Грижим се за всеки наш кораб и за всеки наш клиент
Китай субсидира развитието на тази индустрия и стана номер едно, а ЕС изостана заради налагани ограничения в използването на европейски програми и държавни помощи
Светлин Стоянов, изпълнителeн директор на „МТГ Делфин“ и Мистър Икономика 2024:

© ECONOMIC.BG / Борислав Данчов за сп. Икономика
Г-н Стоянов, колко тежка е статуетката „Рибарят и златната рибка“ и каква стойност има за вас това отличие?
Статуетката има своята тежест и за нас е радост да сме удостоени от сп. „Икономика“ и УС на КРИБ с тази чест. Това е признание за целия ни екип, който успява за първи път в България да прави определени неща. Не приемам наградата като мое индивидуално отличие. За 33 години от гола поляна успяхме да изградим най-модерния корабостроителен завод в България, съизмерим с най-добрите аналози в Западна Европа. Баща ми започна всичко това през 1991 г., а аз съм второто поколение – присъединих се през 1997 г.
Как у вас се появи тази любов към корабостроенето?
Готвех се за капитан на кораб, а станах капитан на корабостроителница. Корабостроенето е много сложна индустрия, която си съперничи със самолетостроенето. Корабът е самостоятелен град, който сам произвежда енергия и вода, сам обработва отпадъците си, за да не вреди на околната среда. На него живеят хора, а освен това той има роля да превозва пътници и товари, може да подпомага и отбранителните способности. Корабът е комплексно инженерно съоръжение.
По какъв начин „МТГ Делфин“ стигна това високо ниво?
Корабостроенето и кораборемонтът имат традиции в България. Варненската и Русенската корабостроителници се помнят. Стремим се да се равняваме по най-добрите в света и ако има нещо, което да направи производството по-лесно, по-ефективно, по-практично и ресурсоспестяващо, ние го въвеждаме под формата на автоматизация, нови технологии и системи. В момента при нас работят на постоянен договор над 560 души. Преди 33 г. започнахме с кораборемонт, а преди 18 г. построихме първия наш кораб, а вече имаме цяло портфолио. Най-сложни са корабите, които строим в сътрудничество с NVL за Българския военноморски флот.
През какви трудности минавате, докато построите един кораб?
Има много регулации, които стриктно трябва да се спазят. Има правила за здравината, военните кораби са с още по-високи изисквания от тези за граждански цели. Изискванията са много. Най-важното обаче, когато се строи кораб, са хората. Той се прави от хора за хора. Сърцето на всеки кораб са хората. Грижим се за всеки наш клиент и за всеки наш кораб.
Каква е силата на конкуренцията?
Ние сме в Европа. В последните 30 г. Старият континент загуби своето превъзходство в корабостроенето. Например, изграждането на контейнеровози и танкери остана в миналото. Позволихме на Китай да изземе доминиращата роля. Само преди 15 г. страната обяви, че ще стане номер едно в света в корабостроенето и го постигна при стандартните кораби. Вече гледа към по-сложните модели. Китай субсидира развитието на тази индустрия, докато ЕС налагаше ограничения в използването на европейски програми и държавни помощи. Около 80% от превозите в света се извършват по море. Корабостроенето и кораборемонтът са стратегически сектор и не бива да зависиш от някого другиго. Европа загуби и ценовата „война“, тъй като корабите, произвеждани на Стария континент, са с около 50% по-скъпи от китайските.
Какво желание ще отправите към „Златната рибка“?
Шегата настрана, но най-после да се създаде стабилно правителство. В последните 4 г. на всички ни омръзна това управленско безвремие. Бизнесът се развива по добър начин, но липсва стратегическото мислене и действие на държавно ниво. И още нещо - ще ми се хората в България най-сетне да си повярват и да започнат да ценят това, което се прави у нас. Имаме сериозни постижения и ако променим нагласата, ще сме без конкуренция в развитието.
Текстът е част от бр. 123 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.