Facebook дилемата на талибаните
След като поеха контрола над Афганистан, те може да ограничат достъпа на населението до социалните мрежи
Дни след като поеха контрола над Афганистан, талибаните използваха първата си пресконференция, за да говорят за свободата на словото в страната. Изявлението бе дадено след като Facebook официално обяви, че спира достъпа на групата до социалната мрежа и ще ограничава съдържанието, качено от тях.
Въпросът за свободата на словото трябва да бъде зададен на онези хора, които твърдят, че са поддръжници на тази свобода, но които не позволяват публикуването на цялата информация“, заяви говорителят на групата Забихула Муджахид.
Дори когато принуждават силите на САЩ да напуснат страната, талибаните продължават да разчитат именно на американски социални медии като Facebook и Twitter да разпространяват посланието им – както в рамките на Афганистан, така и извън пределите на страната. В Twitter различни техни говорители имат активни, непроверени акаунти, които са набрали повече от 300 хил. последователи, посочва CNN.
Но много от тези платформи, включително Facebook и нейното дъщерно дружество WhatsApp, заявиха, че ще предприемат мерки срещу профилите, управлявани или популяризирани от талибаните. Усилията на талибаните да отхвърлят или заобиколят ограниченията в онлайн пространството илюстрират зависимостта на войнствената група от западните технологии и интернет като цяло. Оказа се, че именно съвременните инструменти, които те някога отхвърляха, са им помогнали да се върнат на власт. Видимо е, че те вече са се престъпили някогашното си правило за забрана на дигитализацията.
Днес тези платформи изпълняват важна роля за талибаните. Групата се е фокусирала върху създаването на друг имидж, далеч от този на бруталността и агресията, с който се свързваше преди години. Социалните мрежи като Facebook и Twitter са инструментите, чрез които този нов образ може да достигне до повече хора, смята Сафия Гори-Ахмад, директор на консултантската фирма McLarty Associates.
Талибаните наистина се опитват да променят образа си и начина, по който хората ги възприемат“, коментира тя.
Според нея талибаните са наясно, че голяма част от населението в Афганистан вече използва смартфони. Благодарение и на социалните мрежи, посланията им може да бъдат разпространявани.
От забрани за използване на интернет до бягството от тях
Настоящият подход на талибаните към медиите и технологиите е в ярък контраст с времето, когато войнствената група беше начело в Афганистан през 90-те и началото на 2000-те години. Тогава те наложиха забрана за ползване на интернет и гледане на телевизия. Тези свои действия обясняваха с желанието си да предпазят хората от „погрешни, неприлични, неморални действия, които са против нормите на исляма“.
Мехран казва, че онлайн присъствието на талибаните и подобряването на имиджа им започва след свалянето им от власт през 2001 г. Тогава войнствената група започва да публикува видеоклипове и да отправя различни призиви в интернет, използвайки с ентусиазъм платформи като Facebook, Twitter, WhatsApp и Telegram. През последния период, в който те бяха на власт, те всъщност не съществуваха и никой не подозираше какво влияние ще концентрират в бъдеще.
Промененото отношение на талибаните към интернет съвпада с нарастването на използването му в целия Афганистан през последното десетилетие. Към 2019 г. около 10 млн. афганистанци използват интернет, а притежателите на мобилни телефони са около 23 млн. 89% от населението има достъп до телекомуникационни услуги, по последни данни от Министерството на комуникациите и информационните технологии на страната. Само Messenger има около 3 млн. потребители в Афганистан.
В резултат на това, вместо да налагат забрани за интернет, талибаните се опитват да ги заобиколят – поне засега.
Докато правителството на САЩ и световната общност обмислят дали и как да признаят войнствената група като официално правителство на Афганистан, някои компании в Силициевата долина взеха нещата в свои ръце. Facebook забрани достъпа на талибани във всички свои платформи, включително Instagram и WhatsApp.
Талибаните са санкционирани като терористична организация съгласно американското законодателство. Ние ограничихме техния достъп до нашите услуги“, заяви говорител на Facebook по-рано този месец.
Говорител на WhatsApp отказа да коментира наложената от приложението забрана на талибанската телефонна линия за помощ в Кабул, но заяви, че е „задължен да се придържа към американското законодателство относно санкциите“, които включват „забрана на акаунти, които изглежда се представят като официални акаунти на талибаните“.
YouTube заяви, че ще продължи да „прекратява“ дейността на акаунтите, управлявани от талибаните. Twitter не е забранявал активно техните профили, но говорител на компанията обяви, че неин „основен приоритет е опазването на хората“, намеквайки, че ще следи какво съдържание публикуват талибаните.
По всичко личи, че талибаните не искат да забраняват използването на интернет този път. Не мисля, че искат YouTube, Google, Facebook или Twitter да прекратят дейност в страната“, коментира Гори-Ахмад.
Връзката между талибаните и технологичните платформи може да се усложни още повече, ако войнствената група получи официално признание от световната дипломатическа общност.
„Ако талибаните сформират приобщаващо правителство, в него ще бъдат представени и други групи в Афганистан. Ако това се случи, за Facebook и YouTube ще е трудно да оправдаят ограничаването на действията им в социалните си мрежи“, коментира Мехран.
Несигурно бъдеще за онлайн свободата
Истинският тест за подхода на талибаните към интернет може да не е това, което групата казва, а това, което ще позволи на афганистанския народ да каже.
В мрежата вече има видеоклипове с протести по улиците на Кабул, илюстриращи условията в афганистанската столица. Тези клипове се разпространяват из целия свят. Но ако това гражданско несъгласие продължи да расте, талибаните може да станат по-агресивни в ограничаване на достъпа до интернет за хората.
„Талибаните със сигурност ще искат да използват технологиите за собствени PR и пропагандни цели. След като вече контролират Афганистан, по всяка вероятност ще ограничат достъпа на населението до социалните медии“, коментира Мадиха Афзал, сътрудник в института Брукингс.
Платформи като Twitter и WhatsApp ще трябва да измислят как да се справят с пропагандата на талибаните, като същевременно ще трябва да гарантират, че афганистанското население ще запази достъпа си до тях, ако талибаните се опитат да го ограничат.“
В същото време талибаните настояват, че онлайн съдържанието трябва да е в съответствие с ислямското законодателство, което според експерти може да добави още предизвикателства пред технологичните платформи, опитвайки се да продължат да работят в страната. „Мисля, че това ще бъде наистина труден и деликатен баланс за много от тези технологични компании, които трябва да измислят как да се ориентират на този пазар“, казва Гори-Ахмад.
Отвъд това вече съществува широко разпространен страх, че талибаните биха могли да използват социалните медии по зловещ начин – за да намерят и преследват афганистанците, които са работили с правителството на САЩ или военните.
Facebook миналата седмица въведе инструмент, който позволява на афганистанските потребители да заключват профилите си. Instagram даде насочващи стъпки как потребителите да защитят акаунтите си. Twitter работи с интернет архива, за да отговори на исканията на потребителите за премахване на по-стари туитове. Социалната платформа предложи и опцията за временно спиране на акаунти, в случай че афганистанските потребители нямат достъп до тях, за да изтрият съдържание. LinkedIn заяви, че „е предприела някои временни мерки, включително ограничаване на видимостта на връзките и подпомагане на членовете в страната да разберат как могат да скрият своите профили“.
И въпреки че талибаните се стремяха да проектират по-умерен имидж, откакто си върнаха контрола, няма гаранции, че това ще продължи – особено след като американските сили напуснат страната в края на този месец. След това може да е само въпрос на време афганистанците да започнат да губят способността да използват социалните медии, за да говорят и гласът им да бъде чут.