Емил Хърсев: Кредитните рейтинги вече нямат сакрално значение

Кредитните рейтинги вече нямат онова сакрално значение от края на миналия век, тъй като агенциите проспаха кризата 2007-2008 г. и така разколебаха доверието в себе си. Това каза финансистът Емил Хърсев в ефира на БНТ тази сутрин. 

Думите му идват след новината от събота, че международната рейтингова агенция S&P Global Ratings е повишила дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута до 'BBB/A-2' от 'BBB-/A-3'. 

Рейтингите се изчисляват по сложен начин и зависят от различни показатели, като задлъжнялостта на страната, нарастването на БВП, стабилността, структурната икономическа адаптация и пр. 

България е „в тройката на страните с най-стабилно развитие“ в Европа, отбеляза Хърсев. Той обърна внимание, че то може да не е най-бързото, но е постоянно и без колебание. 

„Криза в Европа непосредствено не се очаква в момента“, коментира още финансистът. Хърсев каза, че е имало момнети на наближаваща рецесия, но „те се компенсираха в последното тримесечие“. Според него се очаква всички страни от еврозоната да завършат годината „поне над нулата“, без свиване на икономиката. 

Той коментира и добрите данни за възстановяване на индустриалното производство в Китай, което отбеляза 7% ръст за тримесечието. Новините от там са добре дошли за Стария континент, тъй като азиатската страна е един от големите купувачи на европейска продукция. Добрите данни от там подсказват ускоряване на растежа и тук. 

Обратно в България, Хърсев коментира недостига на работната сила, като каза, че има голям такъв в цели отрасли. Той обаче подчерта, че някои от тези сектори, ангажиращи досега евтина и нискоквалифицирана работна ръка, „слава богу си отиват“. 

Посочвайки, че България има най-бързия ръст на увеличаване на работната заплата в ЕС след Румъния, финансистът коментира, че „тези производства на масова нискокачествена продукция с нискокачествен зле платен труд просто затвориха“. 

По отношение на бюджета за 2020 г. Хърсев каза, че той е като цяло оптимистичен, но не се виждат реформи, които наистина да преобразят цели сектори в държавата.