Фирмите ще могат да спасяват бюджета с дарения

Българският бизнес ще може доброволно (не през данъците) да се притече на помощ на държавния бюджет. Финансовият министър Теменужка Петкова залага промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) през преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за 2025 г., които позволяват на юридическите лица да даряват на бюджета, като не е заложен контрол върху сумите.

Припомняме, че дори даренията към политическите партии са ограничени и са заложени механизми за отчетност макар и те лесно да се заобикалят.

Юридическите лица могат да правят доброволни вноски в полза на централния бюджет за целите на подкрепа на финансирането на публични инвестиции, заложени в държавния бюджет“, твърди чл. 1 от параграф 4 в заключителните разпоредби.

Уточнено е, че въпросните дарения ще се превеждат по сметка в НАП и ще се признават за данъчни цели, въпреки че според ЗКПО разходите за дарения (с някои изключения, като такива в полза на ясли, градини, училища, БЧК и други) не се признават за такива цели.

Първи за идеята съобщи сайтът „Гласове“.

Към момента тази приходна мярка не е коментирана от финансовото министерство, нито от представители на кабинета „Желязков“. Вместо това, в последните дни фокусът се поставя върху мерките за изсветляване на сивата икономика в България, част от които ще допринесат за 6 млрд. лв. повече приходи под формата на ДДС. Тези оценки обаче вече са обект на критики от икономисти поради оптимистичния си характер. Съмнение изрази дори бившият финансов министър Владислав Горанов.

Не дарение, а облекчение

Във вторник по обяд Министерство на финансите излезе с позиция, обяснявайки идеята зад въпросните дарения.

Текстът на параграф 4 урежда данъчна преференция за стимулиране на инвестициите, като в ал. 2 е разписан съответният ред за неговото предоставяне“, обясняват от ведомството в своята позиция, изпратена до медиите.

От там уточняват, че идеята за тази преференция е била обсъждана през последните месеци с различни браншови организаци. Отделно от МФ напомнят, че всички видове данъчни преференции подлежат на строг контрол от страна НАП, включително за произхода на средствата, пране на пари, отклонение от облагане и други.

В тази връзка, в хода на съгласувателната процедура по законопроекта не са постъпили становища от компетентните органи за наличие на корупционен риск“, казват от МФ.

Предложените текстове на законопроекта на държавния бюджет предстои да бъдат разгледани, обсъдени и приети от народните представители

*Материалът е обновен в 14:38 ч. след постъпил коментар от страна на Министерството на финансите.