ЕЦБ решава за количествените улеснения днес

Фокусът на финансовите пазари, медиите, анализаторите и политически лица от цял свят ще е насочен към Франкфурт, където ще се проведе среща на Управителният съвет на Европейската централна банка. Ако доскоро големият въпрос бе дали институцията ще предприеме рязка намеса на пазара, то напоследък спекулациите се съсредоточиха върху това колко мащабна ще е тя и каква ще е формата ѝ.

Председателят на ЕЦБ Марио Драги трябва да даде редица дългоочаквани отговори. Докато избягване на количествените улеснения ще се приеме за сензация, сравнима може би със скорошното решение на Швейцарската национална банка да освободи курса на франка, то останалите теми продължиха да са обект на спекулации и в навечерието на срещата.

Управителният съвет на централната банка трябва да реши какъв ще е обемът на монетарните стимули. В последните седмици Драги индикира намерение да разшири активите ѝ до нивата от началото на 2012 г. – около 3 трилиона евро. В момента балансите ѝ възлизат на около 2,2 трлн., но предстои да се свият с около 200 млрд. евро след погасяване на част от кризисното банково финансиране.

На второ място идва въпросът как ще бъдат разпределени тези стимули – каква част от тях ще са под формата на изкупуване на активи (количествени улеснения) и каква като предоставяне на заемен ресурс на банките. От своя страна енигма продължава да бъде и структурата на самите количествени улеснения – дали ще бъдат изцяло съсредоточени върху държавни облигации на страни от еврозоната, дали преобладаващ държавен дълг, но е участие на други инструменти или по-балансиран модел.

На следващо място идва въпросът с графика на монетарните стимули и в частност програмата за изкупуване на активи. Това може да бъде извършено с един мащабен „транш“ или с ежемесечни интервенции на пазара.

Ръководният орган, вземащ решенията за паричната политика в еврозоната се състои от 25 член – шестимата от Изпълнителния борд и управителите на националните банки на страните-членки във валутния съюз, които с присъединяването на Литва в началото на годината са 19.

Агенция Bloomberg съобщи вчера, че Управителният съвет е предложил количествени улеснения за 50 млрд. евро месечно, позовавайки се на две официални лица от съвета. Програмата се предвижда да продължи до края на 2016 г. В зависимост от нейното начало, това би означавало общ обем от нас 1 трлн. евро. След новината еврото поскъпна рязко вчера с над 1,1% спрямо щатската валута, но по-късно укроти ръста си до 0,5% и 1,1608 долара за евро.

Това би било сума, която значително надхвърля първоначалните очаквания. Скорошна анкета на информационната агенция сред 60 анализатори показа, че 93% от запитаните не поставят под съмнение изкупуването на активи. За сравнение, след последната среща на ЕЦБ за монетарната политика (4 декември) едва 37% от запитаните икономисти са очаквали подобно решение.

Средните им прогнози са за размер на програмата от около 550 млрд. евро. Любопитното е, че над половината от икономистите смятаха, че това ще се случи наведнъж, а едва 15% - на месечни траншове. Около половината от анкетираните считаха преди няколко дни, че ЕЦБ ще осъществи изкупуване на един транш, докато според 15% това ще се случи с максимални месечни пакети. 57% очакват, че програмата ще е основно фокусирана върху правителствени облигации със символично участие на други инструменти, докато 25% залагат на балансирано съотношение, а 14% на изкупуване единствено на държавен дълг.

Европейската централна банка ще се опита да намери решение, което да ускори символичния икономически растеж в еврозоната и да намали значително по-високата безработица в нея, в сравнение със САЩ, например. В допълнение на това през последните месеци инфлацията постепенно забавяше темпото си, докато Евростат не съобщи предварителни данни за дефлация в еврозоната от 0,2% за декември. Инфлационната цел на ЕЦБ е поддържане на нива от около 2%.