

Целта трябва да е малко плашеща и силно вдъхновяваща

- срещнах тази мисъл преди време някъде в интернет. Моят опит показва, че човек не трябва да се ограничава по отношение на задачите – работата по най-различни въпроси разширява мирогледа, разкрива нови възможности и идеите започват да преливат от една в друга.

Каквото и да правя, обичам да давам всичко от себе си. Заниманието с наука изисква отдаване – за него няма работно време, защото работата често продължава денонощно. Когато трудът вдъхновява – няма почивен ден, защото стремежът към познание надделява над физическата умора.

Връзката с бизнеса

Между науката и бизнеса съществува връзка, но в повечето случаи бизнесът използва научни резултати, получени за по-дълъг период. Бизнесът не трябва да очаква едновременен вървеж с научните изследвания и бърза печалба от тях. В резултат на научната дейност се разкриват нови факти и закономерности, които в повечето случаи не може веднага да се използват в бизнес разработки, но тежат на мястото си и оставят своята следа в развитието на съответната научна област, казва доц. Ина Анева.

Текстът е част от бр. 106 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.