Европа се изправя пред нова криза – магнезиева

Недостигът на метала поставя под заплаха множество производства и работни места на континента

Европа се изправя пред нова криза – магнезиева

Снимка: Twenty20

7808 ~ 4 мин. четене
Economic.bg Автор: Economic.bg

Магнезият не е минерал, който повечето хора смятат за критичен. Но както човешкото тяло не може да работи без него, така също и широк спектър от производствени дейности – нещо, което Европейският съюз бързо започна да установява. Старият континент е изправен пред магнезиева криза, която заплашва производството и работните места в стоманодобивния, опаковъчния, строителния и автомобилния сектор, пише Reuters в свой материал по темата.

Европейската комисия води преговори с Китай, най-големият доставчик на метала за ЕС, както по отношение на сегашния недостиг, така и за търсене на дългосрочни решения за справяне с тази стратегическа зависимост.

Китай осигурява 95% от търсенето на магнезий в Европа, а то през миналата година възлизаше на около 155 000 тона. Така изглеждаха нещата поне доскоро. Износът обаче е намалял, цените са експлодирали и Старият континент рискува да остане без въпросния минерал, определя като критичен.

Това не е резултат от никакво геополитическо напрежение, а по-скоро е свързано с опитите на Китай да достигне пика на потреблението на въглища до 2025 г., което ключова стъпка за страната по пътя ѝ към въглеродна неутралност до 2060 г.

Енергийната криза в Китай

Кризата с електрическата енергия в Китай се дължи на различни фактори, включително от сушата в богатата на хидроенергийни източници провинция Юнан и растящите цени на въглищата. Тя обаче е пряк резултат и от новите тримесечни цели на Пекин за енергийна ефективност.

Правителствата на провинциите изискват по-ниска консумация на енергия от тежките промишлени потребители. Огромният сектор за топене на алуминий в страната, до голяма степен захранван от въглища, вече бе засегнат, удряйки годишните капацитети за добив. Въздействието върху нишови сектори като магнезия е по-рядко. Въпреки това 25 завода в провинциалните центрове за производство на магнезий наскоро бяха затворени, а други пет работят на половин капацитет, според Европейската алуминиева асоциация (EAA).

В Китай по-голямата част от магнезия се генерира в доменни пещи, в резултат на което се използва много енергия и се отделя много въглерод. Затова не е изненада, че провинциите, където има разположени такива заводи, затягат дейността им, за да изпълнят тримесечните цели на Пекин.

Същото е и с производителите на феросилиций, който се използва в процеса на производство на магнезий, което представлява двоен удар за китайската верига за доставки.

Дефицит на магнезий

Дълъг е пътят от магнезиевия център Юлин в провинция Шанси до някой автомобилен завод в Германия. Използването му остава незабелязано, но той присъства в множество метални сплави, най-вече в алуминиевите, правейки ги по-леки и по-здрави. Всичко това само засилва главоболията на производителите на превозни средства, които вече изпитват недостиг на полупроводници.

А магнезият се използва и за други неща, например за премахването на сярата от производството на желязо и стомана. Употребата в широк спектър от дейности застрашава образуването на ефект на доминото и нарушаване на веригите на доставки.

Ето защо 12 индустриални организации съвместно призоваха Брюксел да предприеме спешни действия, включително Европейската асоциация на производителите на автомобили, лобистката група за стомана Eurofer, групата за феросплави Euroalliages и Европейският синдикат IndustriAll. Те представляват седем милиона работници в производствения сектор на блока.

Проблемите с доставките на Европа са особено остри, тъй като магнезият не се съхранява добре, което означава, че запасите по начало са били ниски, а сега са критични. Очакванията са да бъдат изчерпани до края на ноември.

Проблемите доведоха до поскъпване на цените до 14 000 долара за тон, в сравнение със само 2 000 долара в началото на годината.

Европа инициира създаването на вътрешни вериги за доставки на критични минерали, но усилията й досега са били концентрирани до голяма степен върху метали за батерии като литий и никел и редкоземни елементи.

Магнезият обаче се е изплъзнал от радарите.

Прави впечатление, че Съединените щати, които също класифицират магнезия като критичен минерал, не зависят по подобен начин от Китай. Страната има собствено производство – както първично, така и вторично. За баланс внася и от няколко други държави.

Метал или сила?

Европа очевидно трябва да добави магнезия към своя списък с приоритети за вътрешни доставки. Но междувременно ще трябва да говори с Китай.

Както при много други критични минерали, част от проблема и тук е господството на Китай във веригата на доставки. В момента на страната се падат около 87% от световното производство. Това господство е постигнато чрез субсидиране от държавата, довело до изграждането на необходимия преработвателен капацитет, което пък допринесе за увеличен износ и ниски цени.

Последният европейски производител на магнезий бе затворен през 2001 г. „вследствие на дъмпингов китайски внос“, посочват от EAA.

Но точно сега Европа се нуждае от китайски магнезий и то бързо.

Според сигналите на някои производители вече е било разрешено да отворят отново своите производствени мощности. Това би трябвало да облекчи кризата с доставките през идните седмици. Енергийните цели на Китай обаче ще останат и дори е предвидено да стават все по-строги, за да се подпомогне прехода от въглищна към възобновяема енергия.

Това е добре за борбата с глобалното затопляне, но остава въпросът за енергоемките производства. Именно такива са тези за добив и преработка на метали, от каквито светът се нуждае. Ето че парадоксът на алуминия сега се разиграва на пазара на магнезий.

Недостигът на магнезий може да е пример, обясняващ как потреблението на енергия и въглеродните емисии в Китай са преплетени с глобалните вериги за доставки“, пише The Global Times, част от подкрепяната от държавата медийна група China Daily.

Подкрепи Economic.bg