Еврочленството е добро само за 49% от българите
Най-големи евроскептици са гърците
328
~ 2 мин. четене
По-малко от половината българи смятат, че членството на България в Европейския съюз е добре за страната. Последното проучване "Парламетър" на Евробарометър показва, че 49% от интервюираните подкрепят тази теза, като делът е по-малък от средния за ЕС - 53%. Най-положително настроени към членството си в Съюза са ирландците, където одобрението е 74%. На другия полюс са гърците, при които едва 31% са положително настроени.
Проучванията показват, че индикаторът за подкрепата към ЕС се е запазил приблизително стабилен от 2009 г. насам, когато отново е бил 53%.
Както и през 2015 г., 60% от общия брой на отговорилите отбелязват, че тяхната страна придобива ползи от членството си в ЕС. Този процент също се запазва стабилен в проучванията на „Парламетър“, от 56% през 2009 г., спадайки до 52% през 2011 г. и покачвайки се отново до 60% през последните 2 години.
49% от българите смятат, че сме извлекли ползи като държава членка на ЕС. Това представлява увеличение с 2%. В същото време едва 21% от анкетираните са на обратното мнение.
В допълнение според 71% от отговорилите нещата, които обединяват европейците, са повече от тези, които ги разделят. Тук българите изпреварват средния резултат за ЕС с 2%.
Сред елементите, които създават чувството за европейска идентичност - демокрация и свобода, се запазват като основни за 50% от интервюираните (40% от българите), докато единната валута отбелязва рязък спад до 33% (с 6 пункта по-надолу спрямо 2015 г.), особено в страните от еврозоната. Един от всеки двама смята, че хармонизирана система за социална сигурност на европейско ниво ще подсили чувството да бъдеш европеец.
Европейците чувстват, че техният глас има все по-малко и по-малко значение, особено на национално ниво. Само 53% от отговорилите смятат, че техният глас се чува в страната им (–10% спрямо 2015 г.). Сред българите този процент е 39%, което е с 2% повече от тези, които смятат, че гласът им се чува на европейско ниво.
Хората нямат позитивна нагласа за бъдещето както за ЕС, където 54% от отговорилите отбелязват, че „нещата не вървят в правилната посока“ (+13 в сравнение с 2015), така и за тяхната собствена страна (58%, +14% спрямо 2015 г.).
Проучванията показват, че индикаторът за подкрепата към ЕС се е запазил приблизително стабилен от 2009 г. насам, когато отново е бил 53%.
Както и през 2015 г., 60% от общия брой на отговорилите отбелязват, че тяхната страна придобива ползи от членството си в ЕС. Този процент също се запазва стабилен в проучванията на „Парламетър“, от 56% през 2009 г., спадайки до 52% през 2011 г. и покачвайки се отново до 60% през последните 2 години.
49% от българите смятат, че сме извлекли ползи като държава членка на ЕС. Това представлява увеличение с 2%. В същото време едва 21% от анкетираните са на обратното мнение.
В допълнение според 71% от отговорилите нещата, които обединяват европейците, са повече от тези, които ги разделят. Тук българите изпреварват средния резултат за ЕС с 2%.
Сред елементите, които създават чувството за европейска идентичност - демокрация и свобода, се запазват като основни за 50% от интервюираните (40% от българите), докато единната валута отбелязва рязък спад до 33% (с 6 пункта по-надолу спрямо 2015 г.), особено в страните от еврозоната. Един от всеки двама смята, че хармонизирана система за социална сигурност на европейско ниво ще подсили чувството да бъдеш европеец.
Европейците чувстват, че техният глас има все по-малко и по-малко значение, особено на национално ниво. Само 53% от отговорилите смятат, че техният глас се чува в страната им (–10% спрямо 2015 г.). Сред българите този процент е 39%, което е с 2% повече от тези, които смятат, че гласът им се чува на европейско ниво.
Хората нямат позитивна нагласа за бъдещето както за ЕС, където 54% от отговорилите отбелязват, че „нещата не вървят в правилната посока“ (+13 в сравнение с 2015), така и за тяхната собствена страна (58%, +14% спрямо 2015 г.).