Дълго подготвяното сближаване на Китай и Русия: Защо и откога?

Китай и Русия се сближават все повече през последните години, включително като търговски партньори. Отношенията помежду им обаче крият както възможности, така и рискове, докато Русия прави опити да избяга от строгите санкции на Запада, дошли в отговор нейната инвазия в Украйна.

Общата търговия между Китай и Русия скочи с 35.9% миналата година до рекордните 146.9 млрд. долара, сочат китайските митнически данни. От тях става ясно още, че Русия е основен източник на петрол, газ, въглища и селскостопански стоки, а търговските ѝ отношения с Китай са на излишък.

Откакто първите санкции срещу Русия бяха наложени през 2014 г. – след анексирането на Крим – двустранната търговия с Китай се разшири с повече от 50%. Така азиатската страна се превърна в най-голямата експортна дестинация за управляваната от Владимир Путин държава.

Заложената цел бе общата търговия между двете страни да достигне 200 млрд. долара до 2024 г. Миналия месец обаче, при посещението на Путин в Китай по повод Зимните олимпийски игри, бе обявен по-висок таргет – той вече е 250 млрд. долара.

На фона на нарастващите санкции срещу Русия, Китай може да компенсира болката на съседа си, като купува повече. Съществува обаче рискът от рестрикции и срещу самата нея.

В свой анализ Reuters обобщава ключовите области на търговско сътрудничество между Китай и Русия:

Петрол и газ

Износът на руски петрол и газ за Китай непрекъснато нараства. Русия е вторият най-голям доставчик на петрол за Китай след Саудитска Арабия, с обеми през миналата година от средно 1.59 милиона барела на ден, което представлява 15.5% от китайския внос.

Около 40% от доставките преминават през 4070-километровия тръбопровод „Източен Сибир“, който бе финансиран с китайски заеми за 50 млрд. долара.

Русия също така е третият доставчик на газ за Пекин, като през 2021 г. изнесеното количество гориво достигна 16.5 млрд. куб. м. С него се покрива около 5% от китайското търсене.

Доставките по газопровода „Силата на Сибир“, който не е свързан с мрежата на западните руски газопроводи, започнаха в края на 2019 г. и трябва да нараснат до 38 млрд. куб. м годишно до 2025 г. За сравнение през 2019 г. те са 10.5 млрд. куб. м. Те са част от 30-годишен договор на стойност над 400 млрд. долара.

Русия има за цел да построи втори газопровод „Силата на Сибир 2“ с капацитет от 50 млрд. куб. м годишно, който да преминава през Монголия до Китай.

Русия също се нареди и като втория доставчик на въглища за Китай през 2021 г.

Миналия месец Путин разкри нови руски петролни и газови сделки с Китай на стойност около 117.5 млрд. долара.

Търговия с храни

Търговията с храни на Русия с Китай е малка, но се разраства.

През 2019 г. Китай разреши вноса на соя от всички региони на Русия и двете страни подписаха споразумение за задълбочаване на сътрудничеството във веригите на доставка на бобовата култура. Износът на соя за Китай възлиза на 543 058 тона миналата година и само след две години се очаква да достигне 3.7 милиона тона.

През 2021 г. Китай одобри вноса на говеждо месо от Русия, а миналия петък разреши вноса на пшеница от всички региони на страната.

Износът на храни от Русия за Китай включва също риба, слънчогледово олио, рапично масло, птиче месо, пшенично брашно и шоколад.

Китай е огромен купувач и на дървен материал от Далечния изток на Русия. Вносът на тази суровина и свързаните с нея продукти през миналата година възлиза на 4.1 млрд. долара.

В обратната посока – Китай продава на Русия механични продукти, машини и транспортно оборудване, мобилни телефони, автомобили и потребителски стоки. Китайският износ за Русия достигна 67.6 млрд. долара миналата година, което е ръст от 34%.

Инвестиции

Западните санкции принудиха Русия да погледне още по-концентрирано към Китай за инвестиционни възможности през последните години. Китайските държавни банки пък помогнаха на страната да финансира какво ли не в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ – от инфраструктура до петролни и газови проекти.

Русия е далеч от това да бъде най-големият получател на държавно финансиране от Пекин. В периода 2000-2017 г. тя е взела общо 107 заема и експортни кредита на стойност 125 млрд. долара от китайски държавни институции, сочат данни от изследователската лаборатория AidData на College of William and Mary.

Китай и Русия започнаха да използват собствените си валути за уреждане на двустранната търговия през 2010 г. Откриха първата си валутна суап линия през 2014 г., която подновиха през 2020 г. със 150 милиарда юана за три години.

Сетълментите в юани представляват 28% от китайския износ за Русия през първата половина на 2021 г. – за сравнение през 2013 този дял е едва 2%. Тенденцията подчертава стремежа на двете страни да намалят зависимостта си от долара, като същевременно развиват свои собствени трансгранични платежни системи.

Китайската валута представляваше 13.1% от валутните резерви на руската централна банка през юни 2021 г. – в сравнение с едва 0.1% през юни 2017 г. Наличностите в долари на Москва спаднаха до 16.4% от 46.3% в рамките на същия период.