Гашар и неговото „Бруто-Нето“

Обичам простата хубост на обикновените неща – това е творческото мото на художника Румен Гашаров. Той обаче е автор, който умее да вдъхне такава сила на обикновените неща, че в картините си ги одухотворява и ги превръща в необикновени. Необикновен е и целият му 60-годишен творчески път, белязан от креативност и завидна продуктивност. Софийската градска галерия показва избрана част от картините му в експозиция до 12 февруари 2023.

„Бруто – нето“ е името на изложбата, което художникът е дал на тази ретроспекция към невъзвратимото минало: „Навремето хамалите на Сточна гара разтоварваха чували, на които беше щамповано БРУТО-НЕТО. Тези силни мъже се поздравяваха със „Здравей, амиго!“.

Гласът на картините

Изложбата на Румен Гашаров е поздрав към всички, които го знаят отдавна, и към тези, за които това е първата им среща с неговите картини. За 60 години работа с четката в своите 86-години Румен Гашаров създава значителен брой живописни платна, колажи, илюстрации и тяхното „бруто" стъписва като количество и като размер на голяма част от платната, а „нето“-то на жанровото разнообразие и мощта на посланията смайват и направо смазват със своето откровение и находчивост. От всичките му картини се чува „Жив съм“, макар така да е озаглавил само една от тях. И всичко, до което се е докоснал и изобразил, остава като свидетелство за епохата, в която продължава да рисува. 

Утро – Албена, 1972, ХГ – Добрич

Време и хора

Драматургията на променящата се среда и трансформиращия се начин на живот подклаждат неговото творчество. И онова, което той ни показва, мълчаливо ни подсказва, че не времето прави хората, а хората чертаят особеностите на времето. Менят се техните порядки и страсти, градският пейзаж безмилостно сменя своя облик, а дори разбирането и самият вкус към кича се мени, но дребнавото у човека остава. И когато го видим през погледа и през картините на Румен Гашаров, то е като трън в петата, който убива, но превърнат с художествен факт, повече не може да го извадим. В творбите му ехти „озвучената самота на панела“ и усещаме как растящата дехуманизация ускорява своя ход. Той рисува всичко със сериозност и насмешка, която не оставя безразличен никой, който се е оказал лице в лице с негова творба.

Момиче и паун, 1980, ХГ – Стара Загора

Живо(то)пис

И ето как се ражда една картина: „Преди време до кофите за смет Румен намира парче от пъстър чипровски килим, превърнато… в изтривалка. Той вижда хубостта, станала жертва на прагматизма, създава картината „Момиче и паун“ и в нея му отрежда роля на икона“, разказва съпругата му Таня. И наистина емоцията, която художникът влага, дава нов живот на вещите, намерили място в неговата живо(то)пис.

Новатор

Румен Гашаров е автор, който владее многогласието на художествения изказ. Още с първите си работи той кривва от канона и виждаме, как е въвел 3D-измерност, нататък във времето е показал по своеобразен начин какъв е масовият вкус, но това му е донесло етикета „художник на кича и борец срещу него“. Пръв е вкарал в картините си популярните в ранните години на соца ковьорчета, после и други превърнаха това в център на артистичните си изяви. До днес изобразява София и градската култура с нескрита насмешка, но и с тъгата на човек, който вижда всичко онова, което другите не забелязват. Румен Гашаров е новатор и оригинал, който е невъзможно да бъде копиран или имитиран. „Някои мислят, че трябва да са новатори всеки ден. По-скоро трябва да изхождат от традицията и ако могат – да я развиват", обяснява художникът. Ако могат… Той може.

Жив съм, 1997, ДХС - Габрово

Текстът е част от бр. 112 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.