Два (слабо) вероятни сценария за сваляне на „лудия диктатор“
Руският президент е в една затворена политическа система, където царува параноята

© ECONOMIC.BG / БТА
Ако преди нападението на Украйна репутацията на руския президент Владимир Путин не беше достатъчно лоша, то днес мнението за него е, че е нестабилен и ненадежден, пише в анализ CNBC. Военната инвазия накара анализаторите не само да се усъмнят дали държавният глава има някакъв морален компас, но и какво е неговото усещане за реалност, геополитическа стратегия и контрол върху властта.
Нападението над Украйна обедини международната общност и все повече тласка руската икономика към разруха. Анализаторите коментират, че реално войната може да има обратен ефект за Путин, който може да се окаже уязвим, когато стандартът на живот започне да пада.
Решението започва с назоваването на проблема – луд диктатор, който по същество се е откъснал от реалността през 20-те години на власт и е абсолютно заблуден и готов да направи каквото може, за да дестабилизира глобалния ред“, коментира опозиционният политически лидер Владимир Милов, някога зам.-министър на енергетиката на Русия, живеещ днес в Литва.
През уикенда американският президент Джо Байдън също направи „горещ“ коментар за Путин, наричайки го „касапин“, който не може да остане на власт. Впоследствие Белият дом побърза да замаже положението, настоявайки, че изказването не е призив смяна на режима в Москва или опит за намеса във вътрешната политика на чуждата страна.
Милов обаче смята, че Байдън просто е казал на глас нещо, което всички мислят. Западните лидери най-накрая разбраха, че колкото по-дълго е на власт Владимир Путин, толкова по-големи ще са предизвикателствата за мира, просперитета и стабилността по света, допълни той.
Смяна на режима в Москва
Силата на Путин днес до голяма степен е резултат от протекцията и подкрепата на бизнес елита в страната (т.н. олигарси), както и от дългогодишното задушаване на политическата опозиция, чиито най-известен представител в момента е арестуваният и осъден на години затвор Алексей Навални.
Твърди се, че руският президент се е обградил със свои бивши колеги от КГБ (днес Федерална служба за сигурност /ФСБ/) и военното разузнаване ГРУ, както и служители на Федералната служба за охрана (ФСО), в която работят около 50 хил. души, включително личната президентска охрана. Според слуховете ФСО се грижи и за „ядреното куфарче“ на руския президент.
Вътрешен преврат е почти невъзможен, смята бившият енергиен зам.-министър и обяснява, че Путин е изградил здрави бариери, за да се предпази от сваляне.
Сега всичко е различно от съветските времена, когато имахме повече или по-малко легитимен управленски орган като Политбюро, което можеше да свали генералния секретар. Вече нямаме това, сега е просто президент.“
Милов отбеляза, че всеки, който е достатъчно смел да се опита да свали Путин, ще трябва по някакъв начин да „докаже, че всички трябва да се подчиняват на неговите заповеди“. Второ, „всички са наблюдавани от службите за сигурност 24/7″ и всяка група длъжностни лица – „дори да има събиране на двама или трима” – ще бъде заподозряна и незабавно докладвана.
Според него комуникацията между отделните звена е трудна, но руският президент Владимир Путин има на свое разположение 50 хил. охранители (служителите на ФСО), които са на подчинение единствено на него.
Много е трудно да се преценят настроенията сред приближените на Путин и висшия военен ешалон, коментира и зам.-директорът на Евразийския център към Атлантическия съвет Мелинда Харинг.
Това е затворена политическа система. Владимир Путин е параноичен, контролиращ и ние не знаем какво мислят хората – има неща, които се случват и изненадват всички ни.“
Тя също намира за много малка вероятността руският президент да бъде свален чрез военен преврат.
Преврат е малко вероятен, освен ако…
Единствената възможност за падането на Путин от власт според анализаторите е свързана със загуба на войната в Украйна и задълбочаване на политическата и икономическата изолация на страната. Това е възможно при два сценария, обясняват от Евразийската група.
Първият сценарий предполага конфликтът да се превърне в нестабилна патова ситуация – с продължаващи битки, но при ограничена промяна на територията. При това положение Русия ще упражнява слаб контрол над по-голямата част от югоизточна Украйна и части от централния и североизточния региони. Преговорите с Киев биха имали някакъв напредък, но без мирно решение на кризата и тогава санкциите срещу Москва биха се засилили.
Втората вероятност е да има ескалация на конфликта, т.е. руският президент да нареди на армията да атакува Киев и да увеличи ударите в Източна Украйна. Това също би довело до увеличаване на санкциите, особено от страна на Европа, и би засилило военната помощ за Украйна. При този сценарий може да има и директен сблъсък между НАТО и Русия, предупреждават още анализаторите.
И при двата варианта е много вероятно елитите в страната да решат, че Путин е риск за сигурността на страната и позициите му да се разклатят значително.
Репутацията на Путин е под прицел
В Русия наистина смятаха, че ще имат лесна победа, ако нападнат Украйна, пише още CNBC. Войната обаче навлиза в своята пета седмица и на много места в страната руските военни затъват. Въпреки яростните атаки досега руските части са превзели напълно единствено град Херсон. Боевете за Мариупол са ожесточени и засега градът не се предава, макар че е обсаден от седмици.
На много места украинските военни започват да контраатакуват и отблъскват руснаците, което вече поставя под съмнение боеспособността на руската армия.
Очакванията в момента са, че Русия може да търси споразумение с Украйна, за да запази имиджа си и да може да претендира за някаква победа у дома – тъй като по-широката окупация на страната и смяната на режима в Киев вече изглеждат като невъзможни цели.
Имиджът на Путин като тактик е разбит, смята Тимъти Аш, анализатор в BlueBay Asset Management. Той коментира, че в края на 2021 г. в Русия обясняваха, че не са толкова глупави, че да бъдат въвлечени във война в Украйна по подобие на САЩ в Ирак и Афганистан. Но се оказа, че всъщност не е точно така и дори постъпиха още по-глупаво, защото знаеха рисковете, коментира още анализаторът.