ЕС: България не харчи добре парите за енергийна ефективност

България е сред държавите членки на ЕС, които не разходват достатъчно ефективно средствата по европейските програми, финансиращи проекти за енергийната ефективност. Това се посочва в нов доклад на Европейската сметна палата, публикуван днес.

Сметната палата провери финансирани от ЕС програми в пет държави членки (България, Чехия, Ирландия, Италия и Литва), които общо са разпределили 2.9 млрд. евро за проекти за повишаване на енергийната ефективност на сгради. Най-често срещаните съфинансирани от ЕС проекти са допълнителна изолация на сградите, енергийно ефективни прозорци, системи за термичен контрол и подобряване на отоплителните системи.

От анализа става ясно, че разходна ефективност – или най-доброто съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати – не е била определящ фактор при разпределянето от страна на държавите членки при финансирането на мерки за енергийна ефективност и конкретни проекти.

Комисията казва, че въпреки усъвършенстваните от нея насоки, финансираните от ЕС проекти все още не акцентират върху постигането на максималния потенциал на енергоспестяване за всяко инвестирано евро. Одиторите заявяват, че не може да се определи цялостният принос на финансирането от ЕС за постигане на целите на Съюза за енергийна ефективност.

Например, от посетените от Сметната палата пет държави членки през 2019 г. става ясно, че три (България, Чехия и Италия (Пулия) все още не използват за основа на оперативните си програми надеждна оценка на енергийното потребление, нито определят количествено потенциалните икономии на енергия и съответните нужди от инвестиции.

В доклада се казва, че една от причините е, че в България и Ирландия поради липса на данни от мониторинга на икономиите на енергия, реализирани чрез проекти за жилищни сгради, е невъзможно да се направи оценка на разходната ефективност на инвестициите.

В анализа се заключва, че оперативните програми и подборът на проекти не са се ръководили от принципа за разходна ефективност. Въпреки че държавите членки са изисквали сградите да бъдат обновени, за да се спести определено минимално количество енергия и да се повиши техният енергиен клас, това понякога е ставало на висока цена. Поради липса на сравнителна оценка на качествата на проектите и на минимални/максимални прагове за разходната ефективност не е било дадено предимство на проекти, осигуряващи по-големи икономии на енергия или други ползи на по-ниска цена.

Сметната палата препоръчва да се подобри планирането, подборът и мониторингът на инвестициите с цел повишаване на икономическата ефективност на разходите.