ЕС е на път да унищожи свободата в интернет

Може би сте чули, а може би не, но Европейският съюз се опитва за втори път тази година да приеме регулация, която фундаментално застрашава свободата в Интернет. Става въпрос за новата Директива на ЕС за авторското право в единния дигитален пазар, която обновява настоящото законодателство на съюза в сферата на защитата на авторското право в дигиталната сфера. Ключовите проблеми на новата директива се коренят в нейните Член 11 и Член 13, които се превърнаха в нарицателно през последните месеци. По същество – какво гласят тези текстове и какви ще бъдат ефектите от тяхното прилагане?

Как Член 11 вреди на малки бизнеси и потребители?

Идеята на Член 11 е уж да намали влиянието, което корпорации като Гугъл, Фейсбук, Туитър и подобни технологични гиганти, имат върху създателите на съдържание в Интернет, особено новинарско и медийно съдържание. За тази цел този член предвижда платформи като Фейсбук да бъдат задължени да плащат за привилегията новинарски статии да бъдат линквани на техните сайтове. Разбира се, това важи за всички социални и медийни платформи, не само Фейсбук. На практика, линкването към новинарски сайтове ще стане платено удоволствие, ако този член се приеме.

Проблемът е там, че вместо да ограничи влиянието, което технологичните гиганти като Facebook имат върху създателите на онлайн новинарско съдържание, подобни недалновидни регулации само ще го засилят. Корпорации като Facebook и Twitter най-вероятно ще могат да си позволят да платят за всички необходими лицензи, за да може линкове към най-различни медии и новинарски сайтове да се споделят свободно в рамките на техните платформи. Все пак това са едни от най-големите корпорации в света, с десетки милиарди долари годишни приходи.

Но същото не важи за по-дребните социални дигитални платформи. Техният трафик е далеч по-нисък, отколкото този на уебсайтове като Фейсбук. И техните приходи също са далеч по-ниски. За да могат да се конкурират успешно с гигантите те трябва да имат по-ниски разходи от тях. Много по-ниски, толкова по-ниски, че липсата на съизмеримо количество трафик и приходи да не са застрашава тяхната дългосрочна устойчивост.

Въвеждането на регулация като Член 11 обаче застрашава тяхната конкурентоспособност именно защото изкуствено завишава техните разходи като ги принуждава да плащат, за да могат техните потребители да линкват към медийни сайтове. Тези нови фиксирани разходи, които важат за абсолютно всички платформи на практика ще играят ролята на нова изкуствена бариера на пазара. Бариера, която ще застраши всички настоящи и потенциални конкуренти на сайтове като Фейсбук и Туитър.

За тези гиганти е далеч по-лесно да си позволят допълнителните разходи, защото те 1) бидейки гиганти в индустрията с дългогодишна репутация могат много по-лесно да си осигурят допълнително финансиране, ако се наложи, и 2) бидейки гиганти те имат далеч повече гъвкавост от гледна точка на съкращаване на разходи от други сфери на тяхната дейност. От друга страна, поради малкия им размер, дребните фирми-конкуренти далеч нямат толкова голям капацитет за съкращаване на други разходи, защото в много случаи това би означавало орязване на разходи свързани с основната дейност и съответно осакатяване на техния алтернативен продукт или директен фалит.

Как член 13 застрашава свободата на изразяване на всички нас?

Нека сега обърнем поглед към Член 13, чиито импликации са може би още по-плашещи. Този член предвижда създаването на специален алгоритъм, който да играе ролята на филтър. Всеки уебсайт, който позволява публична комуникация чрез публикуване на аудио, видео, снимки или какъвто и да е материал, който може да попада под юрисдикцията на авторското право, трябва да изпраща постове, които използват такъв материал на този алгоритъм. След това алгоритъмът сканира постовете и ако те имат съдържание, което съвпада с авторски материали включени в базата данни на алгоритъма (т.е. са в нарушение на авторските права според него), те биват цензурирани.

Импликациите на този член за свободата на изразяването в Интернет са катастрофални. ЕС на практика се опитва да създаде алгоритъм, който да филтрира всичко, което се споделя в световната мрежа. Това е филтър от същия тип като този, който се прилага от комунистическото правителство в Китай. Държава, която е пословична с изключително тежката цензура, която налага върху дигиталното пространство. Това ли е примерът, който ЕС иска да следва? Напълно резонно е се опасяваме, че опитът за въвеждане на подобен филтър е първата стъпка към налагането на сериозен политически тоталитаризъм в Европа.

Замислете се. Сега бюрократите в Брюксел искат да наложат подобен филтър, уж с „добри намерения“ – защита на авторските права. Но подобен филтър един ден може да се използва не просто, за да се филтрира съдържание в нарушение на авторското право, но и съдържание, което е политически неудобно. Точно както се случва в държава като Китай. Интернетът вече се е превърнал в основното средство за комуникация между всички хора по света. Ако се допусне изразяването в неговите рамки да е изцяло под контрола на държавни или над-държавни власти, то това означава да позволим на тези власти изцяло да контролират какво можем и какво не можем да казваме.

Не се заблуждавайте, един ден този филтър ще се използва именно за такива цели – нивото на власт, която държавните институции биха постигнали над нашия живот чрез подобен инструмент е твърде огромно и примамливо, за да бъде игнорирано. Извинение за подобен тоталитаризъм както обикновено някак си ще се намери под предтекста, че добрите политици и бюрократи ни защитават от самите нас.

Каква е опозицията срещу тези регулации?

Разбира се, тази нова директива на ЕС (особено що се отнася до Член 13) се подкрепя най-вече от различни корпорации в сферата на музикалната индустрия и някои музиканти. Но това, което е по-интересно е кои са публичните противници на този закон. На практика всички най-значими предприемачи, които са изиграли ключова роля в развитието на Интернет са категорично против тази директива и смятат, че тя би имала катастрофални последици. В отворено писмо критикуващо предложението, създателят на Уикипедия Джими Уелс казва, че „Член 13 предприема безпрецедентна стъпка към трансформацията на Интернет от отворена платформа за споделяне и иновация към автоматизиран инструмент за шпиониране и контрол на неговите потребители“.

Председателката на фондация „Уикимедия“ (Wikimedia) също наскоро остро разкритикува предложението в блог пост озаглавен „Вашият интернет е под заплаха. Ето защо трябва да ви пука за Европейската реформа в сферата на авторското право“. Тим Бърнърс-Ли ,известен като основателя на „Световната мрежа“ (World Wide Web), взаимосвързаната система от общодостъпни страници в Интернет също се подписа под отворено писмо против предложението на ЕС. Дори главният бизнес директор на YouTube е на мнение, че директивата на ЕС заплашва креативната икономика, защото ще накаже или дори ще предотврати платформите в Интернет да позволяват и поддържат съдържание създадено от техните потребители. Той е на мнение, че платформи като YouTube вече имат достатъчно добре развит ръчен механизъм за справяне с нарушения на авторските права, който работи достатъчно добре и далеч не е толкова инванзивен и лимитиращ.

Към критиката и опозицията спрямо предложението се присъединиха десетки фондации защитаващи свободата в Интернет и свободата на изразяване, включително „Electronic Frontier Foundation“, „Civil Liberties Union for Europe“, „Creative Commons“, „The Libraries and Archives Copyright Alliance“ и много други. Интересно е, че сред тези организации присъстват много такива, които се занимават именно с казуса относно балансирането на защитата на авторското право от една страна и защитата на свободното изразяване в Интернет от друга. Тоест, експертите по темата изглежда не са съгласни с предложението на ЕС. Към тяхното мнение се присъединяват и представители на институции като Bell Labs и Харвард.

Както виждаме, опозицията срещу предложената от ЕС реформа в сферата на авторското право в Интернет е много разнообразна и обширна. И сред нейните основни представители са лица, които или са изиграли или в момента играят ключова роля в развитието на Интернет. Тоест, тези които най-добре разбират Интернет, спецификите на дигиталното пространство и неговите конкретни нужди, са на мнение, че ЕС е на път да „унищожи“ Интернет такъв какъвто го познаваме – отворен и свободен. Може би е редно да се заслушаме в тяхното мнение?

Няма гаранция обаче, че ЕС ще го направи. Предложената реформа вече беше гласувана от Европейския парламент през юли и беше отхвърлена, но с много тънко мнозинство. Сега ще се гласува отново (след козметични промени, които не са елиминирали нито един от ключовите проблеми с предложението). И този път лобисткият натиск в негова подкрепа е още по-силен.

Какво можете да направите, за да спасите Интернет?

По принцип избягваме да призоваваме нашите читатели към каквито и да е политически действия в нашите статии, но този случай е специален. Ако искате да защитите свободата в Интернет и да не допуснете социалните платформи да станат още по-монополизирани от една шепа технологични гиганти, трябва ясно и категорично да заявите това пред ЕС и конкретно българските представители в Европейския парламент. В крайна сметка те са тези, които ще гласуват дали настоящото предложение ще се приеме или не. Гласуването ще се състои на 12 септември, така че нямаме почти никакво време.

За щастие, редица от гореизброените организации направиха петиция (още преди първото гласуване преди няколко месеца), в която можете да се включите на този линк. Петицията вече е събрала над 950 000 подписа. Нека помогнем поне да прехвърли 1 милион! Освен това, силно препоръчително е да се свържете с българските представители в Европейския парламент. За тази цел има специален сайт на който с буквално два клика можете да изпратите кратко имейл съобщение на всички български политици в Европарламента, в което можете да им кажете да гласуват против директивата. Ако желаете, можете дори и да им се обадите.

За съжаление обаче досега нашите политици или послушно подкрепят предложената реформа, или просто не се интересуват. Нищо неочаквано разбира се, но все пак разочароващо, предвид катастрофалните последици, които приемането на тази директива би могло да има. Затова, не се двоумете – тези политици все пак са избрани от нас и би трябвало да защитават нашите интереси в ЕС. Ето една прекрасна възможност да направят точно това.