Кои са министерствата с между 60 и 100% увеличени разходи за 2025 г. (графики)

Министерството на финансите (МФ) запази амбициозните увеличения на министерските бюджети в проекта за 2025 г., „черновата“ за които първо бе представена от служебното правителство на премиера Димитър Главчев.

Във финансовата сметка за текущата година, която бе публикувана посред нощ във вторник, са заложени значителни увеличения на бюджетите на министерствата, като при някои са между 60 и 100% спрямо изпълнения бюджет за 2024 г. В сравнение с проектобюджета на служебния финансов министър Людмила Петкова, която също заложи колосални увеличения, са налице съвсем малки разлики.

Сравнителните данни са от проектобюджета за 2025 г. на Теменужка Петкова и обнародвания в Държавен вестник Закон за държавния бюджет за 2024 г. Те включват единствено перото „Разходи“, но не и трансферите, с оглед на това, че вторите са суми, които минават „транзитно“, за да бъдат насочени към агенции, комисии и други второстепенни разпоредители.

От таблицата става ясно, че с най-голям бюджет са силовите министерства, в т.ч. на отбраната и на вътрешните работи. Най-големи увеличения за текущата година има при разходите на отбранителното министерство (104%), следвано от регионалното ведомство (86%) и това на транспорта (62%).

Най-ощетени се оказват министерствата на туризма и на иновациите, където заложените ръстове са между 1 и 5% спрямо разходите от 2024 г. В тази група, където ръстът е под 20%, влизат още министерствата на здравеопазването, на образованието и на културата.

Амбициозно, но възможно

Бюджет 2025 е възможният в момента бюджет“, каза ден по-рано бившият финансов министър Владислав Горанов в интервю за bTV.

Той обаче определи заложените приходи като „амбициозни“ и не скри, че съществуват рискове пред тях. Една силно критикувана част в сметките на Петкова е именно за събирането на приходите от ДДС, които са планирани да нараснат с над 33%.

Събирането на 33% повече ДДС ще създаде голямо напрежение през годината и ако заложените приходи от този данък не могат да бъдат реализирани, ще трябва да се съкращават допълнително разходи", предупреди Горанов.

Очакваните постъпления вече са обект на критики от икономисти, според които „сметките не излизат“ и не е ясно откъде точно ще дойдат тези 5 – 6 млрд. лв. отгоре.

От някои работодателски организации, като БСК, предупредиха, че някои данъчни мерки могат да имат проинфлационен характер.

От КТ „Подкрепа“ също изтъкват рискове от неосъществяване на заложените числа.

Анализирайки прогнозата в консолидираната фискална програма за 2025 г. и следващите години, може да се стигне до заключението, че има обоснован риск от неизпълнение на приходната част от бюджета за 2025 г.“, казват от синдиката.